a3821474159_10KAOTEON е солов проект на Anthony Assaker, чието начало е поставено още 1998-1999 в Бейрут, Ливан. В този случай, мисля че можете да се сетите и сами какво е бъдещето на такъв тип музика в средата, в която изниква KAOTEON. 2004 година местната полиция обвинява групата в сатанизъм и повреме на концерт се появява с автомати и отвежда музикантите. Това е главната причина за ограничения тираж на демотата, и липсата на възможност за реализация както и издаване на повече авторска музика от страна на групата. До момента KAOTEON има два дългосвирещи албума, вторият от които, озаглавен “Damnatio Memoriae”, излезе на 23 Февруари тази година чрез шведския лейбъл Dugout Productions Studios. Името идва от политическа практика в Древен Рим, при която предателите – най-често висшестоящи лица, чието влияние върху масите е било считано за тиранично, жестоко или неблагоприятно по някаква причина, са били отвличани и избивани, бивайки ‘‘заличени от паметта на народа‘‘. Както може би вече сте разбрали, идеята на този албум се корени в желанието за манифест на свободата да създаваш изкуство, така че е нещо като евфемистичен бунт от страна на твореца – с други думи е по-мащабно, отколкото изглежда.

По албума работят и участват двама от най-безпрекословно признатите музиканти – на барабани е легендарният Fredrik Widigs от MARDUK и басистът Linus Klausenitzr от OBSCURA. Именно техният принос в компилацията придава странното многоизмерно звучене. То е структурирано по необичаен начин – има три крупности, подобно на картина. На преден план са вокалите- които, повярвайте, не отстъпват по никакъв начин на очакванията за известни групи от жанра, който най-много се доближава до blackened death metal. Междинните честоти за заети повече от баса, отколкото от китарите, защото нотите сякаш се движат по собствена ос, различна от тази на останалите инструменти в записа, точно това е силно осезаемият почерк на гения на Linus Klausenitzr. Третият план (това не значи фоново!) е артикулацията на бластовете, паралелно развитата и дори математически издържана по синхронизация с музиката – резултатът е брутален саунд, който не омръзва и за мен това е обяснението; науката на звука. Динамиката не е константна и има собствен закон. Когато слушах се замислих, че рядко си даваме сметка колко основен тип звук е това, и най-вероятно е бил първата стъпка към еволюцията в музиката. Всъщност точно тези музиканти правят албума много по-специален – в сравнение с дебюта, който е леко безличен. Преди да го пусна се чудех дали ще има общо с АL-NAMROOD или египетските SCARAB. Но е доста по-високо ниво, макар че съчетава елементи, характерни за ориенталските държави, това се случва премерено и по естетизиран за слушателя начин – просто ритъм в размер, коренно различен от това, което сме свикнали да възприемаме.

tracklist:

1.Damnatio Memoriae 04:33

2.Barren Lands 05:25

3.Raging HellFire 04:24

4.Venom of Exalt 04:34

5.The Will 05:40

6.Non Serviam 04:44

7.Light of Compassion 04:27

8.Into the Mouth of Kaos 04:16

9.A Breath 04:56
’’Barren Lands” e парчето, което ме накара да доизслушам целия албум. Там две привидно самоизключващи се стилово мелодии – елементи от традиционната арабска музика и разкървяващи ушите рифове се сблъскват и взаимно се раздробяват на частици, от които се формира нещо изненадващо добро. Септичните изпарения от вечно горящ огън, някъде в недрата под ситния пясък на дюните… KAOTEON дълбае в тази посока. Все пак, след ‘’Raging Hellfire” всичко ми се струваше недостатъчно мощно. Това е оптималната точка в целия “Damnatio Memoriae” и в сравнение с новите албуми на групи, от които очаквах чудеса, е на съвсем друга висота, макар че нищо не предразполага към това. Парадокс?
Накратко, дайте шанс на тази група. Това, за което става дума е повече от просто музика

оценка 9/10