Интервю със Stefan Schmidt (VAN CANTO, HEAVATAR)

VAN CANTO  се появяват на рок картата през 2006 година. И веднага привличат вниманието, защото групата се състои само от барабанист и вокалисти. При тях единствено ударните са реални и то не във всички композиции. Останалите инструменти се изпълняват с уста в т.нар. „rakkatakka“ стил. През миналата година акапелната метъл група издаде седмия си албум „Trust in Rust”.

Интервюто със Stefan Schmidt (VAN CANTO, HEAVATAR) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 4.03.2019, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Stefan, защо вярвате в ръждата, не в метъла?

Stefan Schmidt – „Trust in Rust” е нашия седми албум. Заглавието означава, че все още сме свързани с метъла. Обаче стилът понатрупа годинки, вече не е толкова бляскав, както в началото и е леко поръждясал. Ние смятаме, че въпреки всичко положението е добро. Защото, за да си ръждив, означава, че имаш голям опит и много за разказване. Имаш история. За това и вярваме в метъла. Поглеждаме леко иронично на нашето състояние – вече няма как да издадем албум като първия, движим се в пространството вече 12 години, но все още вярваме в онова, което правим – обичаме да създаваме музика, да правим концерти и да записваме албуми.

От другата страна – Какви истории разказвате в „Trust in Rust”?

Stefan Schmidt – Основните усилия на групата са насочени към това да разпространява положителни послания. Ние самите сме позитивно настроени и винаги гледаме напред. Основното послание на VAN CANTO е хората да вярват в себе си и в това, което правят и да останат верни на себе си. Тези мисли сме ги изразили и в новия ни албум. Също така сме погледнали на тези послания от различна перспектива, както в песента „Darkest Days”. В тази композиция атмосферата е много мрачна. Пресъздали сме тъжни и депресивни чувства. Но въпреки тях стремежът е те да бъдат превъзмогнати и да бъде създадено хубаво и да се постигне едно добро състояние. Посланията на VAN CANTO са винаги позитивни, без значение от състоянието, в което се намираме.

От другата страна – Така ли гледаш на живота?

Stefan Schmidt – Да, разбира се. Смятам, че е много важно да си положително настроен към света около себе си. Това винаги помага да погледнеш на собствените си проблеми от друга гледна точка. По този начин можеш да ги приемеш като незначителни, когато ги сравниш с наистина големите проблем, които съществуват в някои не толкова добри места по света, където буквално се чувстват щастливи, че са преживяли още един ден. Смятам, че понякога е хубаво да си напомняш, че твоите проблеми, които понякога наистина са важни, не са чак толкова сериозни. Защото, ако се замислиш, ние наистина сме щастливци. Това е истината за мен и се опитвам да живея по този начин.

От другата страна – Тогава с музиката си задаваш въпроси или даваш отговори?

Stefan Schmidt – С текстовете на VAN CANTO създаваме картини и изображения, като предоставяме възможност на слушателя да им придаде значение. Не даваме съвети и не обясняваме някаква определена ситуация. По-скоро – даваме надежда – горе главата, бъди искрен към себе си и от това ще те сполети нещо хубаво. Онова, което слушателят си изгражда като образ, не се отнася за нас. Ние искаме да създадем позитивни чувства.

От другата страна – Каква част от Вас присъства в текстовете и музиката?

Stefan Schmidt – Давам моето мнение – смятам, че в музиката на VAN CANTO и в седмия албум „Trust in Rust” правим и аранжираме нещата по начина, по който знаем как се прави. Използваме натрупания опит. Например за новия албум на групата създавам песен, която е бърза. За първата идея се нуждая от по-малко от 15 минути. След което идва основната работа, аранжиментите и стремежът да постигнем правилния звук, който да е VAN CANTO, както и да направим така, че песента да може, да се изпълнява от шестима певци. Моята задача е да вкарам посланието в композицията, което искам, основно в текста, след което да сложа в композицията онова, което смятам, че трябва – като музика, начина, по който обичам да създавам песни, мелодиите.

От другата страна – Не се ли приближавате към групите, които имат барабанист…

Stefan Schmidt – В тази конфигурация на групата – с един барабанист и само певци, сме от самото начало. На нас ни дойде естествено да сме метъл група само с ударник и няколко не точно бийтбоксъри. Така че няма някаква промяна и при седмия албум. Обичаме в да работим с барабанист. Bastian е много добър. Ще е лудост да не му позволяваме да свири.

От другата страна – Трудно ли е да бъдат заменени партиите на ударните с гласове?

Stefan Schmidt – Трудно е да замениш ниските само с гласови импровизации. Особено, когато искаш да те разпознават като банда, която изпълнява метъл. Има много акапелни групи, които използват бийтбокс, но по-скоро звучат по близо до диско поп и хип хоп музиката, отколкото до метъла. Когато намерим правилният начин, можем да заменим ударните с гласови импровизации, особено, когато става въпрос за балади. За пример ще дам последната песен от новия ни албум „Heading Home”. Това е композиция, в която не използваме никакви ударни и перкусии, но всички от групата, в която сме седем души, пеем. Разбира се, че е добре да имаме перкусии, но за някои песни сме ги направили по определен начин, за да ги пресъздадем само с глас. Когато обаче става въпрос за истински метъл, какъвто е кавърът на „Hells Bells” на AC/DC, истинските ударни са по-подходящи вместо бийтбокс.

От другата страна – Само във „Voices of Fire” нямате кавър на популярна метъл песен. В новия албум „Trust in Rust” са „Ride the Sky” на HELLOWEEN и „Hells Bells” на AC/DC. Как авторите на тези песни гледат на вашите версии?

Stefan Schmidt – Ако става въпрос за кавъра на HELLOWEEN „Ride the Sky”, всичко е ясно, още повече, че Kai Hansen участва като гост вокалист в него. Мисля, че му хареса, поне така се надявам и наистина свърши страхотна работа. Иначе в историята на VAN CANTO имаме много кавъри, в които пеят оригиналните певци. Те харесват нашите версии. Също така сме направили много кавъри на други групи, за които сме получили одобрение на техните автори. В случая с AC/DC обаче до момента все още не сме разбрали какво е мнението на Angus Young. За това и постоянно си проверявам телефона, за да разбера какво мисли по въпроса.

От другата страна – А останалите?

Stefan Schmidt – Направихме концерт на „Wacken Open Air” през 2014 година и към нас се присъединиха много от артистите, с които сме работили. Tarja Turunen участва с нас, Chris Boltendahl от GRAVE DIGGER, Andre Matos от ANGRA, Victor Smolski от RAGE. Преди това сме имали разрешеняе от Joakim Brodén от SABATON и Hansi Kürsch от BLIND GUARDIAN, както и от много други. Смятам, че останалите артисти ни приемат много добре и смятам, че е страхотно да сме част от метъл сцената, където всеки помага, а тези големи певци, помагат на една малка група, каквито бяхме по онова време, за да достигнем до повече хора. Горди сме с постигнатото и се чувстваме много добре в тази ситуация.

От другата страна – Има ли песни, които бихте искали да направите в стила на VAN CANTO, но няма как да стане?

Stefan Schmidt – Всеки от VAN CANTO, ще даде различен отговор. Кавърите, които правим, са на групите, които аз слушам. Всяка версия представя една част от моята колекция. Така че е трудно да избера една, която да ми е фаворит. Кавърите, които най-много харесвам, са тези, на които си изкарваме най-добре, когато ги изпълняваме на живо. Например „Rebellion (The Clans Are Marching)” на GRAVE DIGGER се получава много добре на всеки концерт, защото песента е позната и хората я приемат отлично. Пълен купон е, когато я изпълняваме. Има и кавъри, които са трудни за концерти като „Master of Puppets” или „The Final Countdown”. Тях ги харесвам заради аранжиментите, както и заради оригиналите. Така че всички кавъри, които сме направили, са ми любими.

От другата страна – Ти си и катирист в HEAVATAR. Как това ти помага като вокалист и как певеца помага на китариста?

Stefan Schmidt – Много добър въпрос. Смятам, че е много важно да съм китарист, за да мога да изпявам китарни партии. Особено, когато става въпрос за аранжименти. Много е важно да съм наясно, как би била настроена китарата, яко трябва да изпълня нещо на нея. Това да съм китарист ми помага страшно много във VAN CANTO. Обратното също е вярно, защото като певец, знам как да аранжирам бекингвокалите, за да може да паснат на вокалиста. Това ми помага и в HEAVATAR, и във VAN CANTO. Много е добре да си и вокалист, и китарист в група като VAN CANTO.

От другата страна – Ти ли влияеш на музиката на VAN CANTO или музиката на VAN CANTO влияе на начина ти на пеене?

Stefan Schmidt – Нямам как да разделиш изпълнителя от човека, който пише песните. Като артист аз имам любима музика и стил на композиране. Имам и начин, по който изпълнявам отделните партии. HEAVATAR и VAN CANTO са олицетворение на любимата ми метъл музика. Трудно е да се разгранича от ролите ми в двете банди. Аз съм една и съща личност и обичам мелодичния метъл. Всичко произлиза от това.

От другата страна – Имаше ли съмнения в началото на VAN CANTO, че никой няма да Ви обърне внимание?

Stefan Schmidt – Да, това беше точно така. Обаче ние подходихме по друг начин, без очаквания. Всички сме били в неизвестни метъл групи преди VAN CANTO. Всичко, което се случи с групата в началото – поканите за концерти или гледанията на първия ни клип от хората през 2006 в интернет, ги приемам и ги усещам като супер успех. Защото никога преди това не сме го постигали с останалите банди. От самото начало на VAN CANTO сме изненадани и впечатлени как работи групата и как се приема, от отношението към нея. Много сме благодарни за това.

От другата страна – Лесно или трудно беше да намериш точните хора за VAN CANTO?

Stefan Schmidt – В началото не обръщах голямо внимание на хората. Просто поканих мои приятели и певци, които срещах по концерти с бившата ми група. Но през годините VAN CANTO еволюира до семейство и сега например бяхме много придирчиви при избора на нов водещ вокалист, не само по отношение на гласа и звукъа, който щеше да внесе в музиката на групата. Той трябваше да стане част от семейството. И Hagen се вписа във всичко. Щастливи сме, че е част от VAN CANTO.

От другата страна – Markus от CREMATORY веднъж ми каза, че в една група трябва да има лидер, защото демокрацията не работи..

Stefan Schmidt – Съгласен съм с него. Аз като основател на групата и основател на акапелна метъл банда съм и неин лидер. Обаче дори и в групата да няма демокрация, всеки може да решава за всяка песен и пак можем да сме приятели. Вземи един футболен отбор – там демокрацията също не е на лице, защото можеш да имаш само един вратар и само един капитан. Но отборът едва ли би имал успех, ако само те двамата са на игрището. Същото е и с групата. Хубаво е да имаш капитан и да не обсъждаш всяко едно решение с останалите, но трябва да сте приятели и не трябва да вземаш решения, които не се харесват на останалите. Защото тогава идеята за група губи значение.

От другата страна – Какъв стил на игра предпочиташ – нападателен или защитен?

Stefan Schmidt – Смятам, че ще бъда полузащитник. Ще бъда играч, който знае какво става пред него, но в същото време ще е наясно какво да направи и какви решения да вземе, за да повлияе на играта. Точно тази роля имам на сцената. Аз не съм фронтмен и в същото време не играя и поддържаща роля. Винаги реагирам на всичко, което става около мен. Май ще е най-добре да съм треньор, вместо полеви играч.

От другата страна – Тогава, ако имаше шанса да събереш супер група, кого ще поканиш в нея?

Stefan Schmidt – Решението е много лесно. Ще поканя Eric Adams от MANOWAR и ще го оставя да изпее всички песни, които съм написал и имам възможността да напиша. След, което спокойно и щастлив ще легна в гроба. Не, напълно съм щастлив със състава на VAN CANTO и с възможността да поканим да пеят с нас много от нашите идоли. Но за мен лично гласът, към който съм най-много пристрастен и е най-изключителният глас в метъла, е Eric Adams. Ако трябва да избирам една супер звезда, която да бъде част от моята група, това ще е той.

От другата страна – Не си имал шанса да работиш с него?

Stefan Schmidt – Срещали ме се, защото ни бяха поканили да участваме на техния фестивал, който правят тук в Германия. Мисля, че беше през 2010. Тогава направихме кавър на „Kings of Metal”. Видяхме как Eric Adams стои отстрани и му личеше, че харесва онова, което правим. Поздравихме го, отбелязахме колко много го харесваме, но до сега не ни се е случвало да направим нещо голямо заедно.

От другата страна – Срещали ли сте групи, които са повлияни от Вас?

Stefan Schmidt – Ако прочетем писмата, които получаваме, излиза, че сме вдъхновили много банди, заради начина, по който пишем песни. Също така сме вдъхновили някои хорове, някои истински акапелни хорове, да изпълняват нашите балади. Но до момента няма друга акапелна метъл група. Което е супер, защото сме единствените. Това е нашата запазена марка и наоколо не се навъртат разни копия.

От другата страна – Ако не знам нищо за VAN CANTO, кое е първото нещо, което трябва да науча за групата?

Stefan Schmidt – Гласовете могат да направят всичко!

От другата страна – Кой е твоят най-Спайнъл тап момент?

Stefan Schmidt – Имахме един концерт в Швейцария. Направихме саундчека, отидохме да се подкрепим. След което охраната не ни пусна в залата, защото не ни разпозна. Това е нашият Спайнъл тап момент.