Интервю с BLEAK REVELATION и Déhà

bleak promo pic

Само няколко дни остават до едно от значимите събития в нашата екстремна ъндърграунд сцена – излизането на дебютния албум на Bleak Revelation, „Afflictive Seclusion“. По този повод потърсих момчетата от групата, заедно с техния музикален гуру Déhà за интервю. Какво сподели всеки един от тях можете да прочетете по-долу.

MH18: Здравейте! Вече не сте непознати на „трите си фена“, но все пак представете се накратко на останалите. Как се събра групата? Един „класически“ въпрос, как измислихте името на бандата и свързвате ли го с нещо?

Антон: Привет на потенциалните четвърти и пети фен! Ние сме Bleak Revelation, мелодична метъл банда с дуум, дет и блек метъл влияния от сивите прашни улици на София. Групата е основана през февруари 2011 г. от Александър Димитров (соло китара), който е искал да свири музика във вените на някои от любимите си банди – Opeth, Katatonia, October Tide, In Mourning, Amorphis… Присъединих се на позиция бас китарист още от втората репетиция на безименния тогава проект. През годините сменихме китаристи, вокали и барабанист, докато достигнем до днешния си състав: Александър – соло китара, Антон – бас китара и (грозни) вокали, Константин – ритъм китара и вокали, Георги – ударни.

Константин: За името на групата – измислихме го докато търсехме име за нашето демо. Искахме нещо достатъчно заинтригуващо, запомнящо се, подходящо за нашата музика и идеи, а и уникално, неизползвано до тогава, което не е лека задача сама по себе си, но Bleak Revelations се хареса много на всички ни. Тогава имахме друго работно заглавие на групата, което не се харесваше много на повечето от нас и в крайна сметка това, което беше запланувано за име на демото, стана име на проекта без едно “s”.

MH18: Защо решихте да творите точно в този стил? Имахте ли някакви съмнения относно това, дали ще намерите „своята ниша“ и своите фенове?

Константин: Това е стилът, който ни обединява. На нас ни харесва това, което правим, и го правим, защото ни харесва, а да се занимаваме с това, което обичаме, е достатъчна награда за нас. Пък ако някой ни хареса в това време, е още по-добре.

Сашо: Първоначално исках да създам група, която да свири дуум в чистия му вид (по скандинавски). С присъединяването на останалите и в процеса на работа постепенно идеите за стила започнаха да се видоизменят (и то напълно естествено) към по-разчупен жанр. Осъзнах, че никой не бива да се затваря в определени рамки и да не излиза никога от тях!

MH18: Новият албум е ясно къде и как, въпреки че и за него ще поговорим. Разкажете как записахте демото си. Предполагам имате интересни емоции и спомени около него.

Антон: Записахме демото в рамките на два-три дни в гаража на Цветан Петков от група Nightmare, и понеже обработката на звука беше изцяло наше дело, резултатът е… да го кажем възможно най-меко, “олдскул”. Спомените ни са свързани предимно с унищожаването на съдържанието на кенове и бутилки и съзерцаването на младите майки в парк Заимов.

Константин: Може би поради неопитността ни тогава не сме забелязали и много други забавни неща, които тогава е би трябвало да ни направят впечатление. Тогава открихме много за нас в процеса на записване, а и най-вече след като чухме резултата. Мисля, че беше важна стъпка от себеопознаването.

Сашо: Беше топло и слънчево. Прекарвахме доста от времето си преди или след записи в парка Заимов, независимо дали е 9 сутринта или вечерта. Пихме бири, обсъждахме близкото и далечно бъдеще, зяпахме майките. Винаги е готино да прекарвам време с бандата. А относно записите – демото си е демо, заложено му е да бъде гадно 😀

MH18: Три от композициите в новия ви албум са от въпросното демо. Защо решихте да ги включите?

Константин: Това са песни, които ние много харесваме и вярваме, че заслужават да бъдат включени в дебютния ни албум, а и трябваше да бъдат презаписани с по-добър звук, имайки предвид не толкова добрата продукция на демото.

Сашо: Първите три песни са много важни за нас, защото показват от къде тръгва групата. С времето на хората ще им е интересно да сравнят тези парчета с някое наше ново, което най-вероятно ще се е изменило като стил.

MH18: На живо сте свирили и кавъри, и то доста добре. Защо не включихте кавър в новия си албум?

Антон: Надявам се да не сме опетнили по някакъв начин хубавите парчета, ха-ха. Свиренето на кавъри за нас не е самоцел, по-скоро е било с цел попълване на репертоара в момент, в който не сме имали достатъчно завършени авторски парчета. Към въпроса – не би било коректно да напишем името си върху чужд труд.

Константин: Съществуват твърде много групи, които в желанието си да се харесат бързо и на много хора, свирят твърде много кавъри и неглижират авторския си материал, ако въобще имат такъв. Тази слава е мимолетна и все пак свиренето на рок музика е свързано с показване на нещо ново на света. Затова и ние залагаме изцяло на авторската ни музика и създаването на нещо ново. Това е, смятам, чарът на жанра.

Сашо: За мен, както и за другите от Bleak Revelation от голямо значение е да предложим на сцената авторска музика. Хората трябва да разберат, че съотношението на кавъри към авторски песни в читавите групи е 1 към 20.

MH18: Бихте ли направили албум само с кавъри? Кавър на коя група би бил предизвикателство за вас?

Антон: В никакъв случай. Има достатъчно кавър/трибют банди, защо да ставаме една от тях? От друга страна, стилът ни не залага на скорост и техника и при добро желание интерпретации по любимите ни банди са напълно постижими.

Сашо: Със сигурност не.

MH18: Сега година и нещо след първия си концерт какви емоции предизвиква у вас спомена за това ваше първо, живо изпълнение?

Константин: Точно около първия ни концерт имах сериозни здравословни проблеми и като прибавим сценичната треска и лошото озвучаване в самия клуб, не се чувствах най-комфортно. Но, разбира се, въпреки всичко това беше като цяло едно много приятно преживяване – представихме за първи път пред публика труда си, беше готино да делим сцена с нашите приятели от Деградат и Hellrider, а и публиката беше добре настроена към нас.

Антон: Спомням си, че от микрофоните по някаква причина биеше ток с нисък волтаж, и че неколкократно си “поизпържих” лицето… По-искрени екстремни вокали не съм правил, честна дума. Все още считам, че това беше един от най-готините ни концерти – срещнахме неочаквано одобрение, включително и от феновете на съвсем различни жанрове, а нивото на адреналин в кръвта ни като че ли ни предизвика да дадем най-доброто от себе си. И още нещо важно – там за пръв път се запознахме с момчетата от Hellrider, които днес са наши близки приятели.

Сашо: Както би се очаквало бях много развълнуван. С доза ентусиазъм и малко притеснение успях да се накефя максимално. Освен това получихме голяма подкрепа от приятелите и другите банди, с които свирихме в онази вечер.

MH18: Имахте концертни изяви и извън София. Как ви приеха феновете?

Антон: Ако става дума за нашия концерт в Пловдив преди няколко месеца, по-голямата част от присъстващите предпочетоха да ни “приемат” навън за по цигара или около бара, и да се върнат за изпълненията на местните банди. Същата участ сполетя и нашите другари от Vokyl. Разбира се, безценно беше да се видят непознати хора, които куфееха на непозната за тях музика. Трудно ми е да определя дали просто сме имали лош късмет, или просто сцената и феновете под тепетата са по-недоверчиви към “непроверените” от тях състави.

Сашо: Бях малко разочарован от гледна точка на присъствието на слушатели, когато свирихме в Пловдив. В крайна сметка не мога да се оплача толкова, имайки предвид че в същата вечер имаше по-голям концерт на друго място в града. Освен това Пловдив винаги ми е харесвал като обстановка, съответно си прекарах добре.

MH18: Свирихте с Helllrider и Деградат, Shambless и Teeth Of Divine, Dimholt, Bolg, Vokyl и Mnemе. Има ли българска група с която много бихте искали да свирите и защо?

Антон: На първо четене се сещам за Upyr, които в момента са едно от най-сериозните имена в българския ъндърграунд, и Murder Of Crows, с които смятам, че можем доста успешно да се допълним концептуално. За мен ще е чест да делим сцена и с Trysth. Отделно от това, готов съм на още хиляди концерта с Dimholt и Vokyl!

Сашо: Бих свирил с всички тези имена отново и отново, защото са прекрасни банди. Надявам се да имаме общи участия и с групите от подобен стил, с които не сме деляли сцена все още.

MH18: Споделете нещо интересно или забавно около записите на дебютния си албум!

Константин: Едно от най-забавните неща определено беше неизменното присъствие на котките на Déhà, Коше и Тигър, които стопяваха напрежението и създаваха уютна атмосфера по време на записите. Сега е моментът да ги поздравим: “Коошее! Тигреее!”.

Антон: Докато записвах екстремните вокали в Gate 32 Stuidos на Янис Петрас, дочух истеричен смях в слушалките си, идващ от контролната стая. Раздразних се, защото реших че хората не са доволни от мен, а в действителност някой просто е бил разлял бира и се е опитвал с мухлясал парцал да поправи щетите, които всъщност са се “разрастнали” с допълнителна миризма и петна, ха-ха! Иначе всяка среща с Deha e забавна, защото човекът има богато минало и е пълен с истории.

Сашо: По време на записите на барабаните в Gate 32 Studios много се забавлявах в компанията на Déhà, Янис Петрас и останалите. В крайна сметка когато ти е приятно да работиш и не насилваш нещата всичко си идва на мястото.

MH18: Какъв човек е Déhà и леко ли се работи с него?

Антон: Освен че е вдъхновяващ учител, талантлив музикант и верен приятел, Deha има невероятен подход при работа с банди. Той знае как да извади на показ най-доброто от теб и винаги е готов да даде ценни съвети в техническо отношение. При записите на вокали успя да ни накара да стигнем в пъти по-далеч, отколкото някога сме очаквали. До момента съм чувал всякакви легенди колко напрегнат и тежък процес могат да бъдат записите на един албум, но с Déhà всичко премина бързо, леко и безболезнено.

Константин: Определено мога да изведа само позитиви от работата с Deha, той беше точен и приятелски настроен спрямо нас във всяко едно отношение. Той разбира музиката много добре като цялостно явление и много често влизаше в ролята на учител, когато това беше нужно. Беше въодушевен от проекта и искаше от сърце всичко да се получи възможно най-добре. Даже понякога се страхувам дали ние сме били достатъчно добри с него.

Сашо: Дам, прекрасен продуцент. Предразполагащ към уют и спокойствие. Много добре разбира от работата си. Опитен и с интересно минало.

MH18: Планувате ли заснемането на видео клип? Към коя композиция бихте го направили?

Антон: В момента тази идея е в процес на обсъждане, но обикновено подобна инвестиция не е рентабилна в нашия жанр – за феновете на тази музика визуалният аспект няма чак толкова голяма тежест. Ако това се случи, най-вероятно ще е за наше собствено удоволствие.

Сашо: Видео клип или лирик-видео, все още не сме сигурни кое ще подхожда повече на стила ни.

MH18: На 12 март ще делите една сцена с румънците Negură Bunget. Как се случи това сътрудничество? Какво очаквате от този концерт?

Антон: Организаторите от Live & Loud се свързаха с нас и ни предложиха да се присъединим към шоуто, което на драго сърце приехме. Въпреки, че в момента съставът им е доста променлив, Negura Bunget са легенди и продължават да издават качествен атмосферичен материал – нещо, към което се стремим и с Bleak Revelation. Очаквам близката среща с тях да ни преподаде важни уроци за начинанието, с което сме се заели. И още нещо – живот и здраве на концерта албумът вече ще бъде достъпен за желаещите да се сдобият с него.

Сашо: Много се радвам, че ще имаме шанса да подгряваме голяма група като Negura Bunget. Винаги трябва да се възползваме от подобни възможности и да се учим от “големите батковци”.

MH18: Доколкото знам това ви е първият концерт с чужда група. С коя чужда група бихте искали да делите една сцена?

Константин: До колкото познавам вкусовете на останалите, определено бихме искали да делим сцена с Paradise Lost и Opeth, групи, които всеки един от нас много харесва и са повлияли много на това, което правим.

Сашо: Никога не трябва да се изхвърляме относно очакванията и възможностите си. Аз никога не съм мислел, че на един концерт е задължително всички банди да са от един музикален стил. И все пак бих се радвал на тематичен “меланхолия/самоубийство/самота/мъка” концерт с някое голямо име от Севера. А защо не и цял фест…

MH18: И така, да преговорим. Денят е 5 март, мястото Metal Bar The Black Lodge, където ще се състои промо партито по повод излизането на дебюта ви „Afflictive Seclusion“. Разкажете какво могат да очакват присъстващите. Разбрах и изненада ще има, каква?

Антон: Точно в 21:00 ще прозвучи интрото „Reflections“ и присъстващите ще имат възможност да чуят „Afflictive Seclusion“ от началото до самия край. След това ще преминем на вълна Negura Bunget, Grimegod и утвърдени банди “меланхолици”, които се родеят по някакъв начин с участниците в концерта на 12 март. Иначе малка изненада ли е, че успяхме да запишем албум с не особено слушана у нас музика и да спечелим верни съмишленици по пътя?

Сашо: Надявам се албумът да се хареса на хората (не само метъли) и да продължаваме да получаваме подкрепа, защото без такава трудно бихме се развивали.

MH18: Последни думи към фенове, приятели и неприятели.

Антон: Искам да се извиня на всички приятели, които съм пренебрегнал по време на работата върху албума и съжалявам, ако съм се държал като задник в определени моменти. Благодаря на всички, които повярваха в нас, без вас нямаше да стигнем дотук.

Константин: И един важен урок за самия мен: Никога не се страхувайте да се занимавате с това, което вие наистина искате.

Сашо: Фенове – подкрепяйте местната сцена. Музиканти – работете здраво и не се предавайте!

 

deha

Ето какво сподели и Déhà с нас:

MH18: Здравей, Деха! Вече си добре познат на феновете на екстремния ъндърграунд, но би ли се представил накратко.

Déhà: Така, аз съм Деха, белгиец, наскоро заселил се в България, София, от вече почти две години. Аз съм музикант, мултиинструменталист и продуцент от години. Главно правя всякакъв метъл, но не само. Да го кажа така.

MH18: Ти си белгиец. Как попадна в България и защо реши да останеш?

Déhà: „Винаги е замесено момиче“. Можете да добавите и факта, че Белгия никога, ама никога не ми даде добър живот (скапано училище, шибана работа, расизъм и т.н.), така аз видях възможност. И съм тук. Не искам да си ходя. Обичам България.

MH18: Имаш много музикални проекти (Clouds, Imber Luminis, Deos, Maladie, Deviant Messiah, We All Die (Laughing), някои от които много харесвам (Clouds, Merda Mundi, Imber Luminis… да не изброявам). Предполагам, че чрез всеки един от тях изразяваш част от себе си и светоусещането си. Разкажи ни с какво всеки един е уникален? Какво послание влагаш? Наистина ли Деха е толкова мрачен, колкото музиката, която прави?

Déhà: Има наистина по-лични банди. Yhdarl е моят първичен катарзис/ IL е първичната емоция/ Merda Mundi се отнася до двойнствеността на религиите и култовете/ WADL са личните страдания и депресия/ Clouds се отнася до всичко отминало… Всичко е различно. Не виждам постижение в това да имам 23 банди с еднакъв стил и тематика.
Като мрачна личност, да. Но моето минало ме прави това, което съм. За щастие имам изкуството.

MH18: Какво мислиш за българската блек/дуум/депресив сцена? Какви примери за сравнение имаш от сцената извън България? Би ли посочил приликите и разликите? Липсва ли им нещо на нашите артисти или повечето са намерили верния път?

Déhà: Нека поставим всичко отново. Всяка сцена на света има велики музиканти. От какво има нужда сцената в България? От пари за промотиране, лейбъли, възможности за износ на продуктите си и евтини студия за запис (ако говорим за безсрамно промотиране – елате при мен ако търсите нещо дяволски добро), но преди всичко: хора, които да разбират музиката, състоянието на духа зад нея. Сериозно, в България се промъкват големи групи.

MH18: Как се стигна до сътрудничеството ти с Bleak Revelation? Как се работи с тях и имаш ли любима песен от „Afflictive Seclusion“?

Déhà: Започна просто така. Слушах демото им он лайн и презрях техния звук, въпреки невероятните идеи. Предложих им да направя сингъл и ако те харесат резултата и албум.
Да работя с тях беше добър опит, защото противно на очакването да съм само продуцент, аз бях като инструктор на всичко, помагайки им да разберат по-добре моята работа и как да повишат емоционалността и уникалността на албума си.
Като любима песен… мисля “Perished”. На нея танцувам.

MH18: Ти беше и гост музикант в новия албум на Dimholt. Планираш ли някакво сътрудничество с други български групи?

Déhà: Разбира се. Нищо не е планирано все още, но може би знаете за моето сътрудничество и колаборация между MYTRIP и YHDARL за един ритуал, който направихме тук в София. Със сигурност няма да спрем с едно представление.

MH18: Какво да очакваме от Деха в бъдеще? Освен чрез музика търсил ли си други артистични начини за себеизразяване?

Déhà: Можеш да очакваш много неща. В момента завършвам няколко албума (COAG, Imber Luminis, Slow, …), но запомнете това име: SOURCES OF I. Блек метъл група, която създадох тук в България и скоро ще направим така, че да ви станем познати.
Освен музиката имам идея да напиша философски и анти-модернистични есета. Освен това, обръщайки се към изкуството, картини и фотоманипулации. Но аз никога не съм рисувал. Просто не мога.

MH18: Благодаря за интервюто. Последни думи.

Déhà: „Cut your flesh and worship Satan
. Stop pretending, start acting“

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото