Us Vs. Them – Roger Waters в София

Почти пет години изминаха от момента, в който успяхме да видим на живо, за пръв път в България, големия и ненадминат гений, стоящ зад голяма част от музиката на PINK FLOYD. Петилетка, която изтече като миг и остави в сърцата на феновете привкуса от колосалното шоу „The Wall“ на стадион „Васил Левски“.
Огромно бе вълнението, когато ни удари новината за повторното гостуване на 74-годишния музикант и то с турне, което обещаваше да остане в историята със своята зрелищност.

04 май, петък, 19.00 часа. Нескончаеми тълпи, върволици от коли и приповдигната атмосфера ни посрещат на „Арена Армеец“, посетителите кротко се редят на дългите опашки на входа и след двадесет минутно чакане – най-сетне сме вътре и то почти фронтално, на метри от сцената.
Първото впечатление е главозамайващо – гигантската сцена е подпряна от колосално с размерите си видео платно. Съоръжението е пълно, но отвън чакат стотици хора. Малко след осем вече е трудно да се придвижваме, а на седалките няма къде и игла да хвърлиш. На стената стартира видео, показващо фрагмент от „The Last Refugee“  и публиката става все по-нетърпелива в продължаващия над 15 минути момент.
20.30 – всичко избухва и ние сме всмукани в пространство-времето и ставаме съпричастни на малка част от мозъчните импулси на гения на Waters.
„Speak To Me“ и „One Of These Days“, сляли се в едно, безкомпромисно ни уверяват, че днес ще станем свидетели на нещо невиждано по нашите земи. Обещаните ни визуални ефекти сякаш идват от нищото, а кристално чистият съраунд звук обгръща всеки един от нас от всички посоки. Плеядата от будилници, летящи стремглаво към нас, сякаш ни изтръгва от унеса и ни запокитва с всичка сила в следващата порция класически FLOYD с „Time“. Скромният Roger, облечен семпло, се оттегли назад и отстъпи място на две великолепни певици – Jess Wolfe и Holly Laessig, които изпяха със студийна прецизност „Breathe (Reprise)“ и „The Great Gig In Sky“ под акомпанимента на нежното пиано на Jon Carin.
Центърът на вниманието отново бе върнат и с китара в ръка мистър Waters  ни вкара директно в Машината с помощта на завладяващо видео и подпомогнат от Dave Kilminster и неговото акустично изпълнение.
Хипнотичният момент преля в три от новите, солови композиции на музиканта – „Deja Vu“, доминирана от Roger и неговата куха китара, последвана от „The Last Refugeе“ и „Picture That“  и трите от последния, актуален албум, излязъл след 25-годишно мълчание.
Пътешествието ни във времето продължи и бяхме запратени в златните години на групата с „Wish You Were Here“  и самотата и нуждата от близост, която тя магически излъчва. Концепцията миг след това бе сменена и китката от три парчета от „Стената“ ни напомни за грандиозния спектакъл, който разтърси Европа и света преди години. На сцената бяха качени десетина българчета, които да се опълчат на образователната система в лицето на злия учител. „Resist! Resist! Resist!“ – многобройните призиви от страна на Roger накараха всеки един от нас да извади на показ най-доброто от себе си и макар и мислено – да даде отпор на мозъкомелачката, в която сме принудени да живеем. Изпратени с аплодисменти от публика и музиканти, децата сложиха последната тухла в Стената и бяхме помолени да изчакаме двадесет минути, в които групата да поеме малко дъх и да се подготви за втората част от шоуто.
Въодушевлението не напускаше присъстващите и тази пауза изтече като миг. Представлението продължи – гигантски сандъци, спускащи се от небето, сирени и пулсиращи червени светлини оповестиха израстването на индустриален град на метри над главите на правостоящите, а над гигантските пушещи комини гордо се люлееше емблематичното прасе.
Назад, 40 години назад, за да излеем страстите си и да чуем пропагандаторските слова на Уотърс, насочени срещу световните лидери и в частност към Доналд Тръмп и неговата политика. „Pigs (Three Different Ones)“  бе гарнирана с десетки гротескни фотографии на настоящия президент на САЩ, издържани в поп-арт традициите и съпроводени с многобройните му крилати фрази. Гигантско надуваемо прасе обиколи залата, а за финал на дългата композиция на екраните бе изписано: „Тръмп е свиня!“ на чист български език. Социалната позиция и активност на Уотърс не стигнаха до там, а ескалираха в прекрасните „Money“  и „Us and Them“  и красивото сакс изпълнение на Ian Ritchie.
Комините на града запушиха и залата се изпълни с гъст дим за да усетим миризмата на розите, песен от „Is This The Life We Really Want?“
Краят някак вече започваше да се предусеща, а ние искахме още и още и получихме – изумителната светеща пирамида, искряща в безброй цветове и пречупваща и разнасяща лекия дим, изникна за „Brain Damage“  и „Eclipse“  и ни отнесе на обратната страна на Луната.
Тъмнината обгърна всичко, а децибелите произведени от публиката се усилваха до кресчендо. Без да губи и минута в звездни прищевки Roger Waters  излезе за финалните думи, с които бяхме помолени да бъдем съпричастни, добри и непримирими към световните проблеми, опълчвайки им се с голата любов.
Дирижираният край бе поставен след кратко представяне на музикантите с „Mother“ и „Comfortably Numb“, а стотиците хиляди валящи призиви Resist  ни заляха, оставяйки във всеки един от нас спомен за преживяното.

Благодарим на мистър Уотърс и компания за уникалното изпълнение, на Sofia Music Enterprises за усилията им това да стане реалност и на всеки един от присъстващите – за атмосферата, която създадоха.

Set 1:
Speak to Me
One of These Days
Time
Breathe (Reprise)
The Great Gig in the Sky
Welcome to the Machine
Déjà Vu
The Last Refugee
Picture That
Wish You Were Here
The Happiest Days of Our Lives
Another Brick in the Wall Part 2
Another Brick in the Wall Part 3

Set 2:
Dogs
Pigs (Three Different Ones)
Money
Us and Them
Smell the Roses
Brain Damage
Eclipse

Encore:
Mother
Comfortably Numb

Вижте и страхотните снимки.