Част 2. Една (не) класация на прогресив метъл албумите. Поглед към 10 фундаментални записа.

След първата статия посветена на прогресив музиката, в която изложих една визия за десет фундаментални рок албума, логично днес четете нейното продължение фокусирано върху прогресив метъла.

Спазвайки собствените си критерии и този път ще нарека подбора (не) класация, отдавайки почит и респект към стила и неговите фенове. Субективното преживяване музика е неприкосновено. Разбира се има критерии, които могат да послужат за извеждане на някои от най-значимите, най-основополагащи за развитието на стила албуми. Именно това четете – един поглед към 10 фундаментални записа в полето на прогресив метъл океана.

За ориентир отново ще използвам критериите влияние и иновативност.

Влиянието е абстрактно понятие и се отнася до влияние върху други банди, изпълнители и музикални среди, влиянието върху феновете. Иновативността е креативност в техническо и лирическо отношение на самите композиции в албума и тяхната оригиналност.

Приятно четене и надявам се слушане. И не забравяйте. Прогресив музиката е и винаги ще бъде отворен и „незавършен” стил, именно в което се крие неговото вълшебство..

1. Iron Maiden – „Seventh Son of a Seventh Son” (1988)

Много трудно ми беше да определя кой албум на Iron Maiden е най-достоен за тази класация. Все пак се спрях на Seventh Son Of A Seventh Son, тъй като това е албумът на девиците, който най-добре „описва” тяхното гениално творчество. В него има от всичко, което характеризира музиката на британските легенди. Невероятните китарни рифове и сола на Adrian Smith и Dave Murry и убийствените вокали на Bruce Dickinson, в съчетание с дълбоките философски текстовете на песните, правят този концептуален хеви-прогресив метъл албум на Iron Maiden личният ми фаворит на сцената на тежката музика на всички времена.

Влияние – 10/10

Иновативност – 10/10

2. Queensrÿche – „Operation: Mindcrime” (1988)

Този албум мога да опиша с една дума – еталон! Operation: Mindcrime има всичко за да остане вечно в аналите на най-великите прогресив метъл композиции. Рифовете са балансирани, текстовете брилянтни, композициите са разнообразни. Geoff Tate е гениален музикант и това е ясно за всеки фен на жанра. С огромно съжаление трябва да признаем, че след „Operation: Mindcrime”, до разпадането на оригиналния си състав, Queensrÿche не съумяха да направят втори велик шедьовър, макар и да имат отделни проявления на безспорния си композиторски гений.

Влияние – 9/10

Иновативност – 7/10

3. Crimson Glory – „Trancsendence” (1988)

Crimson Glory са американска банда формирана през 1979г. и имаща щастието да създаде един от най-великите албуми в рок музиката за всички времена, и нещастието да потъне в забвение почти веднага след това. Вторият албум на бандата „Trancsendence” е 50 минутен френетичен прогресив метъл от най-висока класа! Да, прогресив, но със силно застъпени пауър/спийд темпо и рифове. Съжалявам за клишето, но този албум е абсолютно гениален! А Midnight е един от най-великите гласове в рока. За съжаление приключи земния си път твърде млад през 2009г…

Влияние – 5/10

Иновативност – 8/10

4. Fates Warning – „Pleasant Shade Of Gray” (1997)

Fates Warning са пионери на прог-метъл сцената. „Pleasant Shade Of Gray” не е първият им знаменит албум, не носи това новаторство, което извежда групата до прозвището на основополагаща за стила, и John Arch не е зад микрофона… Вокалист е Ray Alder и в този доста тъмен и мрачен като звучене запис групата постига кулминация на своята творческа енергия и композиторски способности. Албумът съдържа една песен, разделена на дванадесет части, които преливат плавно една в друга, разкривайки на слушателя майсторски сола, великолепни ритъм сесии и прекрасни вокали. Към всичко това прибавете целомъдрените лирики и ще получите… „Pleasant Shade Of Gray”.

Влияние – 7/10

Иновативност – 7/10

5. Dream Theater – „Systematic Chaos” (1997)

Dream Theater са легендарна банда, не защото е съставена от инструменталисти, които са способни да изсвирят с хирургическа прецизност 30 минутна еманация на техническа съвършеност с претенция да се нарече „песен”, а защото са група, която развива и обогатява стила. Вероятно повечето заклети фенове на тази група няма да се съгласят с мен, че този е най-добрият им албум, но моят фаворит без никакво съмнение е Systematic Chaos. Това което много хора не харесват за мен е най-силната черта на тази група – способността им да създават не просто песни, а дълбокосмислени музикални поеми… Песните са дълги, инструментариумът е съвършен в техническо отношение, като това е съчетано с невероятния емоционален заряд, който носят вокалите на James Labrie и текстовете на песните, които типично за Тиътър са увлекателни и сериозни.

Влияние – 5/10

Иновативност – 7/10

6. Savatage – „Gutter Ballet” (1989)

За мен Jon Oliva е икона. В едноименната песен той е човекът оркестър – вокалист, пианист, кийбордист, басист и барабанист. Пропуснах ли да кажа, че е текстописец? Останалата заслуга за този шедьовър е на неговият брат китарист Criss Oliva (който загива в катастрофа на едва 30 години през 1993г…)

Gutter Ballet е гениално композирана и брилянтно изсвирена творба, съдържаща пауър/хеви и прог елементи съчетани с оркестрални нотки и социално-ангажирани, умерено философски текстове.

Влияние – 6/10

Иновативност – 8/10

7. Shadow Gallery – „Tyranny” (1998)

„Tyranny” – най-емоционалния, най-въздействащ прогрeсив метъл албум на ХХ-ти век. Велик албум. Shadow Gallery е група, която се слуша с душата. За огромно съжаление фронтменът Mike Baker вече не е между нас… Искрено съветвам всеки прогресив фен, който не е слушал тази група да го направи час по-скоро.

Влияние – 5/10

Иновативност – 8/10

8. Nevermore – „This Godless Endeavor” (2005)

Шестият студиен албум на американските прог метъл легенди (да, смело ще ги нарека така) е безспорно сложен за осмисляне, но това предизвикателство се отблагодарява в пъти на слушателя. Nevermore свирят характерен, някак суров прог, текстовете им (почти) винаги са социално ангажирани. Warrel Dane притежава характерен глас, който много приляга на цялостната атмосфера в албума и изобщо в творчеството на бандата от Сиатъл. За „This Godless Endeavor” каквото и да кажа, няма да бъде достатъчно. Албумът разглежда екзистенциални теми като човешката аз-идентичност, философския въпрос за самия смисъл на живота и дори Бог, положен в една специфична за групата алегория.. Чуйте сами.

Влияние – 7/10

Иновативност – 8/10

9. Symphony X – „The Divine Wings of Tragedy” (1997)

Symphony X , убеден съм, е добре позната на феновете на стила американска банка, която ще си позволя да нарека класическа за прог метъл сцената . Основана през 1994, групата е в състав китарист и до голяма степен творчески двигател Michael Romeo, кийбордист Michael Pinnella, барабанист Jason Rullo, вокалиста Russell Allen и басиста Michael Lepond. Макар групата да има 25 годишна история и девет (прекрасни) албума, то безспорно и категорично третият им запис поставя летвата на височина, с която всеки трябва да се съобрази… „The Divine Wings of Tragedy” е рафиниран, стегнат, дълбок и разнообразен прогресив метъл. Именно този албум легитимира групата като една от най-креативните в стила. И до днес, когато слушам едноименната песен, дъхът ми спира и смирен се прекланям пред творческите способности на Michael Romeo.

10.  Opeth – „Blackwater Park” (2001)

Влияние – 8/10

Иновативност – 8/10

„Blackwater Park” е петият студиен албум на шведската прогресив метъл група Opeth. До днес, когато стане дума за този запис се затруднявам как да го опиша, защо ли? Ами защото е уникален, специфичен е. Всъщност именно в „Blackwater Park” Opeth включват прог звученето, с което ги познаваме и до днес. Песните в албума са разнообразни като темпо, стилови влияния и послания, но албумът е хомогенен и завършен. „Blackwater Park” е от онези албуми, които обогатяват стила, преминават и разширяват стиловите ограничения и формулират нови посоки на развитие. Само чуйте „Harvest”..

Автор: Guderian