Когато един албум се появи на бял свят е много трудно веднага да му бъде дадена адекватна оценка. Независимо дали слушателят е фен, или критик, почти всяка творба, без значение музикална или не, изисква определено време да бъде оценена. Винаги обичам да давам за пример “A Matter Of Life And Death” на Iron Maiden, който въобще не ме впечатли и имах изключително отрицателно мнение за него в началото след излизането му, но години по-късно мога да го наредя след любимите ми.

Обложката на Pansargryning

При Raubtier обаче по-скоро не става така. Албумите им по традиция грабват феновете от първото слушане и така си остава. Подобно е и случилото се с последния им албум, който излезе преди повече от половин година. “Pansargryning” е завладяващ от първото преслушване, а дори и преди това с излезлите по-рано парчета.

В крайна сметка обаче този факт не е чак такава изненада, като се има предвид на какви албуми е наследник. Още с дебютния “Det Finns Bara Krig” шведите качват летвата изключително високо, като той блика от качество и от него си остават някои от най-запомнящите се парчета на групата като едноименната, Achtung Panzer и Dobermann, както и още доста шедьоври като Anglar, Gotterdammerung и Dieseldoden. Никак нелоша статистика за дебютен запис с 11 парчета, още повече като се има предвид, че и останалите са на изключително добро ниво.

Според мнозина, насладили се на първия албум, “Skriet Fran Vildmareken” е крачка назад за групата. Но дори да се приеме, че е така, тя е изключително малка, клоняща към незначителна. Varldsherravalde е може би най-известното парче на групата, а взривността на Himmelsfardkommando не подлежи на никакво съмнение. Mordbransrok и Predator също могат спокойно да се сложат в графата на много силни парчета, а Lennart определено е в състояние да ви смрази кръвта. Години по-рано Rammstein правят песен посветена на канибализма, която се превръща в една от най-обичаните им – Mein Teil, но Raubtier са предали далеч по-добре жестоката атмосфера, която подхожда на едно канибалско парче.

Може би най-запомнящият се кадър от най-известния клип на групата - Varldsherravalde

“Från Norrland till Helvetets Port” е от албумите, за които наистина би могло да се каже, че нямат слаба песен, като особено началото е толкова взривно със Sveriges Elit, последвана от Apokalyps,че е силно препоръчително да внимавате кога ги слушате. Например никак не са подходящи за шофиране, освен ако не искате да се блъснете на втория завой. Besten i Mig също хич не успокоява нещата, но като цяло дори в по-лежерните парчета, като Allt Forlorat и Forgatmigej се открива вече станалото типично за Raubtier страхотно качество на парчетата. Втората част също блика от страхотни изпълнения като Fafnesbane, Kamouflage, Vittring, Rebeller. Въобще, напълно оправдано е мнението, което споделят много от феновете, че именно това е най-добрия сред трите (издадени до тогава) им страхотни албума.

Къде в цялата картинка се подрежда “Pansargryning”? Успява ли да се доближи до качеството на предшествениците си, или пък дори да го достигне? Вероятно вече всеки фен го е изслушал вече достатъчно пъти, като се има предвид, че вече мина доста време от излизането му, за да има свое мнение по въпроса. Макар че, както споменах в началото, не смятам, че е нужно особено много време за да хареса човек албумите на Raubtier.

Началото е изключително в лицето на Dieselrok, но едва ли някой се е съмнявал в това след предшествениците Det finns Bara Krig, Predator  и Sveriges Elit.

Преслушването на албума продължава задоволително и през следващите три песни, които определено хващат ухото, макар че определено я няма уникалната взривност от началото на  “Från Norrland till Helvetets Port”. Все пак и Jaga Hart, и Panzarmarsch, и Fran Min Kalla Doda Hand  имат какво да преложат и не смятам, че са разочаровали феновете.

След това обаче достигаме до парче номер 5, което аз лично определям за любимото ми в цялата дискография на групата. Енергията, която струи от Raptor, сякаш е неизчерпаема. И определено можем да го наредим сред парчетата, които можеш да въртиш по цял ден и да не ти омръзне дори малко. Дори само заради Raptor , лично аз бих сложил 11 от 10 на албума, но това би било обидно към голяма част от останалите парчета, които също не са за подценяване.

Втората част също в никакъв случай не е лоша, напротив – достатъчно добра е дори за стандартите, поставени от Raubtier, но сякаш го няма онова чувство от преднишния албум – да те грабне от началото до края. По мое мнение за това допринасят и предварително издадените Qaqortoq и Skjut, Grav, Tig , които предполагам са били въртени доста от феновете още преди излизането на тавата. (аз лично не харесвам практиката на издаване на парчета преди излизането на самия албум, но от къде нерви и издържливост да не си ги пусна и да го чакам целия, щом ги има?)

В крайна сметка би могло да се каже, че тавата прави лека крачка назад спрямо предходната, но това не е кой знае колко страшно, като се има предвид, че “Från Norrland till Helvetets Port” наистина е много близо до съвършенството.

Като цяло албумът определено си заслужава всеки, който харесва по-тежичка музика да му отдели време, особено ако не го притеснява фактът, че групата използва изцяло шведски език. Сравнен с останалите албуми на бандата обаче, особено с първия и третия, сякаш остава леко назад, което обаче не би следвало да е повод за разочарование, защото те наистина са изключителни.

Автор: Тодор Чоевски (Ludnichar), председател на „фен клуб РАМЩАЙН БЪЛГАРИЯ” и администратор на Industiral Metal Bulgaria.