Интервю с Mob Rules

Mob Rules са група, която вече над двадесет години радва почитателите на немския метъл по света. Без да блести особено много, тази великолепна петица някак успява винаги да е актуална и да е в крак с времето, в което създава музиката си. И осмият им албум Tales From Beyond, който излезе на 16 март чрез SPV Steamhammer е поредното доказателство за това. Освен, че върви еднакво добре с немска бира, английска бира или уиски, този диск отново показва как групата продължава да разгръща възможностите си и десетте нови изпълнения са всичко друго, но не и рутинни. В музиката им отново има нови елементи, нарисувани върху класически немски основи с британски полъх. И така, въпреки че вече измина доста време откак Tales From Beyond излезе на пазара, най-после се добрахме до нов интригуващ разговор с двигателят в Mob Rules – китаристът Sven Lüdke.

Здрасти, Свен, радвам се да те чуя отново!

Здравей, Иван, и на мен ми е приятно. Как си?

Добре съм, пийвам си немска бира и чета поредните тревожни новини за имигрантите. Дори наскоро гледах видео как в Берлин сирийци се разхождат на групички . Изглежда ми доста страшничко. Каква е всъщност ситуацията в Германия в момента?

Нещата далеч не са толкова сериозни. Не знам какво излиза по медиите, но не мисля че проблемът е толкова голям, колкото им се иска на вестниците. Поне не и в Германия. При нас няма терористични атаки и можем да кажем, че е тихо. Но ситуацията в Белгия е наистина тежка и силно се надявам тероризмът скоро да спре.

За мен светът отива към нова световна война. Всичките тези потенциални терористи, изпратени към Европа от големите сили в сянка…на тях не им трябва силна Европа…

Абсолютно. Точно това искат да постигнат терористите – хората да се избиват благодарение на погрешно разбрана религия. Надявах се това да е останало в миналото – преди сто или двеста години, но изглежда не е така. Винаги се появяват някакви радикалисти, готови да убиват заради погрешната им представа, изградена от екстремната религия.

Да, за жалост трудно ще ги спрем – бием се с невидим враг. Но добре, нека все пак да поговорим и за музика, ехе. Как мина ваканцията ти?

Чудесно. Всичко е наред. Сега се готвим за турнето, репетираме с групата. В момента малко си почиваме, защото другата седмица започва новото ни пътуване в подкрепа на новия албум…

Сигурно вече сте избрали сет?

Да. Вчера ни беше първата репетиция. Този път ще имаме само 50 минути, в които трябва да се поберем и няма да имаме възможността да направим кой знае колко много парчета. Работим по няколко варианта за сетлист като се стремим да се фокусираме както върху класическите, така и върху  по-новите парчета.

Сигурно е трудно да избереш измежду толкова много песни…

Така е, трудно е. Иска ни се да вкараме песни от всеки наш албум, но е просто невъзможно. Всяка от тях е дълга по около пет минути и за определеното ни сценично време можем да изсвирим само осем или девет парчета…

За жалост е така. Преди да говорим за новия албум, кажи ми как се стекоха нещата около The Timekeeper – бокссетът, който издадохте по случай двайсет години Mob Rules? Феновете харесаха ли го?

О, абсолютно! Според мен това е доста добър продукт – в кутията има страшно много неща на една доста добра цена. Това беше и нашата цел, всъщност. Искахме да издадем бокссет, който когато хванеш в ръце да си доволен какво получаваш. За щастие и лейбълът застана зад нас и ни подкрепи, когато решихме цената му да е само 20 евро. Мисля, че хората осъзнаха това и разбраха, че продуктът наистина си струва.

Да поговорим сега за новия Tales From Beyond. В него отново се вижда един малко по-различен Mob Rules. Класическото хард рок звучене е на заден план и песните са по-разнообразни, динамични и бързи…темпото постоянно се променя. Такъв ли бе планът ви?

Да. Мога да кажа, че това е продължение на звученето в предишния ни албум Cannibal Nation. Сега просто исках да доразвия нещата и да ги направя по-спонтанни. Не исках да  звучат твърде внимателно премислени. Преди имахме навикът да пресъздаваме песните отново и отново но този път исках да работя по-директно. Вечер се заключвах в студиото си, взимах си немска бира както си направил ти в момента и просто работех върху рифове и мелодии. Всичко се случваше толкова бързо и на мен ми беше забавно. Затова си казах „Да видим дали можем да подходим така към целия албум”…

Супер, човече. Парчетата наистина звучат свежо и според мен това ще се хареса на феновете.

Точно това е идеята. Надявах се слушателите да усетят от самите композиции, че са създадени по-спонтанно.  Или както каза самият ти – че са по-свежи.

Сякаш и британските влияния са по-силни този път. Особено в началото на диска – на моменти сякаш слушах The Final Frontier на Iron Maiden. Съгласен ли си?

Да, музиката им определено силно ми е повлияла през годините. Мисля, че те бяха първата ми банда въобще и си спомням, че когато чух „Number of the beast“ за пръв път си казах „Уха, Боже мой!“. Точно с това исках да се занимавам още тогава – как само звучаха онези две китари, направо ме отнасяха. Така че няма как да не вкарам това влияние и да го показвам малко или много. Но все още смятам, че ние като група имаме свой собствен стил и можем да звучим близо до британския метъл без да копираме каквото и да било.

Да, така е. А обложката пак ли е дело на барабаниста Ви Nikolas (Fritz)? Доста е оригинална и класическа, напомня ми малко на  някой класически филм на пръв поглед?

Да, много е оригинална, нали? Той е доста креативен човек и когато работехме по трилогията на него му хрумна да използваме точно този стил изкуство. Той ни обясни какво искаше от обложката и какво се опитва да я накара да изразява. Ние се съгласихме и му казахме „Добре, човече, давай, направи го така!”. Хората сега много я харесват, както ти сам я описа – много напомня на постер от стар филм, като „Метрополис“.

А процесът по създаването на парчетата беше ли същият? Знам, че обикновено ти пишеш повечето от тях?

Точно така. Имам свое собствено студио у дома и другите от групата ми викат „Музиканият директор”. Аз предлагам идеите – рифове, части от парчета и т.н. После заедно работим по тях в студиото, обаждам се на Klaus (Dirks), той идва и започваме да работим по вокалите. Така се развиват при нас композициите, това е естественият ни начин да правим музика.

Текстовете отново са интересни и са вдъхновени от прекрасни романи. Значи ли това, че това което четат музикантите определя какво ще има във всеки следващ албум на Mob Rules?

Всички четем много. Харесваме романите и се интересуваме от добри книги. Слушаме и много музика и честo направо се случва да нарисуваме парчетата си. Виждаме от какво има нужда всяка песен. За този албум повечето текстове са на Jan (Christian Halfbrodt), нашият клавирист. Той винаги е имал идеи близки до тази в „Dykemaster’s Tale“. След като го прочете той дойде и ни каза „Хайде да направим нещо по-модерно и на немска тематика”. И да използваме този роман се оказа една много добра идея.

Добре де, а защо направихте само трилогия към „Марсианецът”? Според мен това заглавие има много повече потенциал – The Tales Beyond спокойно можеше да бъде един изцяло концептуален албум?

О, абсолютно съм съгласен с теб. Но това бе идея която изникна в самия край на продуктивния процес. Имах три идеи и си казах, че мога да ги събера заедно в една тема. Така решихме да направим трилогията. В същия този момент Christian четеше „Марсианецът”  и когато му споменах за идеята ми нещата просто веднага си дойдоха на мястото. Но като цяло си прав – съвсем спокойно това можеше да е цял концептуален албум..

Според мен би било много интересно ако Вие, момчета, седнете и се опитате да напишете своя собствена рок опера. Имате всичко необходимо да го направите. Мислили ли сте за това някога?

Идеята ти е много добра! Никога не ни е хрумвало подобно нещо. На мен лично – да. Но аз по-скоро искам да го направя сам – да напиша роман и после по него да направя и музикален албум. Да стане като един продукт. Наистина ми звучи интересно.

Би било чудесно да го направиш. Музиката вече не е просто музика – свързана е с киното, с визуалните изкуства…

Да ти призная когато написахме The Oswald File от албума Radical Peace (2009), това е една дълга около 20 минути песен, имахме план да направим нещо като филм по нея, който да върви като фон на сцената докато я свирим. Но това се оказа твърде скъпо начинание, за което са ти необходими правилните хора под ръка. Ние просто нямахме нужните средства и време да изпълним тази наша идея и всичко пропадна. Не мен все още ми се иска да направим нещо такова, но кой знае, може би някой ден и това ще стане.

Това е първият ви дългосвирещ диск със SPV след сделката Ви с AFM.  Как би сравнил двата лейбъла?

Бяхме щастливи при AFM.  Това е чудесен лейбъл и не бихме могли да кажем лоша дума за тях. Но, как да кажа, сякаш SPV застава повече зад бандата. Те виждат нещо в нея и са готови на всичко за да ти осигурят всичко необходимо.  Това е разликата. AFM имат стотици банди, а SPV ни искаха обратно и ни предложиха доста добра сделка. Сега цялата промоция и интервютата които правим ни показват колко добре се грижат за нас. Никога не сме давали толкова интервюта и не сме получавали толкова много ревюта досега. Имаме и повече появи по страниците на списанията и т.н.

Винаги си пълен с идеи, които си записваш и после превръщаш в парчета. Къде е най-странното място, на което ти е хрумвала добра идея за песен?

Хаха. Това може да се случи навсякъде. Понякога ми хрумва нещо, започвам да работя по него и посред нощ ставам и го записвам. Сега стана така с работното заглавие на The Dykemaster’s Tale, то е нощно произведение. Легнах си, но не можах да заспя, защото тази идея за интро ми беше влязла в главата и не можех да спра да мисля за нея. Затова трябваше да стана някъде към 2:30 през нощта и да запиша половината парче на лист хартия. Ако не го направя, на сутринта няма и помен от тази идея. А когато си я запиша, на следващия ден я взимам и отивам в студиото, където се опитвам да уловя какво съм си мислел снощи и започвам да го разработвам.

Разкажи ми за домашното си студио? Колко важно е за един музикант днес да притежава такова?

Не е нищо специално. Не е някакво голямо студио със стотици микрофони и т.н. Всъщност е просто малка стая с конзола и USB интерфейс и много добри студиини монитори. Софтуерът, който използвам е Cubase DAW. Имам и изолирана стая, където си държа усилвателите, за да чувам шума им. За мен местенцето е уютно. Понякога прекарвам нощите си там или пък просто си стоя, пия уиски и слушам музика.

С уиски или с бира в ръка се пише по-добре музика?

О, когато пия уиски аз не мога да пиша. След три-четири чаши уиски пръстите ми започват да не ме слушат. Ако трябва да съм честен не обичам да пия и да свиря едновременно. Или едното или другото. Но е много важно за един артист да си има такова място, където може да затвори вратата, да си тегли ключа и да остане сам с музиката си. Когато работя по солата тук е истински хаос. Потя се, стаята е запушена, а аз съм на пода и свиря на китара. На никой не му се иска да го видят в този вид.

Подкрепяш ли твърдението че днес музиката е повече бизнес, отколкото изкуство?

Хм, наистина до голяма степен е и бизнес. За мен музиката е била винаги изкуство. Така го възприемам. Все едно съм художник. Създавам неща. Не обичам да се занимавам с бизнес страната на музиката, но се налага. Когато трябва да изкараш прехраната това е неизбежно. Но за мен изкуството стои на първо място. Обичам да създавам. Точно затова ненавиждам поп музиката. Всичко това което чувам по радиото, това е просто бизнес, просто правене на пари. Всичко ми звучи еднакво – същите четири акорди, същите мелодии и тези калпави вокали…Личи си, че са правени на компютър. Дори и гласовете не са изцяло човешки, защото са обработени на машина. Но когато например слушам албумът на Rainbow от 1976-та Rainbow Rising – човече, просто чуй барабаниста как свири. Затваряш очи и виждаш, усещаш как човекът се поти, как ръцете му летят и как зверски налага барабаните си. Днес не е останало нищо от това, което е тъжно.

Ти затова събираш и толкова много винили…

Абсолютно!

Много хора казват, че няма да има други големи рок звезди и обвиняват за това пазара. Как виждаш ти музиката след 10 години, когато големите имена от днес вече няма да свирят?

Хм, не съм особено сигурен какво ще бъде след 10 години. Последните две-три години бяха ужасни, много големи банди се отказаха и много музиканти починаха. Наистина нямам идея какво ни чака. Дали ще има толкова големи групи…едва ли. Просто времената са такива. Бизнесът не го позволява.

Хората казват още, че Mob Rules нямат слаб албум, но нямат и истински шедьовър. Съгласен ли си и какво според теб не Ви достига да сте истински големи?

Трудно е да се обясни. Ако знаех може би щях да го променя, хаха. За последните дванадесет години, откак съм в групата, винаги сме се опитвали да направим най-добрата музика. Всичко при нас е процес, който еволюира. Например като слушам сега първият ни албум с мое участие – Ethnolution A.D. от 2006-та, аз не го харесвам толкова. Харесват ми повече новите неща. Отдавам това на фактът, че бандата се променя, идват нови хора и от това как ще се сработят те зависи как ще звучи музиката. Относно това защо Mob Rules не е по-голямо име – може би просто в началото са взети грешните решения. Може би е трябвало повече да се пътува. Кой знае…

Планирате ли да посетите източна Европа тази година?

С това турне – не. Планираме още една обиколка за тази есен, но все още се работи по него. Много е трудно да се намерят промоутъри, които да ни докарат в тези страни. Сцената там е трудна..

Мислиш ли? Не е ли по-трудно да се направи турне в Америка?

Така е, защото там е по-скъпо. Разходите са повече и не можем да си го позволим, въпреки че там продажбите ни са много добри. Просто нямаме подходящите промоутъри. Като се замисля това май се оказва голям проблем напоследък…

Разбирам. И последен въпрос – Какво лежи отвъд?

Отвъд лежи следващият албум. Както споменахме аз събирам идеи постоянно. Е – в момента нямам никакви, хаха. Но от опит знам, че пак ще се появят. Креативността ти просто в един момент се изчерпва, но после се връща точно навреме. В момента за нас е много важно как ще протече тази година. Трябва да свирим колкото се може на повече места. Лятото наближава, а все още нямаме заявено участие в нито един летен фестивал. Това не е никак добре, но се надяваме да се появят ангажименти

Сигурен съм, че ще изкочи нещо. Свен. Е, бирата ми свърши, въпросите ми – също. Май е време да те оставям. Благодаря ти за отделеното време и успех!

И аз ти благодаря, Иван. Удоволствието беше мое. Стискай палци да се видим в България скоро!