Мръсен звук и неподправени емоции с HELLION STONE и K.O.R.A.

28.02.2019 г., четвъртък

Разбирам, че четвъртък е подходящ за концерти, не може всичко да е в петък – турнета, графици, наеми, прочее. Въпреки това, признавам, въобще не обичам да ходя на концерти в четвъртък. Особено, когато в петък имам работа. И когато почват след девет. Но пък при късно начало, даже аз успявам да не закъснея. Доживях да отида на четвъртъчен концерт навреме. Даже авансово. Стартът се забави съвсем леко, колкото в Mixtape 5 да се съберат хора и да пият по някоя и друга бира. Тъкмо.

Първи на сцената се качиха HELLION STONE. Започнаха ударно със “Swept” и “Flipside”. Откровено, когато започнаха без да представят първото парче, нещо детско в мен умря. Да, аз съм си виновна, че не съм извъртяла албума пет-шестнадесет пъти преди концерта, за всеки случай, да съм сигурна какво слушам, даже да не успея да чуя представяне. Уви, чак толкова не се презастраховам. За щастие, вокалистът ме спаси от прекаленото самобичуване и представи песните. Контактът с публиката беше изключително добър през цялото време. Не знам дали на предния концерт на HELLION STONE, на който съм ходила, не съм обърнала внимание на общуването с публиката, или тогава просто не е било толкова шеговито-топло, но изненадата беше приятна. На моменти се усещаше като да си отишъл на концерт, а да получаваш и комедийно шоу като бонус. Няма да цитирам конкретни шеги и закачки. Едно, че шансът да се получи толкова забавно, колкото е на живо, е равен на нула. Второ, може да ви разваля усещането от някой бъдещ концерт, ако решите да отидете, а Иван използва същата история. Все пак и от това турне има още дати. Шегата настрана, понаучихме и нещо ново, извън дефиницията на пернишки масаж с освобождаване. HELLION STONE споделиха, че им предстои годишнина, но, тъй като тогава ще са в Бургас, празнуват със софийската публика, така да се каже, предварително. По-важно, споменаха, че можем да очакваме и втори албум от тях, живот и здраве, тази година. Чухме и сравнително новото “Stray” – не можете да го намерите из дебрите на интернет, свирят го по концерти. След първия „финал“ с “Vinkelus”, сетлистът приключи с “Come Together”, чийто оригинален изпълнител не смятам, че има нужда от представяне. HELLION STONE предложиха на публиката стегнат, добре звучащ и балансиран сетлист, равни дози професионализъм и забавление. Началото на турнето на бандата беше забавно, запомнящо се и на ниво. За самата музика не знам какво да ви кажа, освен че си заслужава слушането. Приятен модерен прочит на рока с мръсен звук и усещане за Сиатъл. Изкушавам се да приключа параграфа с нещо за машини и алтернативност, но ще премина към „коравите момчета от K.O.R.A.“, в чиито „компетентни ръце“ ни оставиха HELLION STONE.

С първите нотки на карминения залез емоциите ми станаха доста по-смесени. Да, втората част от вечерта също беше забавна, енергична и готина, но мисълта, че това е последният концерт на K.O.R.A., с участието на Ивайло (вокал), на който ще присъствам, добави лека меланхолия в емоционалния заряд. Музикантите ни разходиха из дискографията си с песни от последния албум като “Whatsoever a Man Soeth”, “Sentenced To Live” и “Inception”, няколко стари шлагера като “Fists On Standby” и “Tools And Fools”  и новото ми любимо определение за поредица от песни, в лицето на „китка от баладки“. Алтернативните метъли отново зарадваха феновете си с динамичен сетлист, хубава музика и много енергия. Изпълнението им беше на ниво и прекрасен финал на вечерта. Първата „последна“ песен беше традиционният край на концертите на K.O.R.A., “Row Through the Snow”. Прекрасен концертен трак – идеален за скачане и викане. Двете песни, които изпълниха на бис, обаче, ме зарадваха още повече. Навярно, защото, въпреки качествата си, “Row Through the Snow” далеч не ми е сред любимите песни. “Voices” ми се стори по-подходящ финал. Знанието, че това ще е лебедовата песен на групата в този състав, на живо, в моето съзнание, беше, може би, любимият ми момент от вечерта.

След толкова емоции, не знам как да завърша. Освен да натъртя, че това беше един от най-забавните концерти, на които съм присъствала, всичко беше на ниво и напълно си заслужаваше схванатите мускули на следващия ден.