Rockstadt Extreme Fest – Ден 3
Към обяд на третият ден, разбрахме че отново има проблемни полети и че днешния фестивален ден отново ще приключи в ранни зори. Полетът на WOLFHEART е отменен и участието им е изместено след хедлайнерите на вечерта CARCASS. Поради това, отиваме направо за изпълнението на SUFFOCATION.
SUFFOCATION успяха да покажат какво означва съвършено изпълнение. Тежкият и кристален звук пронизваше тълпата и от първият до последният риф неизтощимо властваха над публиката.Най-ярко впечатление ми направи басиста, който свиреше така сякаш за него не съществува гравитация, много динамичен и определено музикант със собствен стил, който има с какво да бъде запомнен. Вокала, въпреки че е от скоро в групата се справи чудесно, непрекъснато бълваше енергия и внасяше свежа кръв във звученето на групата. Рифовете на Terrance Hobbs бяха прецизни и мощни и безупречно се смесваха с ритъма на барабаните. За мен лично, това беше една от най-добрите групи на фестивала и голяма изненада за мен, понеже не съм им фен по принцип.
Трябва да споменем и участието на публиката в този фест. Може би това е една неизменна и уникална черта на Rockstadt Extreme Fest. Лодката с развяващи коси млади фенове се носи над скоростния мошпит. Сруи вода откъм сцената се изливат обилно над публиката и поддържат и без това неуморимите фенове, лети жълт надуваем дракон, крауд сърфърите плуват над тълпата от развети сини, лилави, черни, червени коси. Атмосферата е невероятна и още повече нажежава и без това експлозивното изпълнение на SUFFOCATION.
Легендите NAPALM DEATH нахлуха на сцената и доказаха, че вече 36 години след като са формирани все още са сила на сцената, а и не само. По време на изпълнението им имаше, както стари грайнд класики, така и парчета от последния Apex Predator – Еasy Meat. Докато състава и стила на групата се е променял през годините, фокусът им върху социалните теми не се е изменил. Наред с музиката, между песните не липстваха коментари на социални теми и призиви за мир и любов. Много динамично изпълнение и като казах динамично само миг невнимание и изпуснах култовата You Suffer, а Barney шеговито каза да внимаваме повече. Кулминацията на концерта има беше кавърът нa Dead Kennedys Nazi punks fuck off, след което приключиха участието си със Siege of Power.
Исландците SÓLSTAFIR ни потопиха в дълбокия океан на творчеството си. Цялото им представяне беше дълбоко емоционално и завлаяващо с неповторимата си атмосфера. Песен след песен, музиката им се врязва в съзнанието и оставя трайна следа спокойствие.Въпреки че, текстовете им са основно на исландски, музиката им предизвква силни образи на безкрайна пустош сред мъгливи исландки пейзажи и необятни океани, водопади падащи от облаците,някакво особено чувство на спокойствие сякаш по време на ръмящ дъжд. Малко след средата на изпълнеието им, Aðalbjörn Tryggvason, фронтмена на групата сподели своята загриженост за хората стардащи от депресия и апелира всеки човек, които се почувства зле, усети пристъп на депресия да потърси помощ, от приятели, от семейството си, да ползва специализираните телефони. Трудно е да се представи участието им, каквото и да се каже ше бъде недостатъчно, защото SÓLSTAFIR трябва да се почувстват.
След SÓLSTAFIR рязко се промени настроението с излизането на LAST HOPE, които веднага окупираха публиката на малката сцена. Групата поднесе масивна струя агресия, като публиката не остана безучастна и се раздаде на максимално.
CARCASS започнаха участието си с интрото 1985 от Surgical Steel, което успя да ни въведе в характерната за групата атмосфера. Музиката перфектно се допълваше от видео стените, на които се проектираха хирургически техники от миналото. Сетлиста беше добре балансиран, само ми се искаше да бяха изсвирили цялата Black star. И всичко уж беше добре, но някак нещо ми липсваше през цялото време от изпълнението им, на запис ми харесват страшно много и очаквах значително повече от тях. Надявам се някой ден да имам възможността да ги гледам отново, в пълната им сила и да оправдаят очакванията ми.
- 1985
- 316L Grade Surgical Steel
- Buried Dreams
- Incarnated Solvent Abuse
- Unfit for Human Consumption
- Cadaver Pouch Conveyor System
- Captive Bolt Pistol
- Edge of Darkness (intro snippet)
- This Mortal Coil
- Exhume to Consume
- Reek of Putrefaction
- Keep On Rotting in the Free World (with snippet of ‘Black Star’ in the beginning)
- Corporal Jigsore Quandary
- Ruptured in Purulence
- Heartwork
- Carneous Cacoffiny(outro snippet)
Българското участие на феста не приключи с LAST HOPE, на малката сцената излязоха THEM FREQUENCIES. Досега не бях ги слушала наживо и направо ми отвяха главата. Многото резките насечки, съчетани с тежките вокали, не могат да те остaвят статичен нито за миг. Много силно изпълнение, със сигурност ми станаха от любимците на феста.
Финландците WOLFHEART излязоха посленди на голямата сцена. Музиката им носи чувство за мрачност, преплетени с агресивни на моменти вокали и инструментали. Бързи и яростни песни със страхотна зимна атмосфера и едновременно с това с мелодични линии. Идеална музика за изпълнение в Карпатите. WOLFHEART сложиха задоволителен завършек на третия ден.
Автор: Богомила Петрова
Фотограф: Здравка Златева
Галерии със снимки:
Carcass по стар обичай смесваха песните помежду им, също както е в техен стил свириха неща от първите бруталии, до последните хитове. Мисля, че в един момент и разбутаха звука, но като изпълнение си бяха супер. Bill Steer и Jeff Walker не са загубили енергията си, барабанистът Dan Wilding много добре е уловил духа на старите класики на Ken Owen и ги свири перфектно, вторият китарист също не лъже.
Към тях аз съм си пристрастен, но има и защо – те и Napalm Death са от пионерите на екстремната музика и са били вдъхновение за не една и две банди.
Napalm Death както преди 11 години като ги гледах пак показаха страхотна форма и класа. Техните концерти винаги се запомнят 🙂 И този път не ме разочароваха. Suffocation и за мен бяха приятна изненада – много добре се бяха подготвили и звучаха страхотно.