Интервю със Sandra Araya

Сандра: Арая ме открадна от концерт

Тя е ръкоположен свещеник, а Slayer правят демонична музика

Преди по-малко от година, на 22 юни, на националния стадион „Васил Левски“ появата на една дама отклони вниманието на всички от първите редове на голямото събитие – концерта на Голямата треш четворка – Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax. Висока, красива, руса и ултрасексапилна, с къс прилепнал потник и гол пъп и татуси по цялото тяло. Коя беше обаче рок феята, която накара десетки да забравят за звездите на сцената. „Стандарт“ я откри и разговаря с нея. Красавицата се казва Сандра Арая и както вече се досещате от фамилията – това е прекрасната съпруга на фронтмена и басист на Slayer – Том Арая. Още от татуировките с лика на метъл величието по ръката й трябваше да сметнем, че 2+2=4. Сандра даде ексклузивно интервю за „Стандарт“, с което за пръв път се представя пред българските почитатели на тежката музика..

– Здравей, Сандра, запознай феновете на Slayer в България със себе си.

– Нека започна с очевидното – аз съм щастливо омъжена за Том Арая от 15 години. Имаме две прекрасни деца – Ариел – нашата дъщеря, която е на 14, и Томи-младши, който е на 11. Заедно тренираме карате от 3 години. Лично аз обожавам тези тренировки. Обичам много семейството си и няма нищо по-важно от него. Родена съм в Тексас. Имам брат и сестра. Семейството ми е работническо, затова и съм възпитана в здрав морал и уважение към трудещите се.

– Как срещна и спечели сърцето на Том?

– За пръв път го видях на концерт на Slayer в Хюстън. Бях на първия ред и висях на огражденията. Той ме забеляза и накара охраната да ме пусне зад барикадата, където догледах концерта. Беше поръчал на гарда да ме пита дали се интересувам от евентуална среща с него след шоуто. Разбира се, че се интересувах! Първият, който излезе от гримьорната им, беше тогавашният им барабанист Пол Бостаф. Имаше много жени вътре и аз го попитах дали някоя от тях е с Том. Той се усмихна и ми каза: „Не“. След това аз обаче продължих да питам: „А има ли жена, която да го чака вкъщи?“ Пол се ухили още по-широко и пак каза: „Не, той е свободен“. По-късно Том ми призна, че Пол ме е нарекъл „Цербер“, защото много питам. На следващия ден Slayer трябваше да летят за Австрия за един месец, след което трябваше да отидат на ваканция на Хаваите. Том ме пита дали бих се съгласила да го придружа на почивката за един месец. А пък аз дори не можех да повярвам, че ме помни и ми се обажда. Обади ми се още няколко пъти през следващия месец и дори ми прати самолетни билети. На третия ден от почивката ми каза, че ме обича и ме попита дали бих се преместила в Калифорния, за да живеем заедно.

– А как дойде предложението за брак?

– След Хавай се прибрах вкъщи за една седмица, събрах си багажа и заминах за Калифорния. Никога не бях напускала дори щата си и бях едва на 20. Заживяхме заедно през април 1995-а. На 6 юни Том има рожден ден. Нае една лимузина, взе мен и няколко приятели и отидохме да се разходим в града. Оставихме приятелите му и се отбихме да видим майка му. На задната седалка на лимузината, където бяхме само аз и той, Том падна на коляно и ме помоли да се омъжа за него. Каза, че това е нещото, което иска за рождения си ден – да му дам ръката си. После ми разказа, че планирал да ме заведе на плажа и да ми предложи там, но графикът се объркал и не можал да изпълни плана си. Разбира се, аз казах „Да“. Никога не сме определяли дата за сватба. След около 2 месеца аз станах, отидох в кухнята, за да направя кафе за двама ни. Той влезе и ми каза да се облека хубаво, защото ще сме навън до късно. „Побързай, отиди и се облечи“, изюрка ме той. Оправих се на две, на три, качихме се в джипа и се озовахме на летището. Беше 6 септември 1995-а. Отидохме в Лас Вегас и се оженихме!

– Какво е да живееш със суперзвезда?

– Аз живея с Том… Знам, че е суперзвезда за целия свят заради невероятния му музикален талант, но за мен той е личност, много грижовен човек. Душата му е златна. Плюс това аз уважавам много неговия талант и много се гордея с него. Когато излизаме навън, понякога е трудно да правим нормални неща и да се забавляваме така както всички останали. Но повечето му фенове се отнасят много уважително с него.

– Кой е шефът вкъщи?

– Децата! (Смее се.)

– Ти често придружаваш Slayer на турнетата, дойде дори тук в България за концерта на Г-4. Разкажи какво е да живееш на път?

– Много тичане. Преди всеки концерт трябва да отидем рано на мястото, въпреки че шоуто е чак в 11 вечерта например. От около 3-4 следобед започва голямото чакане. Понякога Том има интервюта и фотосесии. Шоуто на бандата обикновено продължава около час. След което около 1 след полунощ вечеряме. Аз и децата си лягаме. Според това кога трябва да отпътуваме за следващата дата, спим от 3 до 8 часа. Събуждам се, събирам всичкия багаж, пристигаме в новия хотел, регистрираме се и се опитваме да си доспим още няколко часа. Будиш се, ядеш, правиш физически упражнения, душ (всичко това се отнася и за четирима ни – аз, Том и децата) и продължаваш. Това се случва почти всеки ден от турнето.

– Ти самата фен ли си на музиката на Slayer, или предпочиташ нещо друго?

– Обожавам Slayer. Първият концерт, на който отидох в живота си, беше на Slayer, бях на 14. Беше част от турнето им „Seasons tour“ и те свириха с Testament. Затова турнето това лято с Testament като че ли затвори един кръг, 20 години по-късно. Мисля, че се получи много яко. Но в интерес на истината аз харесвам всички видове музика. Всички!

– С какво се занимаваш освен че пътуваш с бандата и се грижиш за децата?

– С всичко горенаписано. Том трябва да пътува, така че децата винаги са около мен. Обучаваме се вкъщи. Така беше до тази година, по цял ден им преподавах. Преди няколко месеца обаче наех учител да ми помага. Аз съм ръкоположен свещеник от 2 януари 2008-ма. Но никога не съм практикувала това. Просто все още не съм готова. Имам повече въпроси отколкото отговори засега. Забавлявам се като тренирам карате и съм доброволец към център за малтретирани жени, където ги обучавам на самозащита.

– А занимавала ли си се някога с музика?

– Не. Но съм голям меломан. Обичам и да танцувам. Въпреки че от много години не съм го правила.

Standart