WATAIN – „Trident Wolf Eclipse“ (2018)

Решението за това ревю дойде след доста обмисляне. Още повече, че като Watain Disciple мисията ми не е да оценявам работата на групата и в частност на Erik Danielsson, а само да пропагандирам изкуството му. Затова и ревюто ще е без оценка. Нека всеки сам реши дали си заслужава да изгуби 42 минути от живота си (ако вече не го е направил) или не.

И така първо най-важното за „Trident Wolf Eclipse“. Албумът излезе на 5 януари чрез Century Media Records и ознаменува 20-та годишнина на WATAIN. Посветен е на Selim Lemouchi, който е бил лайв китарист във WATAIN и напуска този свят малко след издаването на „The Wild Hunt“. В албума участва като гост Attila „Mayhem“ Csihar в песента „Ultra (Pandemoniac)“.

Със сигурност този албум е натоварен с много очаквания и вероятно ще предизвика и някои разочарования. Пет години затишие от мрачните обитания на Erik подложиха на изпитание търпението не само на най-заклетите поддръжници на групата. Да не говорим, че „The Wild Hunt“ сякаш отнесе повече негативни критики, отколкото положителни оценки. Не, че на Erik особено му пука за това. Големият чар на тази група. Нейният имидж и творчество винаги е шамар в лицето на тези, които очакват тя да поеме някаква строго определена линия и посока. WATAIN макар и да не е многолика, винаги поднасят изненади. Така се случи и сега. Може никога да не създадат шедьоври като „Waters of Ain“ или „They Rode On“, но със сигурност ще създадат други. Нови и още по-предизвикателни, които ще поставят всичките ви сетива на ръба на възможностите. Защото да премине „Отвъд“ може не този, който се готви за това, а този, който не го е страх да прекрачи границата. Хаосът има много лица и измерения. Едно от тях е неконтролируемата енергия, необузданата ярост и унищожителната мощ на Стихиите, които WATAIN и новият им албум носят.

Имаше много въпроси на коя точно част от творчеството на WATAIN ще прилича „Trident Wolf Eclipse“. Албумът си е 100% WATAIN от началото до края. Същият саунд, същите сграбчващи, но ненатрапчиви мелодии, които сякаш изпълзяват от мрака на отвъдното. Но в същото време този албум е завръщане към класическите корени на групата. Много модерна стана думичката „дисонантен“, когато нещата опрат до блек метъл. Да, но тук дисонанса прераства в ядрена експлозия от звук, която извиква непреодолимо чувство на дискомфорт и тревожност. Дисонансът е там, за да ви разгневи и да ви накара да се почувствате некомфортно. Ако искате и да ви стресне и да ви провокира да си представите това, което ни дебне някъде там в незримото. И ако всичко това ви е накарало да се усетите нестабилни и ядосани, то значи този албум си е свършил чудесно работата.

Защото както казва Erik в свое интервю по повод албума: „Това не е игра. Това е живот и смърт.“ „Trident Wolf Eclipse“ не е музика, която да си пуснете, за да й се насладите. Тя ще се забие директо в мозъка и сърцето ви. Ще убие спокойствието ви и ще ви пренесе в един наистина отвратителен свят, който колкото и да не искате да приемете е част от нашето битие. „Дивият звяр“, който ще се озъби насреща ви и ще помете всичко около вас. Точно както, изригващият вулкан на обложката. Огънят опустошава всичко, до което се докосне, а в подножието ви дебне глутница виещи вълци, готови да ви сграбчат (разгледайте добре обложката)… Beware the Wolves’ Curse!

Е, ще си го пуснете ли, или отново ще кажете, че WATAIN се продадоха на скъп лейбъл и предадоха творчеството и идеологията си?! Дори саундът тук не е толкова „полиран“ както в „The Wild Hunt“. Приятно слушане!