Специално за човекът, който се оплаква, че много пиша за пиенето между бандите е този репортаж.

На 03.06.22 започна фестът, на 05.06 свърши. Размазахме се, мега яко. Групите бяха убиец. 06.06 се прибрахме. Край.

А сега, за останалите хора, които нямат по-важни дела и се решили да си губят времето в четене на моите безсмислици. Вземете си пуканки, чипс или снакс. Бира или алкохол ( защото безалкохолното е просто запълване на мястото, където може да сложите алкохол и се отпуснете в света на рока. Препоръчва се четенето да се извършва под звуците на качествена метълия от старата школа.

Денят е 1ви юни и детето (т.е. аз) започва да преглежда своите играчки (къмпинг оборудване). Палатка, шалте, котлонче и т.н и т.н. Пия няколко бързи бири и си лягам. Една от 100-те аларми успя да ме събуди ( ок, може да не са 100, но със сигурност имам 20 аларми през 5 мин). Сядам за малко на белия трон и преглеждам новините, след като бизнес посещението е завършило правя крачка на дясно за един бърз душ ( защото съм сигурен, че няма да ми остане време за къпане през следващите 4 дни).
В 8:15 вече съм на централна гара и чакам Пешо, с който от 2016 сме редовни посетители на Muskelrock. В 9:20 влакът потегля към Алвеста, най-близкият град до фестивала, който се провежда в увеселителния парк Тиролен, разположен в малкото селце Блединге. Пътуването беше леко скучно… няколко бири, няколко бързи лафа, подкрепени с бърза и неудобна дрямка. В 14:00 вече сме в Алвеста, където се виждаме с местния ни агент Кени (добро аверче, жалко че живее в г**а на географията). Оказа се, че е сменил колата от Волво В70 комби, в което може да побереш апартамент, на Голф ( но не с пернишка регистрация). Тази смяна ни изигра леко гаден номер, но какво да се прави. Товарим се и отиваме към къмпинг/фестивалната зона. Един от най-големите плюсове на Muskelrock е къмпингът, който се намира на 2 мин от фестивалната зона и е безплатен за палатки и символична сума за паркинга на коли или каравани. Има също така и каравани, които се отдават под наем (обикновено са заети още от предната година, малко като бунгалата на Стринава, когато се състои Running free fest). След около 7-8 км шофиране, вече сме на терен. Разтоварваме колата и след кратък план график решаваме – аз оставам в къмпинга, да се правя на строител, а Пешо и Кени се отправят към алкохолния магазин за магически спиртни напитки и бира (защото както Таралежков пее в една песен : Г-н полицай, бирата не е алкохол….) Опъвам палатките за 20 мин, под звуците на някаква метълия.
Докато чакам виждам още от ранните птици ( посетителите, които подобно на нас идват ден по- рано ). Идват моите хора, бърза наздравица за поредната година, която ще прекараме на любимия ми фест. Течната батерия вече е празна и решаваме да се разходим и да видим дали, ще се засечем с други познати, също така и да си вземем пропуските. За първа година ще отразявам този великолепен фестивал.
Взехме си пропуските и влизаме във фестивалната зона, където все още работните пчелички действат по последните приготовления за следващите 3 дни. Естествено виждам и Пешо ( на всички

Петърчовци им викам Пешо) от I Hate Records, този път сергията му е на много много стратегическо място, което има перфектен поглед върху голямата сцена. Muskelrock има 2 сцени – 1 голяма, която е на открито и една малка под покрива на бираджийницата/ресторанта ( във фестивалната зона. Освен в закрития ресторант, храна и бира се продават и на откритото пространство). Няколко бързи лафа между мен и Пешовците и мръдвам до съседната сергия, където се намира друг познат. Мике от TPL records и официалният мърч на тазгодишния хедлайнър Nifelheim (които направиха велико шоу, но за това малко по-късно в репортажа), с който обменяме няколко лафа и с младежите решаваме да се отправим отново към палатковия лагер.
Следват обичайните неща: пиене, слушане на метълченце, хапване и ръсене на тъпотии. Към 21-22 отиваме и до така наречената 3-та сцена( която е циркова тента), в която всяка вечер свирят по 1-2 малки групи. Но днешната вечер е посветена на метъл DJ, който да ни подгрее за следващите 3 дни. Прекарвам известно време в тентата и се оттеглям към палатката (все пак съм си и пенсионер). Получавам обаждане от останалите познати, които пътуват от Стокхолм и Упсала и  ще бъдат скоро в къмпинга. Вече е рано сутрин (предполагам около 1-2 ) и решавам, че е време за сън .

Ден 1

Ставам по някое време около обяд, никаква идея колко е часът, батерията на телефона е умряла. Скок-подскок до храстите за бързо облекчаване. Сядам под тентата и отварям една бира, докато чакам кафето да стане готово и телефонът да се зареди. Зомбитата започват да излизат от скривалищата си. Обаждане от БГ.

Кво стаа, дебел, идвате ли?
Малко ще закъснеем, че ни забавиха с прекачването, ма идвам, шти седна на лицето.
ДГД и аз та обичам. Ае, лек път и до после.


Даам, изродът идва скоро, дано да е взел ракия.
Около 13:40 се запътвам към фестивалната зона, за да се подготвя за снимки и да видя 1-та банда за деня: Diabolic night, които откриват фестивала с изпълнението си на малката сцена. Група, която нищо не ми говореше до този момент. Техният мръснишки немски speed metal с лека доза на пънк много ми напомнят на банди като Midnight и Omega (Gre), Toxicholocaust. За 9 годишната си  кариера имат само 1 албум, 1 демо сингъл и ЕР. От които избраха най- доброто за 40-те минути, които фестът им беше подсигурил.
Част от сетът на бандата съдържаше:

Evil Night
Satan
Infernal Power
Crescent Moon Rise


Останалите песни нямам никаква идея, кои са. Мозъкът ми още не функционира на пълни обороти (които и без това са малко), но определено е банда, която се надявам да засека отново из някой фест.
Излизам от малката сцена, за да пуша и да видя следващата група за деня, отново от Германия. В кой стил освен траша немците са най-добри? Естествено, това е класическото хеви. The Night Eternal отново се оказва млада банда с 1албум, сингъл и ЕР. и подобно на Диаболичната нощ  до момента нямах никаква идея що за банда са. Но стилът им преплита класически, средно темпов хеви метъл с лека доза окултизъм, а ла Кинг Даймънд. Подобно на техните сънародници и те имаха около 40 мин на сцената.
Фестивалът започва добре 2 групи, който никога не съм ги чувал дори и като име, но се оказват доста добри. По едно време усещам че ГЗ ми вибрира, някой звъни по телефона. А, пак е дебелия.

К’во стаа бре, грозен, идвате ли ?
Къде си дебело момченце, ела да ти нащипя дебелите бузки и да си оставим багажа.

Излизам до къмпинг зоната, където се засичам с Дебелия и гаджето му. Разменяме си приятелски псувни от сорта кой-кого ще обича през нощта и отваряме бири да отпразнуваме това, че след 4/5 г. пак се виждаме на живо, а не само с онлайн запиване. Пресушаваме поредните кенчета и той извади от раницата 2 бутилки ракиджак.

Дебел, ти си култ.
Копеле, едната за тука, другата да си я вземеш във вас.
Излишно е да споменавам, освен, че бутилката не стигна до Стокхолм, се наложи да обикаляме в търсене на твърдак.

Влизаме във фестивалната зона и аз започвам да се правя на гид и да им правя бързо разяснение: кое, как и къде.
Хващам последните 2 песни на Riders of Rohan, които бяха облечени като хобитите от Властелина на пръстените и свиреха нещо като окулт рок с лека наченка на хеви метъл. 5-10 снимки и отново се намирам с Дебелия, който е застанал зад Пешо на опашката за пенлива течност. Запознавам ги, взимаме си по едни животоспасяващи жаждогасители и започваме разговор на общи теми (т.е. метализъм)

Часът е 16:15, а на сцената се качва и 1-та по-известна група, съставена изцяло от девойки. Става дума за Cobra Spell. Холандската банда изпълнява стабилен хеви метъл от по-новата школа. Групата е по- известна благодарение на нейната китаристка Sonia Anubis, която се подвизаваше в Burning Witches и в 1-ят състав на Crypta.
За техните 40 мин девойките избраха изпълнят следните песни:

Cobra Spell setlist:

1 Poison Bite
2 Addicted to the Night
3 The Midnight Hour
4 Steal my Heart Away
5 Shake me
6 Come on Tonight
7 Animal (W.A.S.P. cover)
8 Accelerate

След кобрите намирам моите ора и се отправяме към къмпинга да презаредим, защото се оказа, че ще има почивка м/у бандите, която трябваше да бъде запълнена по програма с хеви метъл плетене. Нещо се е объркало и поради тази причина плетенето не се състоя. Просто музика, звучаща от преносимите колонки на посетителите огласяват следващия час. Пия с добри приятели, слушам качествена (по-моя стандарт) музика и ми е перфектно, но след около 60 минути рахатлъкът се разваля, защото е ред на Motörhead да излязат на сцената. Да, казах Motörhead и въпреки едната мозъчна гънка, която е в главата ми, знам че Моторхед ги няма от 2015. Просто следващата банда на тазгодишния фестивал, напомня много на Моторхед. Става дума за британците от Asomvel, бандата се оказа, че е на 29 г.,  а аз ги мислех за нова група. Asomvel, както казах са новия Моторхед, освен музикално и визуално приличат на Леми и компания, особено техният вокал/бас Ralph Robinson, все едно Леми му е баща, а не Lenny Robinson, който е китарист и един от основателите на групата. Хубаво е, че има такива групи, които да ни напомнят за великите Моторхед, както и да покажат на младите хлапета какво е истинска музика. Доволен се запътвам към малката сцена с Пешо, но по средата на пътя ни пресреща Дебелия.

Дарооо, ае към лагера да пием.
Брат, нема да е са, ела да видиш следващата група, щи ареса, освен това и малко съпорт на приятел (Лео от Lethal Steel)
Само да не ми хареса, ще пребия
Ще ми набиеш една …….


И така си се хранихме следващите 5 мин докато, чакахме Century да излязат на сцената.
И аз не знаех групата, преди Джеймс да ми каже, че Лео свири с тях. Познавайки Лео, знам че няма да е тъпа група. Century са група, която ако не познавах бих казал, че са поредната 80-ска апокрифна банда, което е мега яко, защото това е перфектното хеви.
Сетът им беше изпълнен с песни от демото и сингъла им, песента The Fighting Eagle няма да се учудя ако стане фестивален химн, подобен на Medivel steel, Randy – The beast и т.н.
след 50 мин от класическо хеви, изпълнено от млада банда ( само на 2 години) е ред на една емблематична за жените в Англия банда. Легендите от Girlschool, които съм гледал само един път, отново на същата сцена, през вече далечната 2016.
С класическия си звук ни пренасят в 80-те години и зората на NWOBHM, което до някъде е и целта на този фестивал. Женската хайка ни размаза главите с 10 перфектни песни, след което последваха 2 кавъра – единият беше на Motörhead – Bomber и след него завършиха с вечната си класика Emergency.

Girlschool setlist


1 Demolution Boys
2 C’mon Let’s Go
3 The Hunter
4 Hit and Run
5 Guilty as Sin
6 Action
7 Future Flash
8 Kick it Down
9 Nothing to Lose
10 Take it Like a Band
11 Race With the Devil ( The Gun cover)
12 Bomber (Motörhead cover)
13 Emergency


След това изпълнение на легендите от Лондон се запътвам към лагера за поредни бири. Шатрата, дето сме я опънали, е вече пълна с новодошли познати, които са пристигнали на фестивала буквално преди около час. Прекарвам следващият час с моите хора, поради тази причина изпускам NEKROMANT.

21:50 е време да се отправя към сцената, за да получа един BULLET в главата. Шведският AC/DC. Пичовете от Вексио ни смазват както винаги. Това е една от бандите, които не слушам много често, но винаги се пробвам да ги видя, ако свирят около мен (за момента успехът е около 5 пъти).  Бандата е супер зареждаща и както споменах ми напомня на AC/DC, но малко по тежка версия. Беше и перфектно, че групата излезе в 22 ч., защото вече се беше стъмнило и това помогна за техните пиро ефекти както и за BULLET логото, което е направено от крушки в духа на 70 години от миналия век. Част от сетлиста им се състоеше от:

Speed and Attack
Storm of the Blades
Dusk Til Dawn
Heading to the Top
Bang Your Head
Dustto Gold
Highway Pirates
Bite the Bullet


След като захапахме куршума (Bite the Bullet), отново отскачаме до къмпинга, добре че е до фестивалната зона. Групата Sacri Monti нищо не ни говори и решаваме да я пропуснем и да се върнем след около час, да видим гвоздеят на вечерта, епик хеви метълите от Аустин Тексас – Eternal Champion. Групата от няколко години започна по-сериозно да се завърта около моето полезрение, въпреки че е създадена през 2008. Вокалът им Jason Tarpey излезе на сцената с метална рицарска качулка за първите няколко песни. Замириса на пот и бебешки лосион, започна се показване на мускули докато се обяснява как дракона ще страда, а принцесата …….. май се отплеснах. Не е лоша бандата, но просто съм уморен и след няколко песни решавам да се прибера в лагера, където партито не спира. 2 бири време и побивам поглед в якето (което в случая играеше роля на възглавница).

Общо взето ден 1 беше изпълнен с доста емоции, подкрепени с доволно количество пенливи и непенливи напитки, приятна компания и стабилна музика.

Ето и пълна програма за ден 1

Голяма сцена

14:45 The Night Eternal
16:16 Cobra Spell
18:00 Asomvel
20:00 Girlschool
22:00 Bullet
00:00 Eternal Champion

Малка сцена


14:00 Diabolic Night
15:30 Riders of Rohan
17:00 Хеви метъл плетене (отменено)
19:00 Century
21:00 Nekromant
23:00 Sacri Monti
01:00 Contaminazione

Шатра


01:00 Heavy Sentence
01:30 Dj Sophie Woodard & Thee Wizard