Младите РОЗЕТ с дебютен сингъл

Младата българска формация Розет представи официално своя дебютен сингъл „Един човек и тишина“. Композицията е победител в последното издание на конкурса на Музикаутор за нова младежка песен, където беше отличена сред над 90 състава от цялата страна.

Записът на парчето е осъществен в Студио 2 на Българското национално радио (БНР).
Групата събира музиканти от различни краища на страната, обединени от обучението си в НМА „Панчо Владигеров“. В създаването на „Един човек и тишина“ участват:

• Борис Начев – вокали, беквокали, хамонд орган
• Теодор Дойчев – соло китара
• Станислав Цветанов – ритъм китара
• Николай Йорданов – бас китара
• Калоян Праматаров – барабани

В музикално отношение Розет залагат на мелодичен блус рок с текстове на български език. Звукът на групата предлага съвременен прочит на класическите практики в световната музика, като фокусът пада върху мелодичните китарни партии и вокала като основен инструмент за предаване на посланията. В аранжиментите китарите често поемат и атмосферна функция, обичайно характерна за синтезаторите, а текстовете се опират на поетичното изкуство като двигател на сюжета.
Тематично песента „Един човек и тишина“ използва раздялата като основа, върху която да разгърне мотиви за отчуждеността, липсата на близкия човек и скръбта като естествен етап от личностното израстване. Сюжетът е пропит от есенна образност, а самата банда споделя, че композицията традиционно закрива техните концертни участия.
Можете да се запознаете с текста на „Един човек и тишина“ по-долу:

Един човек и тишина
Отиде си със първия порой на есента
Без знак, без дума, без следа
Изтръпнала от студ е тишината
Огън вече не гори във този дом
Със хладен дъх и голи клони плачат
Прииждащите октомврийски дни
И ключът, оставен на стената
Чака своя липсващ господар, и аз те чакам
Всеки ден, с мисълта, че си далеч от мен
Е пропит с тъпа болка, с муден бит
И гори, със страшна сила, във моите гърди
Един живот, приключил вече празния си ход
А как ми липсват тънките усмивки, и гласа, дори мълчанието, хапливия ти нрав
Сега аз искам просто да те върна, и да забравя, че изобщо някога си тръгна
Всеки ден, с мисълта, че си далеч от мен
Е пропит с тъпа болка, с муден бит
И боли, със страшна сила, във моите гърди
Един живот, приключил вече празния си ход
Всеки ден, с мисълта, че си далеч от мен
Е пропит с тъпа болка, с муден бит
И гори, със ситни букви на моята врата
Тук живя, един човек във тишина