Предпразничен маратон на HARDCORE X-MASS 2018

15.12.2018 г., събота

Събитията, за които закъснявам са тези, които почват навреме. Съдба. И стегната организация. Похвално, при все че фестивалът обхващаше и двете зали на „Mixtape 5“, където свириха 12 групи. На по-голям ъндърграунд маратон не ми се е случвало да попадна, а и на този бях за първи път. Поне най-накрая стигнах до него. На осемнадесетото издание. Почти навреме.

Влязох в залата точно по средата на сета на JFT. Успях, все пак, да чуя фаворитите си „Първи камък“ и „Отпечатък“, така че съм в покой със себе си за закъснението. Росен от BADCAST се качи на сцената за изпълнението на „Отпечатък“, а финал беше „Кръговната на живота“. Сетът на групата беше добре изпълнен, динамичен и стегнат. JFT са от групите, които все повече харесвам, макар да ми отне няколко концерта.

Втората група очаквах с по-голямо любопитство, защото това беше дебютът им на сцена. Не знаеш какво да очакваш. Проектът RAINING BULLETS включва членове на VENDETTA и FACE UP, така че стабилен олдскул хардкор ми беше основното предположение. Така ми и прозвуча. Изсвириха три кавъра и три авторски парчета. Разбираемо за нова банда. Вокалът обясни сета именно така и спомена бъдещо демо на касетка, което не знам доколко беше шеговито, но бих си го взела. Преработката на „Shattered Dreams”, оригинално на FACE UP, ме грабна най-много. Публиката, изглежда, също хареса бандата, макар все още да беше по-обрана като реакции.

Дойде време за ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ДЕН. В голямата зала се диша някак по-леко.
Поне на този етап. Още едно изпълнение, което чаках с нетърпение. Изключително рядко успявам да се добера до концерт на ВСЕКИ СЛЕДВАЩ ДЕН. Да не кажа, че последно ми се случи преди няколко години. А ги харесвам. Съответно и очакванията ми бяха сравнително завишени. Групата се завърна след известно затишие, с нов сингъл, съвсем наскоро. Именно „Посока“ беше началото на сета и на раздвижването на публиката. „Жив“ беше, може би, кулминацията и на двете. Когато вокалът подаде микрофона, феновете скачаха към него, подпирайки се един на друг. Да се включат и те в изпълнението на родната супер-група. Мисля, че нямам спомен за лайв на тази банда, където хората не са екзалтирани през поне половината време. Изпълнението беше на ниво, прието радушно и прекрасен пример за съчетаване на забавление и професионализъм.

Следващата банда беше FLY THE FLAG – най-усмихнатите кораджии, които съм виждала. Промото на дебютния им албум беше преди около месец в същата зала. На феста имахме възможността да чуем един по-кратък, но не по-малко енергичен сет от групата. Продължавам да твърдя, че погрешно чутото „Ти си с настинка“ е идеално за зимата и трябва да е официален слоган на сезона. И без него, „Stick Up” е изключително подходяща за концерти песен – ритмична, catchy, с лесен за припяване рефрен. Вокалът, увиващ кабел на микрофон около врата си, за да имитира клипа, е визуален бонус, но и само заради музиката си заслужава да посетите лайв на бандата. Мелодични, тежки, ритмични. Какво повече може да иска човек?

Най-накрая има метъл в тоя кор беше първата ми реакция, когато чух SMUT. Македонската банда свири неща от актуалния си албум, както и някои стари песни. Тежки рифове, точната доза мелодичност, динамични вокали, смислени текстове. Музика, която те кара едновременно да се раздвижиш и да се замислиш. Социална ангажираност, фрустрация, задочни въпроси към силните на деня или, както каза вокала на SMUT: „Ние сме част от тази сцена, а в тази сцена не мълчим.“ По-добро описание на кор сцената и на един от основните смисли на тази музика не мога да намеря. „Во моjот град“ и „Земjата на Сонцето“ са най-яркото изражение на това, но вместо да ви преразказвам теми и текстове, ви препоръчвам да ги чуете. Публиката поиска бис и го получи – „Улица Паганска бр.666“, чието заглавие пък е едно от най-метъл нещата, които чух тази вечер.

Пловдивските DELATE ни върнаха към класическия хардкор. Изпълниха няколко по-нови парчета  и няколко стари като „Хардкор и щанги“ и „Полицейска държава“. Ето тук вече публиката избухна. Най-вече пит нинджите. Стабилна пънкария, класически хардкор, толкова.

Следващата класика в жанра беше VENDETTA. За които, откровено, не знам какво да кажа. Ако сте ги гледали на живо – знаете какво се случи, защото то се случва винаги. Мисля, че: „Време е за сеч, хайде „Време разделно“ е добро описание. Режещи инструментали, мощни харш вокали – хардкор, който напълно си заслужава категоризацията „тежък“. Свириха класически парчета като „Hate City”, „Sofia Style“, новата „Till We Meet Again” и завършиха с „До Дъно“. На сцената извикаха и Александър Бояджиев (LAST HOPE), за да е още по-завършена вокалната нирвана за феновете. Пит имаше още от първия такт на сета, движението не спря до края му. За stage diving да не говорим – не спряха да се мятат надъхани фенове, което се запази като тенденция и при следващите изпълнения в голямата зала на „Mixtape 5“.

BLACKMAIL забиха след титаничните VENDETTA. Нова група за мен, за пръв път ги слушах преди феста, просто за да знам какво да очаквам. Хардкор (изненадващо, знам), сравнително класически, но в някои от песните им се забелязваше и малко повече мелодичност. „Sleep Barely” си беше направо лирично. Доколкото успях да направя някакво разграничение в звученето на бандата – песните на английски звучат по-мелодично и модерно, а тези на български са с традиционно хардкор звучене.

BORN FROM PAIN ни разходиха из дискографията си с един динамичен, мощен сет. За втори път тази вечер ми се стопли метълската душица, като чух метълкор/кросоувър. Поискаха повече движение от публиката – чували са, че в София е лудница, но трябват и доказателства. Получиха ги. Така се нахъсва публика. Като междувременно призоваваш към разбиране, толерантност и прошка между хората. Значими послания, активен контакт с публиката, огромна доза хъс и енергия показаха BORN FROM PAIN. Чухме новата „Antitown”, чието видео излезе броени дни преди фестивала и която е достатъчно убедителна причина да си купиш предстоящия албум. Зарадваха феновете и с добре познати стари тракове, а те им се отплатиха с много движение и шум.

Предпоследната банда, EXPECTATIONS, свиреше от известно време, когато успях да се добера до B-Side за последно тази вечер. Беше достатъчно препълнено и задушевно, че да реша да се отправя в посока мърч щанда доста бързо. Успях да чуя няколко песни преди това и мога да кажа само, че забелязвам напредък – не знам дали са казали чао на младостта, или не съвсем, но песните от новия им албум звучат добре. „I’m Ready To Die” ми направи добро впечатление още с видеото, а вече мога да кажа, че го затвърди и на живо.

MALEVOLENCE закриха хардкор вечеринката ударно. В музиката на англичаните умело се преплитат метъл, хардкор, бийтдаун и навярно още неща, които не съм успяла да различа. С тази банда, ако не си ги слушал активно, няма да имаш никаква представа какво да очакваш – свикваш със саунда на едно парче или мотив и те завиват рязко в друга посока. Могат да те изненадат и да те накарат да си махнеш главата с желание. На това ако някой може да остане напълно неподвижен, има шанс всъщност да е статуя. „In the Face Of Death” беше сред последните песни и успях да си изпълня две от целите на вечерта – да се влюбя в изпълнение на песен и да видя стена на смъртта. Идеален финал.

HARDCORE X-MASS е може би единственият еднодневен фестивал, който съм напълно съгласна да нарека фестивал без „мини“ отпред. При толкова изпълнители, часове, музика и емоции броят дни не е от значение. Екстремен маратон, който напълно си заслужава мускулната треска. Едно посещение на 18-годишния фестивал е напълно достатъчно да разбереш защо успява да продължи съществуването си, въпреки присъщата неустойчивост на фестивалите за тежка музика в България. Безупречна организация, интересни и добре подбрани участници, качествена музика и добър саунд. В заключение мога да кажа само, че на организаторите пожелавам да продължават да правят декември малко по-усмихнат и много по-хардкор, а на себе си пожелавам да мога да отида и на следващото издание.