TALES FROM THE STAGE – BLAZE OF SORROW, VRANI VOLOSA, VOLTUMNA, SOURCES OF I

Седем века по-късно петък 13-ти продължава да носи със себе си суеверен страх. Плътно запълненият ми с ангажименти ден (до степен, че ми се искаше да има допълнителен час между пет и шест следобед), и за миг не ми дава възможност да се замисля за датата. Както винаги сутрин започва от твърде рано с пропътувани безкрайни километри, а обиколките из София са с неизвестна дължина. Поне времето се оказва благосклонно и сдържа яростните си плачливи пориви до ранната привечер. Летище – хотел – сцена… после в обратен ред, а нощта е на път да плисне в първите лъчи на изгрева. Да, това е живота и съдбата на всеки тръгнал на турне музикант. Инструментите се превръщат във вечните спътници, а енергията, която излъчват и раздават, само Боговете знаят откъде я черпят.

Мястото, което се превърна в наше убежище за следващите часове е клуб Live&Loud. И в този 13-ти май. Петък. Става дом и сцена на четири невероятни групи. Българите Sources of I и Vrani Volosa, и италианците Voltumna и Blaze of Sorrow.

Смазващ, апокрифен блек метъл, изтръгващ сърца. Българска мистика с дъх на окъпани в слънце поля и тайнствени планински склонове. Древни етруски тайни, разказани от войнствените наследници на тези племена. И една неподлежаща на описание красота, за която, както вече съм казвала, все още не е измислена дума, и която може да бъде видяна само с очите на душата… Малко изпаднах в лиризъм и не, че ще ви го спестя по надолу, но е редно да ви разкажа какво се случи през онази тринадесета нощ. Защото всяка една от групите ни поднесе незабравима изненада.

Sources of I начело със самобитния белгиец Déhà са първата група, която ще ознаменува триумфа на настъпващия мрак. Този му проект бързо си спечели фенове с безпощадния блек метъл, винаги изпълняван от музикантите с много искреност и емоция в най-чист вид. След дебютното си ЕР, издадено през миналата година, групата готви нов албум и през тази вечер имахме привилегията да чуем цели три песни от него. Както споменах всяка група ни поднесе изненада и тук дойде първата от тях. Déhà покани своя колега и приятел Woundheir от Dimholt, с когото вече са почти неразделни на подобни събития и двамата изпълниха кавър на вечната „Woman of dark desires“.

Set list Sources of I:
Discrepancy of life 
Lorsque tu fermeras les yeux à la lumière
Half dead womb
Chronic paranoia
Shadow of the Stars 
Woman of dark desires

Voltumna определят музиката си като етруски блек метъл. Кои са били етруските, с какво са се занимавали и в какво са вярвали, смятам съвсем скоро да попитам за това самите Voltumna. Така, че сега няма да се правя на историк-аматьор. И четиримата музиканти (Zilath Meklhum – вокал, Haruspex – китара, Augur – барабани и Fulgurator – бас) са завършили консерватория и се занимават с музика отдавна. Това, разбира се не винаги е критерий, но в случая… трябва да ги видите на живо! И с риск да бъда обвинена в някакъв вид субективизъм ще кажа, толкова скоростен барабанист на живо виждам за втори път. Доста преди края на сета на Sources of I, Voltumna са готови с приготовленията. От приветливи, усмихнати момчета са се превърнали в мрачни, злокобни вестители на разрушението. С черно-бели маски и дълги черни роби с качулки (в стил Horna и Behexen), върху които са изрисувани символи, те се качват един по един на сцената и дават начало на унищожителния си поход. Алхимичната смес от скоростен дет с класическа блек метъл основа връхлита сетивата като варварска кохорта. Свириха песни предимно от новият си албум „Disciplina Etrusca“, излязъл през миналата година. Някъде около средата на сета им следва втората изненада. Кавъра „Black Metal „на Venom. Изсвирен по начин, който (ще) ме накара да преосмисля мнението си за творчеството на англичаните. Този кавър събира пред сцената и фенове и музиканти, за да приветстваме подобаващо потомците на страховитите племена населявали някога южна Европа. Както казват Voltumna: „сега сме етрусцизирани и няма връщане назад.“ Или както беше изпял един именит германец: „Black Metal ist krieg!“

Set list Voltumna:
Intro
Teofagia
Bringer of Light
Prophecy of one Thousand Years
Lord of Mayhem
Tages, Born from the Earth
Black Metal
The Alchemist
Aruspice
Disciplina Etrusca
Measure the Divine
Roma Delenda Est

Признавам! За първи път гледам Vrani Volosa на живо. Все пак пропуска е запълнен, а това би трябвало да се счита за смекчаващо вината обстоятелство. Нали?!… Щастлива съм, че съдбовността на този петък пресече пътищата ни. Не мисля, че има смисъл да сипя суперлативи или да обяснявам кои са Vrani Volosa. Когато професионализмът, естествеността и харизмата на артистите говорят сами за себе си и покоряват не само сцени, но и фенски сърца думите се явяват само безполезен инструмент за словоблудство. По време на техния сет се случи и поредната изненада за вечерта. Христо покани на сцената Déhà, за да изпълнят заедно последната песен от сета, „Wreck“. Невероятният контраст между чистия, плътен глас на Христо и депресивния харш на Déhà превръща това изпълнение в един неподлежащ на описание взривяващ сетивата момент.

Set list Vrani Volosa:
The Rising Red
Rivalry
We Are Not Alone in Our Universe
Night Breating Fear
Слънце
Там, където Сърцето Гори
Calm Sea
Wreck

Blaze of Sorrow… Това е ароматът на разбиваща се в самотен бряг вълна. Това е угасващият пожар на залязващи лъчи. Безкрайният сумрак на мъгливи поля, чийто проблясъци отвеждат в други измерения. Това е дълбочината на притихнало небе преди унищожителна буря. Изгарящият мраз на снежна гора и ласкавата топлина на летни треви. Това е среща на Стихиите смесили се в нежна агресия. Онзи бездиханен живот, чиято енергия търсим, когато сме изгубили себе си. И сякаш всеки един от четиримата италианци носи в себе си по една от тези Стихии и е овладял силата ѝ до мъдрост. Пиетро ни разказва за безнадеждните лутания на изгубени души, потънали в екзистенциализма на мрачното си съществуване. Алби рисува със своята китара мистични пейзажи, а пулсът от баса и барабаните на Алесандро и Николо, събуждат тази нежива Природа за фантазен живот. Пълнокръвен и толкова истински, че отваря непозната чувственост. Интересно е, че на живо Blaze of Sorrow звучат много по-агресивно. В студийните им записи се усеща една въздушност и ефирност. Мрачни и скоростни блек метъл строфи се редуват с дълги акустични отклонения и шепнещи вокали, които неоспоримо внушават дуалистичната идея залегнала в творчеството на групата и по-скоро зареждат със спокойствие. Сетът съдържа, както композиции от предишния им албум сред, които класиките „Echi“ и „Ma Il Vento Ricordò il Mio Nome…“ така и такива от последния „Eremita del fuoco“, излязъл преди няколко месеца. Изненадата от тях бяха трите нови, все още неиздадени композиции, които изпълниха пред българската си публика.

Set list Blaze of Sorrow:
1. Il Soffio del Sole
2. La Conquista del Cielo
3. Echi
4. Eremita del Fuoco
5. All’Ignoto
6. Empatia
7. Il Passo del Titano
8. Ma Il Vento Ricordò il Mio Nome…
(Encore)
9. Eterno Tramonto

Ако все още не сте чули Voltumna или Blaze of Sorrow, направете го. В последните години италианската екстремна сцена се превръща в арена на свежи, интересни идеи и митични персонажи претворени в музика. Вечерта, или по-скоро нощта завършва повече от емоционално. Казват, че уюта на тъмнината е магично време. Тогава всички маски падат, чувствата са най-истински и мислите най-чисти. Вероятно защото се чувстваме най-незащитени и уязвими, и стремежа да намерим сродни души наоколо е най-силен. Последната страхотна идея идва от Vrani Volosa, които събират всички музиканти на сцената за обща снимка. Последен поклон и… Ma Il Vento Ricordò il Mio Nome… До следващия път, Приятели!

Снимки от събитието очаквайте скоро.