Адриан Иванов (Ь, Орион) и неговата БГ РОК ИСТОРИЯ – част седма

Ние, от Metal Hangar18, продължаваме с новата ни рубрика БГ РОК ИСТОРИЯ, в която любезно този път  се включи нашия приятел Адриан Иванов. Следете и следващите части, които ще публикуваме за вас:

Първа част четете ТУК.
Втора част – ТУК.
Трета част (историята е свързана с част 1)

Четвърта част четете ТУК.

 Пета част.

Шеста част пуснахме тук.

Седма част:

Времето лека-полека ставаше бурно, появяваха се на бял свят нови медии, нови музикални журналисти, нови банди. По неписана уговорка, който можеше идваше около 13-14:00 на Кравай, пиехме лежерно бира или кафе, уговаряхме се за какво ли не и оттам полека към салона за репетиции. Иначе отношенията с колеги бяха някак на кръгове – ние контактувахме с новоизлюпените пънкари Контрол, с Дисонанс, Алегро, Клас, Атлас, Медикус и Тестамент. С Контрол правехме луди мачлета в зона Б-5, запознахме се и с Акцент – банда от класа, с Линча, Цвъри, Яни и Наско имахме незабравимо турне. Друг кръг бяха Ахат и Ера, трети – Милена, Воев, Африка. Турнета организираха Концертна дирекция и ДКМС. Помня една Дияна и Люси Дуков, които направиха много за нас. 35 лв. беше единичен хонорар, 70 – двоен ( ако свириш и пееш едновременно). Приспадаха ергенски данък. Интересно явление беше т.нар ‘двоен концерт’ – в една вечер, по-ранен час правехме концерт за ученици  и 2 часа след това – още един концерт за възрастни.

Няма да се спирам на подробности – как сме се разправяли какво можем да пеем и какво не може, как да сме облечени, как да се държим в южните части … организираха ни в ‘лъчи’ по 2-3 групи, например Ахат-Ера-Орион;
Ера- Нова Генерация, Орион – Акцент, Елит -Орион, Ера- Ахат. Имаше и изцяло самостоятелни турнета – най-знаменитото за нас беше (вече след като подписахме с Дирекцията) от Петрич до Дуранкулак през Рок-ринга
1989 в София – около 20 концерта доколкото помня.

Всъщност всяко турне беше уникално с нещо – я случка или гаф, или… С Елит ни пратиха на юг точно по турските събития – когато бяха решили да им сменят имената. До Кърджали пътувахме с хеликоптер, а там ни чакаше конвой от Уаз-ки с войници и милиционери. От хеликоптера видяхме огромни колони от емигриращи хора – коли, каруци, коне, денкове … потресаваща гледка! Конвоят ни ескортираше навсякъде – Млечино, Ардино … преди да влезнем в Ардино ни спряха и дълго гледаха с бинокъл – капитанът ни обясни, че проверяват какъв е флагът на конака – ако е нашия – ще свирим, ако е полумесеца – се връщаме! След концерта турците ни изкупиха маса
неща – продадох един клавир, техникът си продаде зеления москвич – даваха много пари!

Никога няма да забравя турнето ни с Акцент (Линчо, Наско, Яни и Цвъри) – егати пичовете! Минахме през цяла Северна България, след концерта в Бяла местните комсомолци ни закараха в някаква ултра луксозна ловна вила на комунягите – всичко беше облицовано с бяло дърво, мраморни плотове … хапнахме, пийнахме, някои заспахме, но към 3 се събуждам от адски грохот – влизаме с Боби в хола и какво да видим – Акцентите награбили огромно Хилти и пробиват плотове, маси, ламперии, крещят … беше апокалипсис. хахахх

Ами във Варна/спортната зала … тогава стоях 4 часа на сцена – свирих и с Фактор, и с Орион, и с Милена, в х-л „Черно море“ хапнахме набързо и аре по стаите – да, ама не! Целият коридор беше в противопожарна пяна до
кръста – май Крезо от Контрол се бе развихрил, та идваха детективи на сутринта по стаите, събраха ни долу … и трябваше да дадем хонорарите, за да покрием щетите!

Голяма стъпка към звукозаписа беше наемането на Иван Таксиров със неговата апаратурa за направата на демо – записи. Искаше ни се да ги ползваме като рекламни, дори за клип. Вече се правеха записи на MC и DAT, мечтаехме за албум. Не знам каква магия се случи, но ни се обади Кирил Маричков за тези знаменити винили, продуцирани от него, с подкрепата на ДКМС и Балкантон. Май бяха минали на вълна- „като не можем да ги спрем, поне да ги контролираме с бели ръкавици“. Бяхме вече подготвени и с удоволствие разделихме плочата със Субдибула ( съвместните ни концерти в 113+ си казаха думата). Продуцент ни бе Иво Крайчовски (ФСБ). Записите станаха в най-доброто студио – Балкантон. Валери записа с новият си rockman – T.Scholz (Boston), a от Тестамент любезно ми дадоха най-новия модел на Yamaha V50, ползвах и Rolland S50, Juno alfa, които скоро бях закупил. Боби използва допълнителни перкусии, а саксофон добавихме с Кико Йорданов (RIP). Получи се наистина модерен продукт, не точно прог, по-скоро арт-хард рок ;). Както знаете плочите се разграбиха като топъл хляб! И … като че ли това бе лебедовата песен на Балкантон.

Умишлено не се спирам за общи събития, за които е писано много – Първият рок фест в Летния театър, Мичурин, Троянският концерт на Ритъм, фестивалът във Видин, концертът на стадион Хр. Ботев / Пловдив, фестивалът на стадион Ю.Гагарин / Варна; Ален Мак в Благоевград – безспорно крайпътни камъни в историята! Ще отбележа само едно голямо признание – концертът ни с ФСБ в Универсиада (по тяхна покана и под патронажа на г-жа Гена Димитрова ), с благотворителна насоченост… оф, като се сетя за колко каузи свирихме без да видим какво става с приходите после – лошо ми става!

Пиша по-подробно за важните неща , касаещи Орион – inside.