solsistere

Това интервю трябваше да се състои малко по-рано и някои от въпросите да звучат в бъдеще, а не в минало време. Но поради чисто технически трудности осъществяването му по време на турнето на Sol Sistere не беше възможно. Но мисля,че и в този вариант ще ви е интересно какво сподели чилийската група за местните си вярвания, за Южно Американската блек метъл сцена и за това, какво е отнесла със себе си след гостуването си тук.

Satania: Здравейте, момчета!

Първо представете групата. Как я създадохте?

Sol Sistere: Sol Sistere стартира в края на 2013-та. Всичко започна с две песни, написани от китариста Ricardo Araya, който имаше ясна музикално предложение да смесим класически мелодичен блек метал с атмосферичен саунд. Барабанистът Pablo Vera забеляза потенциала и предложи да сформираме група. По-късно открихме други музиканти и записахме дебютното ЕР през 2014-та. След това останалата част от концепцията беше развита от цялата група.

Музикално имахме идеята да смесим мелодични блек метъл влияния от 90-те с модерен подход и атмосферични елементи, взети от други жанрове, включително дуум метъл, пост рок и някои други. Смятахме, че това не е нещо изключително ново, но когато чуем например, пост-блек метъл групи те са склонни да подчертават не-метъл елементите, а ние искахме да запазим баланса към блек метъл през повечето време, опитвайки се да използваме останалите влияния просто като средство за укрепване на меланхоличната вибрация в музиката.

S.: Каква концепция е заложена в Sol Sistere? Има ли нещо общо с древното преклонение пред Слънцето?

S. S.: Sol Sistere означава „слънцето спря“ и цялата концепция е периодът на Слънцестоене. Ние приемаме Слънцето като метафора на човешкия дух. Тя може да представи много неща, особено когато мислиш за тези древни култури, които спомена, защото това е дарителят на живота, виталната част от нашето съществуване.

Също така естествения цикъл на Слънцето може да представи прераждането, защото то умира всяка нощ и се преражда всяка сутрин. Слънцестоенето е точката, в която Слънцето е най-високо в небето, така че ако мислиш за това като човешки дух, то може да се счита за най-високата точка, която можем да достигнем в живота. Това е, което искаме да предадем в нашата музика, но фокусирайки се върху трудностите и борбите на нашата природа.

S.: Някои от вас свирят също и в Mourning Sun. Пренасяте ли вдъхновения от едната група към другата?

S. S.: Mourning Sun е страхотна дуум метъл група от мили хора. Разбираме се доста добре и всъщност мисля, че взаимното уважение започна преди да споделим бас китариста Juan Díaz. Не мисля, че можем да споделим много музикална изразителност, тъй като нашите жанрове са наистина различни, но ние ние определено споделяме представа за това как една група се очаква да работи. И за двете групи подходът „направи си сам“ е много важен и въпреки, че работим с лейбъли и други сътрудници, чувстваме, че сме тези, които контролират музиката си, концертите си, мърча си и всеки един аспект на групата. Сами уреждаме концертите си (чрез активна организация или чрез получаване на оферти директно към нас) и се опитваме да не даваме отговорности на хора извън групата (като турнета, концепция за мърча или изкуството ни като цяло, и т.н.) Не искам да кажа, че онези, които имат мениджъри са по-малко автентични, не, но това ниво на контрол оформя характера по много полезен начин.

S.: Южно американската блек метъл сцена е, как да кажа, малко далеч от нас. Разкажете ни повече за нея (групите, концепцията им зад музиката).

S. S.: Ами, различно е в различните страни. Докато в Боливия, например сцената не съществува, в Колумбия е доста богата. В случая с Чили имаме много блек метъл групи и повечето от тях главно са повлияни от норвежките класици. Те се съсредоточават върху бързината и бруталността, така че това ни прави рядко явление в нашия регион, защото сме доста мелодични и атмосферични. Такива отличителни черти са трудни за намиране.

В Южна Америка като цяло има много групи, но пътуването от една страна в друга е малко трудно (не само заради разстоянията, които са много по-големи от европейските), но и заради финансовата страна (и за двете страни, групи и промоутъри), така че го нямаме феномена, който се наблюдава в Европа, където могат да се видят групи, които обикалят континента през цялото време. Тук всички отделни сцени са много по-херметични, не защото не сме заинтересовани от споделянето, а поради споменатите трудности. Това ни предпазва от регионално сближаване на метъл сцената и е лесно да видиш всички държави изолирано вместо обединено.

S.: Какво вдъхновява групите там? Можем ли да кажем, че Южно Американският блек метъл има свое собствено звучене и облик (както норвежкият, шведският, германският например)?

S. S.: Отговорът не е лесен. Частично не (за оригинален, характерен звук), поради това, което току що ти обясних. Групите черпят вдъхновение от класическата втора вълна блек метъл и опитват да звучат колкото се може по сурово. От друга страна, да, защото бруталността, скоростта и мракът, които търсят оформят звук, който се разпространява в региона. Така, че ако търсите по-„традиционен“ и суров блек метъл, определено трябва да прегледате различните Южно Американски сцени.

S.: А какво ви вдъхновява вас лично? (там са великите Анди, Алтиплано, вашите уникални древни култури…)

S. S.: Черпим някои вдъхновения от величествената природа, която ни заобикаля. Както спомена във въпроса имаме Андите около цялата страна, Алтиплано (което е пустиня) на север, дъждовните гори на юг и много промеждутъчни пейзажи. Нашата страна е доста богата на природни дадености, така че е лесно да почувстваш вдъхновение от такава красота.

Също така си права за древните култури те също имат богата философия с много ценна митология, не само домашните култури, но също черпим вдъхновение от от империята на Инките, които не са толкова известни както Маите (Северна/Централна Америка), но това е много подобна империя, която се намира в Южна Америка и тяхната столица е била разположена там където сега е Перу.

Освен всичко това ние ценим научната фантастика в книгите и филмите, както и окултизма. Тези теми са способни да фокусират много от човешката психика и страданията на живота, а това определено са темите, които влияят директно върху облика, който предаваме в нашата музика.

S.: Знам, че вашите древни вярвания имат и тъмна, окултна страна. Разкажете ми повече за това.

S. S.: Така, в Чили най-известните коренни жители са Mapuche (Мапуче), разположени на юг. Според техните вярвания магията съществува и има два вида шамани – тези, които създават бяла магия или Machi и тези, които създават черна магия или Kalku. Според тях смъртта и болестите не са естествени, те са продукт на манипулираните от Kalku елементи. Това е много интересно, имайки предвид, че те смятат, че смъртта е причинена от черна магия, а както ние знаем смъртта е неизбежна.

S.: Разкажете нещо около записите на дебютния ви албум Unfading Incorporated Vacuum. Това концептуален албум ли е или просто сте пресъздали своето виждане за света, емоции и т.н.? Какво е вашето послание в него?

S. S.: Не беше предвиден да бъде концептуален, но предполагам можеш да кажеш, че песните следват една и съща посока. Всички са базирани на борбите на човешкото съществуване и на енергиите, които ни съпътстват и засягат. Нашият бивш вокал С. отговаряше за текстовете и носеше в ума си всички тези енергии и същества, които ни отвеждат до най-мрачната и отрицателна страна. Относно заглавието на албума , идеята за този нематериален вакуум представя вечния поток от енергия вътре в нас.

S.: Работите ли вече по нов албум?

S. S.: Да и сме в много напреднал етап от процеса. Понастоящем имаме 11 песни и плануваме своя следващ пълноформатен албум, така че трябва да изберем най-добрите песни, за да оформим албума, вероятно между 7 или 8. Новите песни имат същата основа като „Unfading Incorporeal Vacuum“, но барабанистът Pablo Vera беше много по-активен в ранните етапи на творческия процес, и понякога имаше идеи, за които не бих помислил като прогресив акорди и др. Това означава, че въпреки, че новата музика ще продължи същия път има някои нови трикове, които ще добавят нещо освежаващо към цялостното възприятие.

S.: Това беше вашето първо Европейско турне, предполагам. Как се чувствате след приключването му?

S. S.: Това беше невероятно преживяване. Беше съвсем малко турне, само четири дати, но всички бяха страхотни. Срещнахме много чудесни хора, споделихме сцена с изключителни групи и дадохме всичко за различните аудитории. Опитахме се да представим изключително всяко шоу в четирите страни, които посетихме: Чехия, Литва, Румъния и България.

S.: Какви са впечатленията ви от Европа?

S. S.: Страхотно е да видиш различни места. Европа е много различна от Чили и от останалата част от Латинска Америка. Винаги е страхотно и впечатляващо да видиш архитектурата и всички стари сгради, защото изключвайки местното минало, нашият свят е доста модерен. Не можете да видите сгради по-стари от 18-ти век, докато всички европейски държави имат впечатляваща по-стара архитектура, както и замъци. Хората също са много различни, не само заради расата, но и защото културата и обичаите им са различни. В България например беше доста впечатляващо да видим буквите, които използвате, защото едва ли можехме да прочетем нещо и това беше малко странно. Но също и много хубаво, тъй като „искахме да видим света“, ако знаеш какво имам предвид.

S.: Какво планирате след края на турнето?

S. S.: След като се прибрахме в къщи ще работим много здраво върху новия си албум. Ще се опитаме да започнем записите скоро. Това всъщност е нашият план, но това предполага много работа и като първа стъпка трябва да изберем най-добрите песни и да работим по тях, за да ги подобрим и да изгладим всеки един детайл. След това ще продължим със записите на барабаните. Отново ще поддържаме работната си система доколкото можем, така че нашият близък приятел Carlos Fuentes още веднъж ще отговаря за записите на барабаните като звуков инженер, а аз (Ricardo) ще записвам останалата част от инструментите в моето собствено студио. Най-добрият начин да постигнем точния звук и индивидуалност, които търсим е да продуцираме всичко сами.

S.: Как ви се стори първото ви представяне в България?

S.S.: Беше страхотно шоу. Не бяхме в състояние да видим по-голямата част от представянето на Bolg, защото бяхме наистина заети да приготвим своето собствено шоу, но можахме да видим, че това е чудесна група и имахме възможността да говорим много с вокала в бек стейджа. Той даже ни даде промо CD на групата (Благодаря много, приятелю!). След това се качихме на сцената и всичко беше страхотно. Сцената беше много удобна и обратната връзка беше добра. Публиката отвръщаше по страхотен начин, а първата редица беше доста ентусиазирана. Прекарахме си страхотно.

По-късно имахме възможността да видим Orenda, и повярвай ми, това беше групата, която най-много искахме да видим през цялото турне. И както си мислехме, те бяха изключителни. Това е една много здрава група със страхотни песни. Бихме се радвали да се върнем в България.

S.: Посланието ви към българските фенове.

S. S.: Благодарим много на всички вас, които дойдохте на концерта и ни подкрепихте. Някои от вас вероятно бяха отишли там, за да видят другите групи и се надяваме, че сте харесали и нашето шоу, което дадохме за всички вас!

Благодаря за интервюто!