I.V.R. Project – В зората на „Осмият ден“

Повечето от нас правят резки завои твърде рядко в живота си. Може би заради рисковете, което крие това начинание. Или пък заради страха от неизвестното. Кой знае… Точно това обаче са направили пловдивчаните I.V.R. Project. Преди три години те събраха осем парчета от 90-те, отупаха прахта от тях, освежиха ги и ги превърнаха в дебютния си албум „Soul Confession“. Днес в тази банда вече стоят петима опитни музиканти, чиито физикохимичен музикален експеримент буквално разбива на пух и прах представата ни за абстрактното. В ръцете си държим втория им диск „The 8th Day“ и спокойно можем да кажем, че на пазара не съществува диск с подобен артуърк. Вероятно не само в България. Имаме удоволствието да Ви представим хората, които стоят зад този продукт – Иван Русев (бас китара и вокал), Диана Комитова (вокал), Васил Вълчев (соло и ритъм китари), Дез Маринков (барабани) и Иван Юрков (клавири).

Здравейте и поздравления за чудесния албум. След като издадохте “Soul Confession” като проект с гост музиканти, сега след обявяването на три нови попълнения към състава можем ли да кажем, че сте вече официално пълнокръвна група?

Иван Русев: Мисля, че това е официалната рецепта за подготвянето и консумацията на качествена музика. Kакто за България, така и за чужбина. Трите нови попълнения са изключително талантливи музиканти, имат образованието, опитът и харизмата за работа и това си личи от километри. Те допринасят за едни нови и неопитвани досега решения в музиката, благодарение на които всички сетива тънат в блаженство. Такъв е за нас крайният продукт, с който се опитахме да достигнем съвършенство. I.V.R. Project е отворен да опитва всякакви експерименти и винаги е готов да се разрастне до нещо още по-мащабно.

Новите имена май всъщност не са чак толкова нови. Диана Комитова се появи още в „Душевна изповед”, през 2014-та година, Иван Юрков е нейн съпруг, а ако не се лъжа сте работили с барабаниста Дез Маринков и преди? Как се стигна до присъединяването на всеки един от тях?

Иван: Диана Комитова и Иван Юрков реално от дълги години са близко до мен. Работили сме заедно преди повече от 15 години по проект, наречен Indigga. Той още съществува и музицира по Скандинавия. В последствие аз съм почти роднина с тях, защото имам честта да им кумувам. Сега, когато Диана е вече майка, реши че ще заложи изцяло на I.V.R. Project. Иван Юрков също е от голямо значение за нас. Той винаги ни подкрепя и участва в творческия напредедък до този момент. Дез Маринков се познава с Васето (Васил Вълчев) от много години и е изключително талантлив музикант. Взимал е участие в многобройни проекти и продължава да го прави. Наблюдавахме го от много време и му предложихме да вървим заедно по музикалния път. Той прие с охота и сега е неразделна част от нас.

Имате ново и модерно звучене. Първият албум звучеше доста по-класически и хеви. Как се случи този рязък завой? Новите членове на групата ли Ви подтикнаха към тази промяна или стана обратното?

Васил: Всъщност стария албум беше един реверанс към първата група на Иван „Експлорър“. Тогава просто преаранжирахме и презаписахме нещата под това име. Но вече сме I.V.R. Project и сме себе си, с целия житейски опит който сме натрупали. А също така и със сегашните си музикални виждания и мирогледи.

Погледът към вечността, за който самите Вие загатнахте в предварителните ни разговори, би могъл да се погледне като една цяла концепция. Концептуален албум ли е “The 8-th Day”?

Иван: Да, защото обърнахме внимание на детайла във всяко едно направление – звучене, аранжимент, текстове, визия, символика, дизайн, материали, технология. Всички тези детайли в проекта имат смисъл, логика и стремеж към прецизност и индивидуалност. Така създаден албумът има за цел да се открои и да накара хората не просто да го гледат, да го разглобяват, да слушат, да четат, а и да се замислят и да мечтаят, да преоткриват нови емоции, да се радват, че имат сетива и душа, с които да изконсумират този продукт, създаден с много любов и желание.

В едно свое интервю преди 4 години Иван Русев сподели, че този албум ще излезе през 2016-та. През август 2016-та попълнихте и състава. Какво се обърка и защо дискът става факт чак сега, повече от 2 години по-късно?

Иван: Никога не сме имали работно време или график, към които да се придържаме. В творчески план идеята беше да стане много, много добър продукт. Без значение от фактор време. Междувременно, работейки за създаването на това наше бижу, Диана стана майка и това неминуемо се отрази върху завършването му. Тук е мястото да отбележим, че тя направи изключително много, като съчетаваше родителските грижи за своята дъщеря и времето за създаването на нещо, което ние също наричаме наше дете – албума „The 8th Day”.

Как се стигна до този удивителен артуърк? Как построихте цялата идея, с оксидирането на алуминия?

Иван: Трябваше да е нещо, което да се отличава от всичко останало на пазара. Всеки забелязва различните хора, различните прически, различните коли и дрехи, защото хората искат да нахранят любопитството си. Живеем в динамичен свят. Хората, отношенията и идеите се променят. Казах си “защо пък да не импровизираме с алуминий, вместо пластмаса?!” Като физик ми трябваше нещо фатално. Погледнах кой е тринадесетият елемент в таблицата на Менделеев и ето – алуминия сам се появи. Така имам символиката на фатализма, но ми трябва и смисълът на живота. Осмия елемент в Менделеевата таблица е кислородът, той е живота на нашата планета. Каква е връзката ли? Процесът на оксидиране на алуминия го видоизменя от нормалния му сив цвят и го прави черен. Черното е космосът. Там има много цветове, там е безкраят, вечността. Ще затворим така обрисуваната от мен картина като пробием четири дупки. Защо четири ли? Защото пространствено – времевият свят, в който живеем, нашата Вселена е 4-измерна сфера. Така този албум се отваря на четири точки за разлика от повечето, които се отварят на две или на една точка.
Васил: Аз само искам да допълня нещо важно. Предполагам ще изненадам много хора, но прекрасните рисунки са дело на Диана! За наше огромно очудване, освен всичко друго, тя се оказа и добър художник…

Супер. Колибрито от корицата е символ на красота и скорост. Това ли цели да олицетвори малкото птиче на върха на осмицата от обложката?

Иван: Точно така, но това е само част от символиката. Интересен факт е, че при полет, крилата на колибрито описват цифрата осем. Това може да се види само при забавен кадър. Осмицата, както на всички е известно, олицитворява безкрайността, вечността и именно тя е основната символика на целия албум.

Васко сподели, че готвите невиждана промоция на албума. Разкажете повече? Кога и къде се готвите да гостувате и какво да очакват феновете?

Иван: Ще подготвим презентация на албума в Пловдив и София. За дата предпочитам да изчакаме, защото искаме да видим реакциите на феновете по отношение на албума. Ще имаме сериозна подготовка за тези лайфове, защото те не трябва да отстъпват по качество и смисъл на самия албум.

Пуснахте първия си албум като подарък към един броевете на списание Про-Рок тогава. Доколко адекватното промотиране на един албум е важно за неговия успех в днешни дни?

Иван: Тогава смятах, че това ще е формулата на успеха, но сега мисля по различен начин. Не смятам, че промотирането на който и да е албум трябва да се случва по подобен начин. Сега предпочитам хората да искат да го имат вместо аз да искам те да го имат, така да се каже.

Първият Ви албум беше истинска душевна изповед, каквото и бе неговото заглавие. Сега отново се усеща личното изживяване в текстовете и музиката. Колко важно е за Вас музиката да е огледало на душата?

Иван: Това е основна част от детайла, за който говорех. Диана, като основен текстописец, може да потвърди че тези текстове са с нотка на себеоценка и размисъл за всеки и са действително огледало на душата.
Диана: Всеки един от текстовете отразява различна душевност. Някои от тях са базирани на личностни изживявания и усещания. Дори в една от песните описах моята собствена емоционалност. Това е песента ”To Heaven and Back”. А текста към “Different Directions” е вдъхновена от стихове на Иван Русев. Там е засегната темата за противоположностите, която е доста често срещано явление. Вярвам, че всеки човек би се припознал в някой от текстовете. И това, в съчетание с музиката, е разковничето. Искам всеки да вникне в смисъла и да съпреживее песента, тя да влезе под кожата му, да я направи своя.
Васил: Аз лично имам малко по-различно мислене и различна максима ме води при създаването на рифовете. Аз смятам, че „професионалистът няма нужда от вдъхновение”. Когато имам време сядам, започвам да свиря и рифовете се подреждат един след друг.

Както споменахме, Диана и Иван Юрков са семейство. Как се отразява това на групата в музикално отношение?

Иван: Ами както в едно истинско хармонично семейство. Чувстваме се ангажирани и свързани, правим компромиси и изживяваме всички човешки сгоди и несгоди. Прекрасно е.
Диана: Ние наистина сме като едно семейство. Близки приятели сме от доста години. Самият проект стартира от точно тази отправна точка. И сега често се виждаме извън работния процес. Плюсовете на такъв вид отношения са, че можем да си кажем всичко. Да се критикуваме, да спорим, да се смеем, да се хвалим и да изстискаме най-доброто от всеки един от нас.. Всичко в името на създаването на перфектния продукт, без това да повлияе на приятелството ни.

Това звучи като полезна рецепта за успешен брак. Имате си и собствена кухня (студио) – нещо, с което малко банди у нас могат да се похвалят. Какви предимства Ви дава това?

Иван: Можем да поправяме грешки, да коригираме докато получим перфектния според нас резултат. Нямаме ограничения във времето, оставаме само ние и енергията на музиката.
Васил: Аз пък мога да спя в студиото си, хаха…

Иване, кръстосваш страната и с друга група – „The Doctors”, с която свириш кавъри. Защо вдъхновяващ композитор като теб прави подобно нещо?

Иван: Имам нужда да съм сцена, защото тя е моята бензинова колонка. А „The Doctors” са една ретро кола, която има своя заряд и смисъл за мен.

Ти си и автор с абстрактна визия. Винаги успяваш да представиш идеите и музиката си по най-оригиналния възможен начин. Откъде черпиш своето вдъхновение?

От моята майка. Тя постоянно ми повтаря “няма ли да свирите някъде”, “дай да чуя нещо ново, което си написал”, “кога ще правиш албум” и т.н. Тя е рокаджийка, въпреки че е вече на 82 години. Възхищавам й се, тя ме вдъхновява постоянно и ме подканва никога да не спирам да го правя.

През 2016-та бяхте част от „Белият концерт”, който тогава събра малко над 10 000 лв, който бяха дарени за апаратура на пловдивска болница. Преди дни мина и последното издание на това събитие. Успяхте ли да го посетите и защо няма повече такива музикални инициативи у нас?

Иван: Бях в организацията на „Белият концерт” от самото начало. Специално за първото му издание бях основен движещ фактор. Подкрепям на 100% подобни инициативи. На втория концерт нямах възможност да присъствам, защото съвпадна с рождения ми ден. А и вече бях организирал и ангажирал тази дата с други дейности. Смятам, че много хора не разбират значението на думата „благотворителност” и това е причината да няма повече такива инициативи според мен.

Васко, ти си автор на смесването и записите на диска. Това ли е най-предизвикателния продукт, по който си работил?

Не. Тъкмо обратното. По-скоро това беше най-лесния продукт, по който съм работил. Просто защото си е наш, не се съобразявам и не се опитвам да угодя на никой друг. Както написах в поста си във фейсбук при информиране за излизането на албума „обущарят вече няма да ходи бос“. Но най-големият ми коректив беше нашата талантлива Диана. Признавам си, че се вслушвах в нейните съвети, защото тя не е просто фен на твърдата музика, тя слуша много различни неща. Смея да кажа, че именно тази комбинация от вкусове допринесе за различността на албума като цяло.

Диана, научих че имаш вокални участия и далече зад граница. Разкажи ни повече за този период от живота си?

Повече от 10 години пътувах в чужбина с въпросната група Indigga, която Иван спомена в началото. Това е една шест-членна парти банда. Натрупах доста сценичен опит с нея, изживях страхотни моменти. Видях как под въздействието на музиката хората изпадат в еуфория или се просълзяват. Дори в случаи, в които не разбират значението на текста. Това е най-голямата награда, най-ценните мигове за един музикант. Именно за това се постарах да вдъхна чувствена емоция и тръпката, галеща сетивата във вокалната линия на всяка една песен от албума. Надявам се да успеем да въздействаме на емоционалното и физическото състояние на слушателите чрез музиката си и че сме успели да ‘напипаме’ тази комбинация от звуци, която те кара да слушаш отново и отново…

Има ли достатъчно време модерният човек да изслуша и вникне в един цял музикален албум като този? Или това явление е вече изчезнало?

Диана: Модерният човек би намерил достатъчно време, за нещата, които му доставят най-голямо удоволствие. Ако един музикален продукт е достатъчно добър и ангажира по някакъв начин вниманието му, то не би било проблем да го да изслуша и вникне в съдържанието. Факт е, че всеки човек би усетил по различен начин тази музика, в зависимост от музикалните си предпочитания, душевността и характера си. Но в крайна сметка всеки може да различи хубавото от посредственото. Получихме страшно много позитивни отзиви досега, надяваме се целият албум да провокира още такива.

Какво послание бихте искали да изпратите към феновете си за финал?

Иван: Бъдете себе си, живейте за мига. И като слушате албума ни, гордейте се с нас. Ние ходим по земята, също като вас и мечтаем да остареете с нашата музика.
Васил: Аз ще цитирам любимият ми Буковски: „плът покрива костта,и някъде вътре са сложили един ум и понякога и душа“. Поглезете душата си, слушайте I.V.R. Project!

Интервюто взе: Иван „iDTemplar“ Стоянов.