“The dead are never gone
I can always hear their voices
These dark waters will consume me
And the sun will never rise”
(Triptykon „Abyss Within My Soul“ )

R.I.P. H.R.Giger


  „Melana Chasmata” : новата и втора поред  творба на стария авангардист  Thomas Gabriel Fischer  и водената от него готик/дуум/дет/блек метъл банда Triptykon отново ни потапя в ледените води на скръбта, мрака на отчаянието и ни повежда в дебрите на едно дълго пътешествие, лъкатушещ път в най-скритите и тъмни места – в бездната на човешката душевност…

Оставяйки тази чернова от седмици недовършена, с почти ясното съзнание, че ще остане непубликувана: Първо, защото „Melana Chasmata” първоначално не ме грабна толкова, колкото дебюта и второ, защото времето от излизането на албума си вървеше, а аз все не се помествах в него, за да отдам дължимото на едно от истинските явления в съвременната екстремна музика –  Triptykon  на ветерана Tom G. Warrior. Единственият мотив, да пусна това кратко ревю е за да отдадем подобаваща почит на паметта на един от рядко уникалните творци на нашето съвремие, с когото е тясно свързан и целия творчески път на Thomas Gabriel Fischer: H.R. GIGER. Колегите писаха достатъчно за живота и делото му, а информация за него има в преизобилие навсякъде. Тук само ще цитирам думите на  Thomas Fischer по повод загубата на един човек, който той приема за свой ментор и приятел:

„H.R. Giger стана наш ментор преди тридесет години, противно на всички очаквания във време, когато осмиваха, отричаха и дори се възпрепятстваше  музиката, която никому неизвестната група HELLHAMMER правеше. Giger чу, поговори с нас и ни даде шанс. Това не на последно място беше период, в който той преживяваше един от върховете в своя път. След малко повече от година той направи обложката на един от най-важните в творчеството на Celtic Frost албуми: To Mega Therion. С годините менторството прерасна в приятелство и персонална връзка. Когато през 2008г. Celtic Frost достигна до своя край, Giger и съпругата му бяха тези, които споделиха мъката и отчаянието ми и застанаха до мен. Независимо какво се пише за Giger, нищо не е в състояние да го опише какво бе той като човек и като приятел. Напълно немислимо е да си представим света без неговото остроумие, неговото възприятие, неговия гений, неговия хоризонт. За съжаление сега се намираме в точно такъв свят…“

Факт е, че вече отъждествяваме името Thomas Fischer  с името Triptykon. След разпадането на Celtic Frost през 2008-ма Thomas Gabriel успя да създаде един феноменално сполучлив проект, показващ, че творческия му потенциал далече не е изчерпан и че често подценяваните музиканти от старата школа има какво още да кажат.

„Melana Chasmata”  започва по доста неочакван начин. Логиката в творчество не следва задължително логиката на числата. Всичко, което очакваме  да чуем след като сме слушали Eparistera Daimones е началото на  Tree Of Suffocating Souls, бързо и динамично стартиращо парче с на моменти насечен ритъм , вокал редуван от речитатив съвсем кратко и акустично в началото  китарно соло, което завършва с определено Celtic Frost звучене, песен , чиито забързан ритъм  има дуум реприз. Краят на Tree Of Suffocating Souls започва  все повече да ни потапя в изблика на мрак от бездната на черната душевност на Томас Фишер и продължаващ  в  Boleskine House. Над седем минутното парче започва с дисхармонична китара, монотонен барабанен ритъм и деструктивен бас. Бавен и напевен вокал, партниран от мелодичен женски глас и без промяна в  ритъма парчето преминава в трнасцендиращата музикална импресия на Altar Of Deceit, напълно доминирана от инструменталната линия, а вокалите в  имат почти фоново звучене, подсилено от ехо ефект. Бавното и тотално потапяне в мрака и ледените води на Triptykon  е прекъснато с прилива на ритъм и енергия на даващото ни след неподвижността  глътка въздух  Breathing, последвано от силна дарк уейв/готик струя в началото на  Aurorae, чиито ефирен полет е пресечен от индъстриъл заклинателното звучене на Demon Pact. In The Sleep Of Death е мрачен и звучащ като вопъл, призив от отвъдното, последван от дванадесетминутната импресия Black Snow, отвеждаща ни в обсипаните с „черен сняг“ гори. Репризът на албума Waiting започва с нежен и мелодичен женски вокал и финализира над един час мрачен и гравитиращ между вледенената тук-реалност и трансценденталността албум:

„Upon this ground
I’m on my knees
A trace of blood
We shall be free“