Можете да сметнете този текст за рецензия на последния албум от Triptykon, който чаках(ме) с нетърпение. Макар че такава не би трябвало да е необходима – Melana Chasmata излезе в средата на миналия месец.
Можете да сметнете този текст за реверанс към художника, твореца и човека Ханс Рудолф Гигер. Защото чрез музиката картините му стигат по-лесно до съзнанието.
Истината е, както винаги, по средата.

Няколко добри думи за Triptykon: това е проект, създаден от ‘мозъка’ на Hellhammer и Celtic Frost Thomas Gabriel Fischer. Отдалеч си личи пристрастието на музиканта към гръцкото и Алистър Кроули – първият албум на групата носи за име фразата Eparisetra Daimones, която в свободен превод означава ‘в ляво стоят демоните ми’ и се появява в една от книгите на окултиста. Дебютът стига до 17. позиция в гръцките класации и до 27. в тези на Billboard, а обложката му е дело на – познахте! – не кой да е, а самият Ханс Рудолф Гигер.

Това не е първият случай, в който Фишер и швейцарският художник работят заедно. Преди 29 години Celtic Frost издават голямото си чудовище To Mega Therion (заглавието отново е взето от гръцкия). Албум, който определено вдъхновява – симфо съставът Therion се е кръстил на него.

Музика и картини се преплитат и в двете изброени дотук творби, диаболичното в звука и в образите са на еднакво високо ниво и очакваните резултати са налице – звярът на Celtic Frost е може би най-известният албум на квартета.

Дали имената, включени в групата, или качеството на записа са събрали повече почитатели на Triptykon, трудно е да се каже, но за четири години бандата се е превърнала в име на екстремната сцена и е препоръчителна за всеки, който има мераци да прохожда в жанра – а защо не и да задълбава в него. Вторият им албум, Melana Chasmata, беше издаден на 14. април и моментално предизвика положителни реакции.

Тежък, меланхоличен, на места откровено плашещ и демоничен, мастилено черният наследник на Eparistera Daimones влиза бавно под кожата и се настанява там трайно, запазва си място в ежедневната ми фонотека и едновременно с това ме отнася на пътешествие в глъбините на Ада. Дамските вокали в Boleskine House добавят цвят на композицията точно толкова, колкото е необходимо – обагрят я, но не прекалено; Aurorae е красив и тъмен епос, а Altar of Deceit и следващата Breathing се отличават с особена напрегнатост. Втората част на албума, в която ни въвежда Demon Pact, запазва темпото на първата.
Melana Chasmata се нарежда сред изданията от 2014, които обезателно трябва да се чуят – достойно продължение на бласфемичната история, започнала преди четири години, албумът е идеалният начинTriptykon да оправдаят високите очаквания, поставени от самите тях от началото.

Carmen

Няколко добри думи за Гигер: роден в семейството на аптекар с негативно мнение за изкуството като професия, младият Ханс е насърчаван да се занимава с фармация. Неговите лични предпочитания обаче са коренно различни и така през седемдесетте той завършва архитектура и дизайн в Цюрих.
Популярността си швейцарецът дължи на работата си по Пришълецът на Ридли Скот, за създаването на който печели награда Оскар. Гигер също така рисува за сай-фай списанието Omni и издава собствена книга с илюстрации, кръстена на Лъвкрафтовия Некрономикон.
Стила си артистът описва като ‘биомеханичен’ – смесва по уникален начин машини и хора. За най-големи свои вдъхновители посочва Ернст Фукс и Салвадор Дали, редом със собствени си кошмари.
През 1998 в Шато Сен Жермен, Грюер, отваря врати музеят Hans Giger, където са изложени всичките му проекти.
Земният път на неземния творец приключи днес, на 13. май 2014, а причина за смъртта на художника са наранявания от падане.