New Wave of Bulgarian Metal – Кои са S.T.A.Y?

Добре дошли в следващото издание на рубриката ни New Wave Of Bulgarian Metal. След година и половина мълчание отново дойде време да се впуснем в търсене на обещаващите млади групи, с които безспорно е пропит родния ъндърграунд.
За следваща банда от тази поредица сме избрали едни различни столичани. Това са S.T.A.Y., които свирят алтърнатив/ню метъл. Да, този стил е още жив там някъде. И да, имаме си и българска банда която не само го харесва, но и се е хванала да ни връща към славните му времена, когато имена като Linkin Park, Korn, Limp Bizkit и Godsmack въртяха света.
S.T.A.Y. са заедно от 2016-та и макар че в момента разполагат с над десет авторски парчета, дотук имат издадено само едно EP. Срещнахме се с почти всички накуп и веднага се заразихме с техния хъс и ентусиазъм. Ето какво ни разкриха за себе си:

Теодор Митков (Tedo) – китара
Бениамино Ставриев (Beni) – китара
Димитър Стефанов (Gizdov) – вокали
Дейн Бонев (Dein) – барабани
Давид Борисов (Duff) – бас/вокали

Здравейте, хора. Разкажете малко повече за S.T.A.Y. – как се намерихте, как и кога започна всичко?
Давид: Здрасти. Ами, двамата с Тедо (Теодор Митков (ex-HYPE, соло китара) се познаваме от деца и свирим заедно от около десетина години. Решихме да поканим нашата пернишка гордост Beni (Бениамино Ставриев (също ex-HYPE) – китара),  с който пък сме съученици. Beni покани Павлин Петров (ex S.T.A.Y., барабани). Накрая дойде и Димитър-Gizdof- Стефанов (MAZE, вокали). След  няколко смени на барабанисти през 2017г., най-накрая се открихме с подходящия за нас човек – Dein (Дейн Бонев, барабани). Него в момента го няма, но той също е перничанин и това е важно да се подчертае.
Тедо: През май месец 2016-та Gizdof предложи да направим тази изцяло нова група вместо да продължаваме да сменяме членове на Hype, чиито песни бяха така или иначе написани за женски вокал.

Абревиатурата на името Ви разкрива интересно послание. Как Ви хрумна да се кръстите Stop Thinking About Yourself?
Тедо:  Това, както сам предполагам се сещаш, идва от текста на Between Angels And Insects на една много любима наша банда – Papa Roach. Самият текст, както и албума Infest като цяло носят много, ама много силно послание. Всичките ни лирики са на социална тематика с единствената разлика, че го няма онзи хейтърски нюанс, който носеше ню метъла от онова време.
Бени: S.T.A.Y. е следствие на Stop Thinking About Yourself. Когато човек остави на заден план егото си,тогава може да бъде част от нещо по-голямо, по-значимо. Достигне ли до този момент, следващата стъпка е да ОСТАНЕ част от него и да му се отдаде. Независимо от всичките пречки и затруднения, ние съумяхме да ОСТАНЕМ заедно, именно защото се отдаваме на една обща идея.

Избрали сте си интересен стил, който вие определяте като смесица от алтърнатив и малко позабравеният ню метъл. И предвид факта, че почти няма родни банди с подобно звучене в момента, как Ви приемат хората?
Давид: Доста добре, смея да кажа.
Тедо: Ясно се вижда кои наши песни се харесват на публиката. Използваме това като насока какви песни да правим. Вече сме изградили собствен стил и смятам, че всяко от парчетата носи „нашата нотка“, ако мога така да се изразя.
Димитър: Обичаме си алтърнатив и ню метъл и се стараем да ги смесваме добре. Гледаме да останем верни на този тип музика.

Имате осем записани парчета, така ли е?
Тедо: По принцип са повече, но засега изцяло завършените са толкова, да.

Само четири от тях излязоха дотук, като мини издание. Какво се случва с останалите?
Тедо: Нещата към момента стоят така: Имаме четири издадени парчета, по три други работим в момента и имаме идеи за още пет, които предстои също да запишем до края на годината. С две думи – пече се албум.

А четирите, с които вече хората ви познават, планирате ли да са част от този албум?
Давид: Не, говорим за изцяло нов материал.

Какво забави повече от година въпросното ЕП?
Димитър: Парчетата в него бяха готови много по-отдавна. Издадохме го, за да кандидатстваме за Wacken Metal Battle Bulgaria 2017, такива са изискванията на конкурса. Имахме надежди, че още тогава ще успеем да запишем още музика и ще успеем да пуснем албум, но се наложи да сменим няколко барабанисти докато открием Deni. Сега имаме повечко песни, които свирим на живо и се опитваме да изберем най-добрите от тях, за да успеем да финализираме селекцията за първия си албум. Сега издадохме първото си текстово видео, благодарение на което и ти си ни чул… и така. Хубаво е да има някаква последователност – EP, клип, после друг сингъл и така нататък.

Защо все още никъде в нета човек не може да намери информация за EP-то?
Давид: Всичко стана доста спонтанно и не ни остана никакво време да му направим промоция. Реализирахме го само за пет дни и решихме направо да го пуснем.
Тедо: Имахме дата за концерт тогава. И на последната репетиция няколко дни преди това на Beni му хрумна тази идея и това се превърна в една бърза промоция на EP-то. Планираме втора такава, пак в София, но с повечко реклама и надяваме се повече хора.
Димитър: Планираме да го направим в края на март заедно с още две банди. В момента организираме събитието, но предпочитам да не казваме нищо повече докато не сме напълно готови.
Тедо:  Да. Като цяло тази работа с рекламата е много трудна, особено ако си нов на пазара. Да, пуснахме лирик видео, но това не е достатъчно. Трябва да се работи много онлайн, само с концерти не става. В това отношение сме различни от повечето банди, които с три парчета вече имат три клипа. Ние залагаме на музиката.

Да очакваме ли да промотирате EP-то и извън София?
Давид: Все още не сме планирали такива участия. Сега имаме една покана от Пловдив също за месец март, но няма нищо потвърдено. Aко видим че хората реагират добре, може и до Варна и Бургас да отидем. Тук идва момента с местните банди. Колкото и да свирим музика, която се приема еднакво добре от феновете на леките и тежките стилове, трудно се намира местна банда, с която да се стиковаме чисто стилово.
Тедо: Да, подбрали сме среда, в която почти никой не свири. Повечето банди са или прекалено „леки“, или прекалено „тежки“…

Точно затова се забелязвате отдалеч. Освен Salvation, страшно много ми хареса и друго Ваше изпълнение – Don’t weep go to sleep. Ще влезе ли то в албума?
Димитър: Don’t weep go to sleep е все още само демо записано в домашни условия. С него участваме в “Рейнарс Рок Трамплин” на Z-Rock и да, смятаме то да влезе в първия диск, но след запис в студио.

Къде могат хората да си купят EP-то?
Тедо: Най-добре към момента е хората, които искат да го имат да ни пишат във фейсбук. Досега сме го продавали само на гореспоменатия концерт, но ако някой проявява интерес и не е от София – фейсбук е най-бързия начин да се сдобие с копие от него.

Като нова банда, свирите ли кавъри, на репетициите и по концерти?
Димитър: В момента сме се съсредоточили предимно върху изпълнението на авторската си музика и нямаме много време да мислим за кавъри. Това е и причината, поради която правим концерти съвместно с други банди – не можем да покрием цялото време само с наши парчета.
Тедо: Все пак сме банда на година и половина..

Доволни ли сте от представянето си на Wacken metal battle Bulgaria 2017?
Тедо: Да, стигнахме до полуфинали и може да се каже, че сме доволни от себе си.
Димитър: Според мен на този фестивал няма място за този тип музика. Групите, които печелят обикновено там са доста по-тежички. Но пък същевременно точно това беше и идеята ни – хората да чуят нещо различно в наше лице. Колкото и да се мъча, за друга българска ню метъл банда аз не се сещам.
Тедо: Така е. Радващото е, че отзивите след това участие бяха хубави.

Какво планирате за 2018-та?
Димитър: Към момента не сме мислили за нищо по-специално отвъд промото през март. Знаеш ли, яд ме е, че всичките летни фестивали никъде не обявяват как, къде и кога може да се кандидатства за участие. Ще се радваме, ако се появи интерес към нас и ни поканят да свирим поне на един-два феста.
Давид: По-скоро ще използваме годината да наблегнем на работата, която имаме да свършим по албума. Ще довършим записите на песните, ще помислим за клип, такива работи. Просто за да можем след лятото да започнем на чисто и да мислим за повече концерти. Но преди това трябва да има какво да покажем на хората. Добре ще е да помислим повечко и за рекламата си – да направим мърч и т.н., защото много хора взеха да ни питат за тениски, например. Това ме подсеща за едно от местата, на които свирихме, леле…

Разкажете, де?
Давид: Поканиха ни да излезем на рожденния ден на един мото клуб. Това беше едно „изключително изживяване“, ако смея така да го нарека.
Димитър: Лично аз никога няма да си го причиня отново…
Давид: Ами, занесохме си цялата техника и забихме пред една група подпийнали хорица, които нямаха абсолютно никаква представа, че ние сме там. Единствените, които ни обърнаха внимание тогава бяха сърбите и италианците, които гостуваха на събитието. Те си застанаха отстрани и си чуха целия сет. Почувствахме се малко като в сериала „Синовете на анархията“. Добре, че поне си тръгнахме без дупки от куршуми по нас, хаха.
Димитър: И ето че пак стигаме до въпроса със средата…

Да, наистина ще ви е трудно в началото. Но Ви желаем успех. Нещо за финал?
Бъдете добри! Бъдете усмихнати…и подкрепяйте българската музика, хора!