За творческия порив – интервю с Tuomas Saukkonen (WOLFHEART, DAWN OF SOLACE)

На 10 април излиза новият албум на WOLFHEART – „Wolves of Karelia“, а както се оказа – лятото ще ги видим на Wolf Fest. Поради тази причина успяхме да се свържем с душата на бандата (а също и невероятно вдъхновение за мен, предвид, че израснах с музиката на BEFORE THE DAWN) – Tuomas Saukkonen, който ни отдели достатъчно време да обсъдим както и предстоящото издание, така и подробности около собствения му творчески процес.

Farsot: Преди няколко дни бе обявено, че WOLFHEART ще свирят на Wolf Fest това лято. Доколкото знаем, това не е първият ти път в България – бил си тук с BEFORE THE DAWN (2009) и WOLFHEART (2016). Имаш ли спомени от България? Как се чувстваш при повторното си посещение на страната?

Tuomas: Не си спомням много посещението на BEFORE THE DAWN, спомням си, когато свирихме с WOLFHEART на Sofia Metal Fest. Това беше наистина приятен фестивал, наистина добра публика. Обикновено нямаме толкова време да отидем да разгледаме града, просто имаме да изсвирим един концерт. Имахме само кратка разходка в София. Но фестивалът беше наистина добър и много се радвам да свиря отново пред българската публика и наистина харесвам името на фестивала сега.

F: Приготвили ли сте нещо специално за Wolf Fest?

Т: Е, още не. Най-големият проблем в момента е цялата ситуация с вируса и турнето в САЩ. Това е единственото нещо, върху което напоследък се фокусирахме. Разбирам защо турнето беше отменено, но за нас, разбира се, е сложно – имахме визи и полети и всичко беше вече резервирано и платено. Надявам се, че ще е по-лесно през лятото. Всички наши пролетни концерти вероятно ще бъдат отменени, така че това, което ще бъде специално за лятото, е ако всъщност се имаме възможността да свирим. Това ще бъде най-специално за нас – да можем да свирим.

F: Смята се, че вирусът ще умре в горещото време.

Т: Надявам се, да.

F: Предполагам, че за летните концерти ще свирите още неща от новия албум – този, който ще чуем следващия месец.

Т: Да, определено. Вероятно ще свирим половината от новия албум в сетлиста.

F: Това е страхотна новина! Работя върху ревю на албума, така че вече го слушах и УАУ! Не знам как да го кажа, но музиката е страхотна! Всеки път, когато изкарате нещо, то е страхотно.

Т: Благодаря.

F: Исках да те попитам как мина подготовката за отмененото турне в САЩ?

Т: Е, започнахме да репетираме наскоро и вече включихме три от новите песни в сетлиста. Трябваше да направим видео на турнето. Също така голяма част от промоционалната работа в Северна Америка беше съсредоточена около турнето, така че сега това ще бъде доста объркано. Повечето от интервютата там бяха планирани да бъдат направени около концертите. Направихме много подготовки, но няма какво да се направи в тази ситуация. Правилата са за всички. Много турнета ще бъдат отменени, така че не се оплаквам. Не само ние sme потърпевши- това се отразява на много групи, много места, агенции, промоутъри – това е голямо нещо. Но концертите винаги могат да се случат по-късно, хората трябва да останат здрави.

F: Какво се промени за теб лично между „Constellation of the Black Light“ и „Wolves of Karelia“?

Т: Имаше няколко промени. Сега темата е друга. Обикновено не обичам да правя тематични албуми. Но сега всички текстове са базирани на истории, разказани и написани от ветерани от Зимната война между Финландия и Русия и Втората световна война. Така целият албум е фокусиран върху 3,5 месеца между 1939 и 1940 г. Така че темата сега е много по-солидна от преди и процесът на писане беше напълно различен. Обикновено пиша музика постоянно, така че винаги има някаква нова песен в процеса. Но след „Constellation of the Black Light“ направихме около 140 концерта за 10 месеца, така че нямаше време или възможност за мен да напиша някаква музика за този период. Постоянно бях на турнета или летях някъде, или летях към вкъщи и след това имах кратко време там и след това отново летях за някъде. Не мисля, че съм преди съм имал толкова време без да пиша музика, както тогава, така че, когато турнето приключи миналия август, вече имах много идеи в главата си и беше като отваряне на шлюз когато стигнах до студиото. Имах много повече идеи от преди, защото трябваше да съхранявам всичко в главата си и вероятно това беше причината, поради която имаше и нов албум DAWN OF SOLACE. Имаше толкова много идеи и толкова много исках да направя и напиша. Така че това беше разликата.

F: Като спомена история… В последния албум имаше история между клиповете. Очакваме ли нещо подобно или тръгвате в съвсем друга посока с видеоматериала?

Т: Всъщност има малка връзка между видеоклиповете. Аз съм в средата на редактирането на първото видео. Видеоклиповете не продължават директно, но имат подобна основна идея. Целта на предишния албум беше да направим 3 клипа, но никога не сме имали време, възможност или пари да направим третия. Трябваше да го има, за да завършим историята, но това просто не се случи. Не е лесно да се намери бюджет за толкова много музикални клипове в днешно време. Но има връзка, не мога да кажа каква е, защото това ще развали цялата работа. Ако гледаш внимателно видеото „Breakwater“ в някакъв момент от видеото на „Hail of Steel“, ще видиш връзката.

F: Мислиш ли, че ще има шанс в бъдеще да създадете третото видео от предишния албум, само за да завършите историята?

Т: На теория – да, но наистина няма смисъл да се влагат толкова усилия за промоция на стар албум. Всъщност имаме вече заснет сюжета на третия видеоклип, но не трябваше да имаме толкова много турнета. Нямахме достатъчно време във Финландия, за да организираме снимките и също бяхме между смяната на китаристи. Mika (Lammassaari) не можа да продължи с нас и имахме само сесиен китарист, който да го замести. Така че беше сложно време, защото не знаехме кой ще свири окончателно на китара. Беше по-лесно да се примирим, че няма да има видео. И сега, тъй като излиза нов албум, предпочитам да направя всички клипове за него. Може би ще се науча за бъдещите албуми да не правя прекалено големи планове. Наистина не мисля, че това трето видео ще се случи, защото песента и албумът са стари и сега имаме нужда от промоцията за новото издание.

F: Да, това е логично. Получихте ли отзиви за „Wolves of Karelia“, тъй като промоцията вече е изпратена до различни медии, включително и нашata? Имате ли отзиви или това обикновено се случва след официалната дата на пускане?

Т: Още не съм виждал. Не съм проверявал дали има нещо онлайн. Обикновено те се появяват много по-близо до датата на издаване – около две седмици преди това получаваме първите. Говорих само с репортери, засега всички изглежда харесват албума. Но нашият късмет, поне при по-големите списания, е такъв, че албумите се озовават при човек, който наистина не ги харесва по някаква причина. Никога не знаеш. Само мнението на един човек е голяма част от целия план за промоция. Но ще видим, досега не съм чел нито едно ревю.

F: Добре, тогава когато приключа с моето, ще ти го изпратя.

Т: Благодаря, вероятно това ще е първото.

F: Радвате ли се да свирите новия материал, когато турнетата започнат? По-различно ли е чувството от това да свириш в студиото? Е, феновете ви познават и голяма част от хора харесват твоята работа, така че как се чувстваш да излезеш на сцената и да свириш нещо, което досега не си свирил пред никого?

Т: Е, обикновено всички в групата са нервни. Новите песни винаги са си нови. Няма я типичната рутина. Все още държим песента „The Hunt“ в сетлиста. Това беше първият ни сингъл някога. И ние сме го свирили около 600 пъти досега и го знаем доста добре. Ще се учудя, ако някой ден го сбъркаме, защото сме го повтаряли толкова много. Но с новите песни е различно. Човек е малко нервен, защото никога не е свирил дадената песен пред публика, няма изградена рутина. Също така с всеки албум вървим по-бързо с китарите и това създава различен вид предизвикателство за нас като музиканти. Така че новите песни обикновено са най-трудни за изпълнение. Щастлив си, когато приключиш с песента, отколкото преди, когато си я започнал, а има и вълнение. Новите песни винаги са забавни за изпълнение и стават още по-забавни след първите пет концерта.

F: Като говорим за концерти, как избирате какво да включите в сетлиста, какво да свирите на живо?

Т: Това зависи от турнето. На фестивали можем да свирим около 70 минути, а по време на някои турнета – около 40 минути. Но се опитваме да включим материал от всички албуми, ако е възможно. И разбира се, основният момент е винаги да се акцентира върху последния албум. Беше много по-сложно с турнето в САЩ, което току-що беше отменено. Имаше само 40 минути за свирене и искахме да включим 3 песни от новия албум, което остави само 4 песни за предишните ни издания. Става малко трудно, когато трябва да се избере само една песен от албум и разбира се, че трябва да акцентираме на най-известните си песни. Обикновено това са песните, които се намират в YouTube, тези с видеоклиповете. Въпреки тези сложни времена, нашата агенция работи по организацията на наше хедлайнерско турне в Европа. Би трябвало да е през септември-октомври. Надяваме се, че ще успеем да свирим поне 75 минути, така че ще бъде много по-лесно да сглобим сетлиста. Ще направим много концерти в Източна Европа, което е наистина добре, защото често тази част не е включена в европейските турнета.

F: Да, обикновено оставаме назад.

Т: Ще имаме около 40 концерта, но да, ще ви бъдем „на гости“. Ако ситуацията се подобри, разбира се. Ако трябва да отменим повече от едно турне, това ще се отрази на групата. Не е лесно да промотираш албум, ако не стигнеш до турне, така че това ще ни засегне на много нива. Обиколката обаче започва в средата на септември, така че има много време европейските държави да оправят ситуацията.

F: Надявам се наистина турнето да се случи, защото през последните две години тук видяхме групи като INSOMNIUM и OMNIUM GATHERUM, а публиката беше прекрасна. Наистина не очаквах толкова много хора, но беше приятно да видя различни поколения, които се интересуват от жанра на мелодичния дет метъл. Просто мисля, че концерт на WOLFHEART в България ще бъде страхотен и хората ще се радват наистина да ви видят отново.

Т: И аз ще се радвам да свирим отново.

F: Говорейки за турнета, като вокалист искам да те попитам как поддържаш гласа си?

Т: Това варира доста в зависимост от техниката, която използваш. Мисля, че моята е доста лесна, защото идва от малко по-дълбоко и не уморява гърлото ми толкова много. Имам нужда от определено количество сън, не забравям да ям добро количество въглехидрати и да се хидратирам достатъчно. Мисля, че това важи за всички вокалисти, защото в противен случай гърлото става твърде сухо. А ако се пие много алкохол на турне, това изсушава още повече и това може да увреди гърлото. И човек не можете да се възстанови за 1-2 вечери. Мониторингът също е голям проблем. Обикновено това ми е най-голямото предизвикателство – да постигна правилния баланс с вокалите и останалите неща. Но мисля, че техниката е най-важното, което трябва да откриеш, за да си в състояние да правиш вокали вечер след вечер. И загрявката. Всъщност говорих за това с вокалиста на OMNIUM GATHERUM (Jukka Pelkonen) и той има наистина добра техника за разгряване, въпреки че звучи глупаво за екстремни вокали, но е по-скоро работа върху малките мускули в гърлото. Все пак общата техника е важна, защото познавам момчета, които могат да направят само 3 поредни концерта и след това си скапват гласа. А има и хора като като Mikko от SWALLOW THE SUN – той кажи-речи говори по-силно, отколкото ръмжи. Така че ръмженето му е на нивото на говорене и е много по-лесно за гърлото, тъй като не е необходимо да изтласкваш силен звук. Но пък да обясняваш различни техники за ръмжене е трудно, защото всеки така или иначе има своя начин да го направи. Просто трябва да се помни да се храним правилно и да пием достатъчно вода. Защото много музиканти като цяло минават твърде лесно в „парти режим“. Изобщо не пия на турнета, но разбирам смисъла – далеч от дома, далеч от работа, обикновено се забавляваш… Няма значение дали си китарист или барабанист с махмурлук, но „инструмента“ при вокалиста е деликатен. Ако китарата звучи малко зле, публиката ще е ок с това, ако барабанистът прави дребни грешки, вероятно никой няма да забележи, но вокалистът е отпред, директно пред публиката, а тя забелязва веднага. Няма извинения. Ако вокалите са слаби, това прави цялата група да звучи слабо. Жестоко е. Хората обикновено не анализират или не разбират. Те не мислят дали си уморен или имаш проблем с мониторите.

F: В предишно интервю си споменавал, че всички членове на групата живеят в различни градове и по принцип се събирате за репетиции непосредствено преди турнето. И така, продължавате ли да правите това? Тъй като всичките ви изпълнения са идеални като за концерт на живо – координация, звук и т.н. Как правите това, когато репетирате точно преди турне, а не през цялото време?

Т: Все още правим същото. Не мисля, че това ще се промени. За турнето в САЩ аз и моя барабанист насрочихме 4 репетиции и вече отменихме една от тях, още преди да знаем, че турнето ще бъде отменено. Това има две различни страни. Тъй като не свирим много заедно, е много по-специално, когато започнем да свирим на живо. Мисля, че сме малко по-развълнувани да изпълняваме нашата музика, много повече от другите групи, защото изобщо не свирим песните си заедно. Толкова време свирим с Joonas, барабаниста, че взаимно познаваме идеално стиловете си на свирене.  Не е нужно повече да се учим да свирим заедно, вече знаем как става. По-скоро трябва да си припомним песните и да научим новините, да проверим аранжиментите. И аз, и Joonas си правим домашното. Никога не ходим на репетиция, за да учим песните, вече ги знаем за самата репетиция и се фокусираме основно върху други неща, като например да проверим дължината на сетлиста и да направим плана за мърч. Събираме се по различни причини и никога не е само свирене. И мисля, че работи в наша полза. Не знам дали си забелязвала, но обикновено групите се представят по-добре, когато се забавляват, има различен вид енергия. Колкото по-развълнуван е човек във всичко, което прави, толкова повече влага от себе си. И затова искаш да го направиш по-добре, защото се вълнуваш от това, което правиш. Така че, мисля, че това е един от факторите, който всъщност ви позволява да правим добри концерти толкова лесно. Обикновено репетираме само аз и Joonas – само една китара, вокал и барабани – без бас, без втора китара. Така че всичко звучи по-добре, когато сме на сцената. Научихме се да свирим така отдавна и това ни позволява да се вълнуваме повече и да очакваме с нетърпение концертите. А това от своя страна ни кара да се напънем малко повече в репетирането самостоятелно. Не искаме да ходим там и да грешим нещата, защото събитията са и за нас. Също така съм музикант от старата школа, не харесвам тази цифрова епоха, когато дори не е нужно да се научиш да свириш на инструмента си, а просто редактираш всичко в студиото. Ключът е просто да си подготвен, да знаеш песните и да научиш инструмента си толкова добре, колкото е необходимо и след това просто да се научиш да свириш с другите музиканти.

F: Какво предпочиташ – да пишеш музика или да обикаляш по турнета и да свириш на живо? Знам, че и двете вървят ръка за ръка, но кое от тях би избрал?

Т: Хм, мисля, че да пиша музика и да бъда в студио е много по-удобно за мен. Няма променливи – решавам графиците, имам много повече контрол върху резултата. Когато си на турне всяка вечер е различна. Но се надявам, че никога няма да се стигне до ситуация да изберам само едно – само да работя в студиото и да пиша музика ще ми доскучее. Ще трябва да мога да свиря на живо. Но за мен да мога да се наслаждавам на шоуто идва от това, да имам достатъчно добър монитор, не перфектен, но аз наистина се ядосвам, ако този, който ми е предоставен, не работи добре. Може да звучи като клише, но всичко, което правя, когато става въпрос за писане на музика и свирене, преди всичко го правя за себе си. Така че, ако не успея да му се наслаждавам, всъщност не виждам смисъл.

F: Да, това трябва да е мантра за всичко в живота – ако не се наслаждавашна нещо, по-добре не го прави.

Т: Човек губи време и в крайна сметка умира. Знам нещо за живота след смъртта – няма такъв, така че не бива да се губи време, да правиш неща, които не ти харесват. Обичам да се занимавам с музика и реално не мога да използвам тази философия когато съм на турнета, защото това ще означава, да слизам от сцената всеки път когато не харесвам мониторите, а това не е добра идея. Като цяло всеки трябва да съсредоточи повече енергия върху това, което харесва в живота си, а не върху това, което смята, че другите хора очакват от него.

F: Споменавал си преди, по отношение на WOLFHEART, че пишеш по-голямата част от музиката през зимата. Промени ли се това?

Т: Това почти се промени. Вече не работя като градинар, защото нямам време. Но миналото лято бяхме на турне, така че не успях да пиша музика, въпреки че не работех. Пишех песни през зимата, защото работех през лятото, а зимните ми ваканции бяха от октомври до март – 5 месеца годишно. Лесно беше да се раздели времето – през лятото работя и печеля, а през зимата се фокусирам само върху музиката. На теория се промени, но не и в действителност заради турнето.

F: Пишеш музика непрекъснато, но има ли моменти, в които се чувстваш изтощен, липсват ти идеи? Изпитваш ли творческия блокаж?

Т: Пиша нов материал доста често, този уикенд даже имам насрочени демо записи за напълно нов проект. И точно това ми харесва – да мога да пиша нови неща. Но това не означава, че трябва да пиша нови неща. Има дни, в които взимам китарата за някаква тренировчица, нищо добро не излиза и просто я връщам обратно. Не признавам „креативния блокаж“, защото според мен това означава, че се мъча да извадя нови материал. На следващия ден вероятно ще имам нова идея или на следващия ден. А на следващия ден досега винаги е настъпвал. Никога не съм имал изпитвал неудовлетворение от това, да не мога да измъкна нова музика от главата си. На теория бих могъл да напиша много повече, отколкото сега, но няма смисъл да издавам толкова много албуми. Няма да е благоприятно за промотирането.

F: Искам да попитам за новия ви китарист – Vagelis Karzis. Как се свързахте с него и какво даде от себе си той за новия материал?

Т: Той е нов член, така че все още се учим да работим заедно. Първият път, когато го срещнах, беше на немски фестивал. Той дойде да ни попита за батерия за барабанния модул на ROTTING CHIST или нещо подобно. Тогава гледах концерта им, ценя музиката на групата му, но не съм голям фен – така или иначе не ходя да гледам много концерти. Но реших, че трябва да отида да видя няколко песни, преди да тръгнем за летището. Тогава видях Vagelis и си казах „Какво по дяволите!“. Той беше тотален звяр на сцената. И когато пристигнахме вкъщи, му изпратих съобщение чрез Facebook, че вероятно ще ни трябва сесиен басист за турнето в САЩ по онова време и го попитах дали ще се интересува. И след това продължихме разговора за възможно сътрудничество в бъдеще. Тогава научих, че той всъщност е китарист. Тогава започнахме да имаме проблеми с графика на нашия китарист – поради ноговото учене и работата му, той не можеше да се присъедини към нас за турнета и по-късно му стана невъзможно дасвири въобще. Понякога, знаеш ли, светът е супер малък. Имаме нов звуков техник, той също е грък. Срещнахме го по време на турнето ни с CARACH ANGREN, разбирахме се доста добре и го помолих да работи и с нас. Тогава научих, че той е най-добрият приятел с Vagelis и те имат група в Атина. Това естествено разгърна цялата тема отново и помолихме Vagelis да бъде сесиен китарист за турнето ни миналото лято. Паснахме си доста добре. Той е много, много добро човешко същество, лесно е да си около него. За този албум съм написал всичко, а Vagelis записа 3 сола и някои бек вокали.

F: Добре, последен въпрос. Ако трябва да опишеш WOLFHEART само с една дума, каква би било тя?

Т: Само една? Хм, това е трудно. О, добре, имам перфектната дума. Финландска е. Не се превежда напълно на други езици. Става дума за онова основно финландско постоянство, това също е тема в новия албум, както и силата на волята, но има много по-дълбок смисъл на моя език. Исторически е свързана с времената на Зимната война. Това е думата „sisu“.  Идеална е  за описание на WOLFHEART и ще бъде чест, ако други хора разпознаят връзката.

F: Е, благодаря ти за отделеното време, също благодаря за музиката. Наистина беше чест да говоря с теб. Надявам се да се видим скоро.

Т: Да, и аз благодаря за интервюто беше наистина готино. И ще се видим скоро.

Photo: Valtteri Hirvonen