Qasarborn cover“A Pill Hard to Swallow” вече официално е на пазара. Вторият албум на сръбската банда QUASARBORN е записан в белградското Citadela Studio, а миксът и мастерингът са дело на вокалистът и китарист на бандата, Luka Matković. За (поне частично) DYI група докарват доста чист саунд. Модерното е повече в звука, отколкото в звученето. Иначе казано, песните имат по-скоро класическо траш и хеви звучене, но можете да разберете, че са записвани скоро. В отделни моменти има повече свежест в прочита на траша, но класическият вайб и саунд белязват целия албум. Ритмична, технична, предимно бърза високооктанова музика, която може да раздвижи кръвта и мускулите на врата. Силен и стабилен ритъм, любов към високите скорости и чинелите можете да откриете в траклиста. Подкрепени от класически звучащите и поддържащи последователността рифове, както и от catchy припевите, песните са лесни за запомняне и припяване. Инструменталите са изпипани и въпреки че не блестят с оригиналност, компенсират с техничност и усещане. Китарните сола и бриджовете грабват вниманието и показват почерка на групата успешно в повечето песни. Вокалите също звучат доста класически. Предимно чисти, като се редуват онези характерни продрани вокали, предаващи гняв, страх и други силни емоции, с по-полирани чисти вокали, подходящи за меланхоличните пасажи. Дрезгавите вокали са по-доброто попадение (и изпълнение) в конкретния случай. На места се използват наслагване, шепот, харш вокали, хорови напеви и хармониране, за по-успешно предаване на настроение, смисъл и завършеност. Получава се. Понякога даже прекалено. В няколко песни бек вокалите ми отвличат вниманието и правят повече впечатление, защото са по-интересни за слушане. Иначе вокалите са си добре изпълнени, а гласът на фронтмена е хубав. Просто имам чувството, че това вече съм го слушала. Същото важи и за инструменталите. Което не е непременно нещо лошо.

Откриващата песен “Mamula” е социално критична и си заслужава прослушването. На пръв прочит звучи като метафорично съжаление за допуснати грешки, в затвора на собствения ум. А Мамула всъщност е крепост на черногорския остров Ластавица, която е използвана като концлагер на фашистите през Втората световна война. И която е в процес на превръщане в луксозен курорт, въпреки недоволството на местните. Видно в текста на песента, с най-ясна препратка в лириката ‘Dress misery up as luxury’. Контекстът подсилва тежестта на стиховете за затвора сред вълните. Където камъните кървят скръбта на мнозината, оставили костите си там, а бягството е само тъжен блян. Бърз и ударен инструментал, меланхоличен бридж. Протяжният вик към края на бриджа е може би най-идеално подбрания вокален момент, който открих тук. Друг трак, който бих препоръчала е динамичният “Bastion”. Добро соло, акустичен момент, интересни вокали и динамичен ритъм. Барабаните и бек вокалите са най-впечатляващи. Не мога да пропусна “Identity Catharsis”. По две причини. И двете от които ме връщат в тийнейджърските ми години. Първо, защото някак ми напомня на началните ми сблъсъци с тежката музика. Запомняща се и добре звучаща песен, в духа на поджанра си. Стакато, дисторшън, catchy риф, изразени барабани – идеално за хедбенгинг. А от обратната страна на монетата, дрезгаво възпеният катарзис звучи повече като идентичностна криза на тийнейджър, търсещ оригиналност. Посланието е добро, но леко се губи във фрази като “Don’t copy my wings, but weave your own”. Предшестващият стих “I’m your bloody angel forcing you to grow” или крилатото “Strolled some sinful paths, scapegoats paid the toll” не помагат особено. Поне песента звучи добре. Подобен проблем имам и с “Nothing”. За щастие повечето лирики на бандата са сносни. “Stalemate with Suicide” печели точки в това отношение, а в 11-те си минути предлага и най-динамичната мелодия в “A Pill Hard to Swallow”. Песен за вътрешната борба, мрачните мисли, самотата, зовът на бездната. Колко трудно и важно е да можеш просто да продължиш да дишаш, въпреки чувството, че се давиш. Започва баладично. С преминаването от протяжни чисти вокали в кратко изръмжаване на “Drowning in dismay” влиза в бърза и ударна инструментална част, а след втората поява на фразата и вокалите стават дрезгави и по-жизнени. Тук ми се струва, че недрезгавите чисти вокали се получават по-добре. Има акустичен пасаж, а бриджът даже успя да ме изненада и със звучене, и със завръщане към интрото. Определено личен фаворит, но бих я препоръчала и за обрисуване на албума, с различните му елементи. Картинно усещане има и “Atlas”. Бързият трак звучи някак пространствено и мащабно. Предлага добра симбиоза между инструменти и глас, техничност и емоция.

“A Pill Hard to Swallow” съчетава класическо и модерно сравнително успешно, с преференция към класиката. Звучи добре, подходящ е за хедбенгинг, припяване, куфеене. Става за фон, може да се слуша и по-концентрирано. Заслужава си да го чуете поне веднъж. Не мога да кажа, че бих го слушала ежедневно, просто защото вече мога да слушам METALLICA, SLAYER, AVENGED SEVENFOLD и прочее неща, за които се присетих, докато пиша това. Но ако сте фенове на траш, хеви или цялостно на по-класическите метъл поджанрове, спокойно ударете едно ухо.

Оценка: 7/10