Marty Friedman смая публиката с висока класа и неповторим стил

За първи път в България, и надявам се не за последен, Marty Friedman и неговата банда направиха уникално по същността си шоу в клуб R.B.F. на 21 май. Никъде досега не сте чували толкова много хубава и разнообразна музика на един и същи концерт, от едни и същи изпълнители в рамките на около 2 часа.

И наистина, сетлиста на Marty Friedman включваше подбрани парчета от всички етапи на неговата музикална кариера. Започвайки с негов солов материал от 1988г., преминавайки през музиката писана с Megadeth и стигайки накрая до най-новите му творения. Като цяло стила на свирене беше „oлекотен“, като усилията бяха насочени към поднасянето на една приятна, много музикална и завладяваща палитра от мелодия и ритъм, въвличайки публиката в едно незабравимо изживяване.

Както самият Marty Friedman не веднъж е казвал, желанието му е да става все по-добър музикант с всеки изминал ден. Това се отнася не само до китарните му техники, но и неговият музикален вкус. Определено силно се очертаха музикалните му предпочитания от последните десетина години. Животът в Япония му помогна да се изгради като един по-добър и по-компетентен композитор. За него сложността в една песен е нищо без нейната красота и емоция.

За да може да се наслаждава публиката на наистина прекрасните авторски композиции и кавъри Marty Friedman се постара да събере много добър състав от музиканти за бандата си. Те не само се представиха страхотно и заслужиха овациите на публиката, но и демонстрираха впечатляваща визия, с която сякаш ни казаха „Ние сме тук за да се забавляваме!“.

Другият китарен феномен тази вечер се оказа Takayoshi Ohmura. Той много добре допълваше изпълненията на Marty Friedman със своите ритъм китари, но това далеч не беше всичко, на което той е способен. На сцената той впечатли публиката с изключителните си шред умения и доказа, че владее изкуството на китарата до неподправено съвършенство. Най-ярко той изпъкна със своето соло в парчето Ripped, където пръстите му, движейки се с такава лекота по грифа, създадоха перфектната симфония.

На баса забиваше с много енергия и магнетизъм Ryota Yoshinari. Но това, което изненада публиката беше когато той застана зад микрофона за да изпълни с много чувство вокалите на песента Letter. Песента беше едно своеобразно послание от Япония към света, с надеждата да бъдем по-човечни и по-сплотени, защото никога не знаем дали утрешния ден няма да се окаже денят, в който ще изгубим всичко и всеки на когото държим. Българската публика показа своята съпричастност към Япония и японската нация в тези много трудни за тях дни, след заметресението и последвалото цунами по-рано тази година.

Едно от най-ярките присъствия тази вечер беше Mitsuru Fujisawa, който се оказа същинско животно зад барабаните. За този имидж допринесоха както сценичното му поведение, така и неговите грим и прическа, а факта че през цялото време изстъргваше кожите на касите на бос крак беше повече от впечатляващо. Той не веднъж се изправяше в цял ръст на барабаните за да провокира публиката и да забие по чинелите за атрактивен акцент.

За концерта си Marty Friedman представи както редица авторски композиции така и много кавъри с нов и интересен аранжимент. Той и неговата банда изпълниха няколко парчета от албума „Tokyo Jukebox“, който събира в себе си много от известните японски поп песни, в така популярния стил j-pop, преработени от него. Други кавър изпълнения за вечерта бяха „Asche Zu Asche“ на Rammstein, „Time to Say Goodbye“ на Andrea Bocelli, като феновете от периода му с Megadeth успяха да се насладят и на „Tornado of Souls“.

Колкото и да не ни се искаше всичко да приключи, края на концерта настъпи след два биса, като за финал Marty Friedman зарадва феновете си с парчето „Bad D.N.A.“. Публиката остана наситена с много музика, силни емоции и добро настроение. С няколко думи – изключителни музиканти, невероятна атмосфера, уникално представление.

Street Demon
It’s the Unreal Thing
Amagigoe
Ballad of the Barbie Bandits
Tsume Tsume Tsume
Elixir
Stigmata Addiction
Gimme a Dose
Cheer Girl Rampage
Asche Zu Asche / My Oh My (Mutation Medley)
(Rammstein / Slade covers)
Forbidden City
Tornado of Souls
(Megadeth song)
Devil Take Tomorrow
Letter
(Ryota Yoshinari on vocals)
Novocaine Kiss
Angel
Salt in the Wound
Ripped
(including Takayoshi Ohmura guitar solo)
Yuki No Hana
Kaeritakunattayo
Dragon Mistress

Encore:
Thunder March

Encore 2:
Bad D.N.A.

  1. #1 написан от Hatecrew (преди 8 години)

    Много добър репортаж, супер, затова и казвам, че е хубаво всеки да си пише за стила, който го кефи. Като цяло звучи добре, но ми се струва, че Marty нещо е поизчаткал като Matt Barlow, лично мое мнение, разбира се, но целия му line up с японските музиканти не ми вдъхва особено доверие.
    А този на барабаните верно е същинско животно 😉

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото