NORTHLANE – Mesmer (2017)

Disclaimer: NORTHLANE са в полезрението ми заради приятелството си с ARCHITECTS, което автоматично ме препраща към моята любима теория на бинарната релация. Защо мисля в математика? Защото за мен метълкорът като че ли е най-чистата форма на музикална математика, музика ясна и достъпна за всекиго, който пожелае да се поинтересува. А Mesmer е точно изчисление, красиво уравнение и ми се струва, че връзките вътре в този албум са били създадени със златното сечение наум.

3.
„Citizen“ – песен, вдъхновена от реалността на 21. век, която далеч не е толкова удобна, колкото ние си мислим. Показва ни, че една песен, която отправя критика към опорочения ни начин на живот не е задължително да бъде неслушаема и труднодостъпна за масовата аудитория.
„Colourwave“ въвежда в албума идеята за алфата и омегата, която всяко човешко същество представлява, възглед, който доминира в постмодернистичната реалност на индивидуализъм и често култ към единичната личност. Години, след като сме обявили господ за мъртъв (каква ирония, че го пиша на Разпети петък), сме избрали ние самите да бъдем господарите на собствената си съдба:
„My life is what I make
Of my trials and my mistakes
I am what I create“
„Savage“ продължава логически връзката между човека-господ и човека-откривател, който върви по безкрайния си път и открива себе си и средата си, вглъбено крачейки. В този живот всички сме малко или повече „булдозите на Дарвин“ и събираме доказателства за своето съществуване, за да се почувстваме цели; така, както лириките в този албум карат мен да се чувствам цяла.

5.
„Solar“ оплаква природата, която погубваме; тема, която доста от „модерните“ банди засягат. Казвам „модерни“, защото случаите, за които се сещам, са предимно метълкор банди, слушани от младите (в т.ч. и мен) и оплювани (или поне непризнати) от традиционните метълисти, за които електрониката, нуличките и специфичното пеене са израз на музикална инвалидност и неспособност за композиране. А всъщност всяко нещо идва с времето си и така, както ние, модерните млади, отчитаме IRON MAIDEN или SAXON като анахронизъм, в бъдещето, когато модата е cyborg metal, свирен от роботи, например, тогавашните модерни млади ще слушат NORTHLANE и ще си казват „Да, ето, виждам корените на моята музика, просто не ми харесва, не е моето нещо“ и ще цари приемственост. (Тия дни отново четох „Кръгът“ на Егърс, ако се чудите, защо ревюто ми звучи толкова хаотично, още съм в света на тази книга в очакване на филма и мисълта ми по-скоро не е тук, отколкото да.)
„Heartmachine“ може би ще ме върне тук долу на земята, защото се оглежда в ежедневието, в дълбоко човешкото, резонира у всекиго, който не е спал от притеснение преди кандидатстудентски изпит или се е терзал при мисълта за несподелена любов. Стига да се вслушаш отвъд, да прочетеш между редовете, намираш най-негативно повлияното себе си в тази песен и го оставяш да отлети.
„Intuition“ задава моя любим тон, а именно QUESTION ALL (AUTHORITY)!. Елемент, който ме понесе с вълната на „Anti-Vist“ в „Sempiternal“ и мелодията на „III Ways to Epica“ от моите неизменни любимци KAMELOT.
„Find your
Obsession
Question everything you know“
Изкушавам се да се пошегувам, че „Zero-One“ като заглавие представлява цялата музикална концепция зад Mesmer, но няма да го направя, защото през тези нулички и единички прозира една идеалистична представа за света, за човека, каквито те трябва да бъдат, а това само по себе си тежи на кантара на субективната преценка повече, отколкото чистата музикална стойност на албума. Все пак впечатлението от една творба трябва да е комплексно, а и създаването на изкуство заради самото изкуство не е впечатляващо. Разбира се, когато нещо е толкова хаотично и музикално неподредено (защото в крайна сметка музиката е най-красивата форма на математиката, а математиката сама по себе си е подредена и логична), че не става за слушане, няма да кажа „Е, добра идея, ама кофти изпълнена“, защото най-вероятно самото „кофти изпъление“ е било част от идеята, насочено към ценителите на неразбираемата за мен музика. В случая с Mesmer обаче няма такова нещо като „кофти изпълнение“. Австралийските момчета са били най-доброто себе си и са дали най-доброто от себе си.
„Fade“ е чиста проба енергия, поглед, насочен към бъдещето след загуба. Спокойното, примирено отношение към последното ме кара да усещам, че песента е мислена по-скоро като позитивна, вдъхваща силата, от която се нуждаем, когато изгубим някого.

8.
„Render“ ме връща отново към поставянето на реалността под въпрос, към съмнението, към моята любима преиначена максима „dubito, ergo sum“ – човекът е човек само тогава, когато се съмнява.
„Veridian“ като дума описва спецаифичен нюанс тъмно зелено, не мога да си представя някаква друга препратка, освен природата или болестта, които да отговарят като символ на този цвят. Според мен Veridian като песен отново хвърля светлина върху проблемите, които ние като вечно незадоволени и винаги търсещи предизвикваме на света.
„Let me leave this world“ кореспондира с „Let me live and die in peace„, която откриваме в „Memento Mori“ от последния албум на ARCHITECTS. Тъкмо в памет на Tom Searle е написана и последната песен от Mesmer, „Paragon“. В своето интервю пред MH18 Josh от NORTHLANE споделя, че ARCHITECTS са били герои в очите им. Емоционалната ми връзка с ARCHITECTS не ми позволява да се откъсна от тази песен, планът, по който е била построена, е трогателен и въпреки че далеч не е музикално съвършена, Paragon е подходяща за финал на албум като Mesmer, защото се връща към корените на две банди и затваря кръга.

И не забравяйте, че музиката е математика, а за математика кръгът е съвършената форма.

10/10