Интервю с Mikael Stanne (DARK TRANQUILLITY)

В края на миналата година DARK TRANQUILLITY издадоха „Atoma” – албум под номер 11 в кариерата им. Пионерите на гьотеборгския мелодичен дет метъл успяха да се превърнат в лидерите, които не само развиват стила, но не изневеряват и на корените. „Atoma” излезе 25 години след началото на групата и в него могат да бъдат открити всички търсения, които дават представа за това, което са DARK TRANQUILLITY днес.

Интервюто с Mikael Stanne (DARK TRANQUILLITY) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 23.01.2017 година, както и в предаването „Евробокс“ по програма „Хоризонт“ на БНР.

От другата страна – Новият ви албум излиза в началото на ноември. Какви са очакванията ви?

Mikael Stanne – Нямам никаква идея. В „Atoma“ са включени много силни и емоционални композиции и още преди да влезем в студиото имах усещането, че това ще е един специален албум. Дълго време работихме по песните и пристъпихме към записите едва след като изпипахме всичко. Прегледахме всеки отделен детайл и не оставихме нищо на случайността. Направихме всичко необходимо. Не знам дали феновете ще го оценят, но ние вложихме цялата си енергия като група в този албум. Запознат съм с коментарите за първите две песни, които пуснахме като сингли, но за останалото – ще видим.

От другата страна – Колко важно е да давате всичко от себе си?

Mikael Stanne – За нас не е проблем просто да нахвърляме няколко мелодии и текстове и да запишем нов албум. Можем да го направим и със затворени очи, но не това е идеята. Не работим по този начин. Нуждаем се от време за записите и творческия процес, не искаме да избързваме и да претупваме нещата. Искаме да усетим музиката, да се свържем с нея, да достигнем до онзи специален момент, в който всеки от нас е убеден, че сме дали всичко от себе си и сме направили най-доброто. Иначе няма смисъл. Представи си как бихме се чувствали, ако тръгнем на турне и представим албум, в чиито качества самите ние не сме уверени. А щом песните ни не са достатъчно добри, това ще означава, че и ние не сме достатъчно добри музиканти… Целият ни живот е свързан с музиката, затова за нас е много важно да дадем най-доброто от себе си към настоящия момент и да не оставяме нищо на случайността. Иначе ще трябва да се откажем.

От другата страна – Да се откажете след 25 години кариера?

Mikael Stanne – Да се откажем би било трудно решение. Затова е важно да създаваме музика, която харесваме, и текстове, с които сме свързани емоционално, които означават нещо за нас. Писането на песни е сложен процес, но наградата след това си струва усилията.

От другата страна – В каква посока се развива стила на групата с новия албум?

Mikael Stanne – Стремим се както да вървим напред, така и да не забравяме откъде сме тръгнали. Използваме опита и знанията си, за да се развиваме. Учим се, прилагаме наученото и експериментираме. Не съм сигурен за посоката, но винаги опитваме и нещо ново. Понякога един албум може да е естествено продължение на предишния, а понякога – да е нещо коренно различно. Опитваме се да не правим предварителни планове. Всичко зависи от нагласата ни в дадения момент – какво чувстваме, как искаме да звучим, какво точно ни се прави тази година. Всеки наш албум показва на какъв етап сме били, когато сме го записвали. „The Gallery“ звучи по този начин заради музиката, която сме слушали, книгите, които сме чели, темите, които са ни вълнували тогава… Същото може да се каже и за новия албум „Atoma“, но след 2-3 години може да е нещо съвсем различно.

От другата страна – Тази година се навършват 25 години от създаването на групата. Смяташ ли, че „Atoma“ е есенцията на всичко, което сте издали досега?

Mikael Stanne – Не знам, това други трябва да го кажат. Според мен той включва всичко, което е характерно за нашия звук. Скоростта и яростта от първите три албума са тук, както и мелодиите от „Projector“ (1999). След завършването на „The Mind’s I“ (1997) бяхме уморени от бързото свирене и техничния дет метъл. Искахме нещо напълно различно и така се появи „Projector“, който пък доведе до записите на „Haven“ (2000). След това опитахме по-траш звучене в „Damage Done“ (2002). Всичко това го има в „Atoma“ – мелодии, рифове, текстове, но на по-добро ниво. Натрупаният опит ни дава възможност в новия албум да използваме различни начини за създаване на песни, да реализираме свежи идеи, да комбинираме всички отделни етапи от развитието на групата. И да вървим напред без да забравяме миналото – ако направим две крачки напред, винаги след това се връщаме една назад, защото държим на корените си.

От другата страна – Феновете приемат ли ви такива, каквито сте?

Mikael Stanne – Не съм сигурен, но се надявам да е така. Винаги ще има такива, които смятат първите ни записи за най-добри, но моите наблюдения показват, че феновете ни оценяват това, което правим. Те вярват в нас и продължават да ни следват, дори когато излизаме извън традиционните рамки на музиката ни. Например бонус парчетата към новия албум („The Absolute“ и „Time Out of Place“ – бел.авт.) са много различни, но и за тях получихме добри отзиви, което беше чудесно. Те се различават от всичко, което сме правили досега. С тях стигнахме по-далече, отколкото обикновено си позволявахме. Коментарите бяха, че колкото и да са необичайни, все пак те продължават да носят запазената марка на DARK TRANQUILLITY и усещането от по-твърдите ни парчета. Ние сме все така мелодични, ритъмът е тук, както и емоциите. Хубаво е, че феновете ни подкрепят и приемат желанието ни да се развиваме и да изследваме нови територии.

От другата страна – Значи все още има граници, които да пресечете и все пак да останете DARK TRANQUILLITY…

Mikael Stanne – Интересна гледна точка. И май описва онова, което се опитваме да направим с тези композиции. В бонус парчетата няма много силни китари и барабани, но това отново сме ние като звучене. Корените ни са тук. Любопитен бях да видя реакцията на феновете и ми хареса това, че те уважават правото ни да експериментираме.

От другата страна – Обаче добър пример за провален експеримент са PARADISE LOST и техният албум „Host“ – хубави песни, които не бяха добре приети от феновете на групата…

Mikael Stanne – Винаги съществува такъв риск. KREATOR, които страшно харесвам, също се променяха много през годините. Понякога резултатът от такива опити е невероятен, друг път – не съвсем. Но ако съм фен на една група и тя издаде напълно различен като звучене албум, аз съм ок с това, стига песните да са добри. Не говоря за нас, а въобще за любимите си банди. Въпреки желанието си да останат верни на постигнатото до момента, музикантите не трябва да се ограничават. За тях е по-добре да експериментират и да пробват нови идеи, независимо от притесненията на феновете им, че може повече да не се върнат към старото си звучене.

От другата страна – Тогава мислиш ли, че стиловата принадлежност все още има някакво значение или всъщност важното е песента да е добра?

Mikael Stanne – За хората е важно какъв е стилът на дадено парче. Така те формират своя вкус, откриват и колекционират записи на различни изпълнители, определят се като фенове. За мен лично няма значение дали става въпрос за супер ъндърграунд исландски блек метъл или просто за хубава песен, звучаща по радиото – важното е да усетя чувството и страстта към музиката.

От другата страна – Как виждаш албума на 21 век?

Mikael Stanne – Зависи от жанра. В метъла все още се следват някои правила от времето на плочите – дължината на албума да е около 40-45 минути, а броят на песните – от 10 до 14. Това ми допада, защото ограничението на винила създава стандарт, който се цени и до днес. Със смяната на поколенията ситуацията се променя, но винаги ще го има мнението, че един 60-70-минутен албум, колкото и да е добър, може да бъде сведен до 40 минути. Много съм щастлив, че плочите се завръщат и хората отново търсят добрия звук. Това е невероятно и според мен няма да е само временна тенденция. В кварталния ми музикален магазин се продават повече плочи, отколкото дискове, което означава, че феновете предпочитат да си дават парите за качествен звук и за тях форматът и начинът на слушане на музика все още имат значение. Щом си купуват записи на физически носител, значи искат да държат нещо в ръцете си. И след като се приберат вкъщи, да седнат, да пуснат плочата, да изслушат първо страна A, а след това и страна B. Обожавам този начин.

От другата страна – По време на турне съобразявате ли сетлиста с феновете или преценката е изцяло ваша?

Mikael Stanne – И двете. Изборът ни много зависи от това дали сме на фестивал или сме в клуб, дали сме хедлайнери или съпорт банда. Обикновено при подбора на песните се опитваме да преценим кои от тях ще въздействат най-силно по време на концерт. Искаме да изненадаме феновете и с нови, и с някои по-стари композиции, които преди не сме свирили. Също така сме наясно, че има няколко задължителни заглавия, които всички очакват да чуят. Трудно е след толкова години и 11 албума да изберем точния сетлист, който да се хареса както на нас, така и на всеки един, дошъл на шоуто. Никога не сме се съобразявали само и единствено с публиката, но винаги сме се опитвали да чуем и усетим изпълнението си и от нейната гледна точка. Затова дори и стари парчета, които сме свирили всяка вечер през последните пет години, може да ни прозвучат като нещо свежо и да ги възприемем по различен начин, ако ги изпълним пред нови хора, в държава, която посещаваме за първи път.

От другата страна – Има ли нещо, което те дразни във феновете днес?

Mikael Stanne – Дразня се, когато не реагират подобаващо на нечие изпълнение. Посещавам концерти само на групи, които харесвам и се чувствам много неудобно, когато феновете са студени и безучастни. Реакцията на публиката е важна. За музикантите тя означава много и е отговор на това, което правят на сцената. Същото се е случвало и на наши концерти, особено когато турнето е дълго, уморен си, трябва да свириш в неделя, а хората са дошли на шоуто само защото харесват бандата, но не са в настроение за купон, тъй като на другия ден са на работа. Тогава нещата не се получават. Не бих казал, че е разочароващо, но не е приятно и започваш да си мислиш, че точно този ден от седмицата не е най-подходящият за концерти. Това особено се набива на очи, когато имаш натоварен график и свириш почти всяка вечер. Не харесвам и големите фестивали, където група и фенове са разделени от 20-метрово пространство, оставено за фотографите. Това е изнервящо – свириш в мрака пред много хора, усещането е фантастично, обаче нищо не виждаш, особено щом слънцето залезе… Но най-дразнещото е, когато публиката е страхотна, хората се забавляват и изведнъж виждаш пред теб някой, който просто си зяпа телефона. За какво е там този човек? Защо е стигнал до загражденията и е застанал пред всички? Какъв му е проблемът? Защо му е да го прави? Така се разваля хубавото впечатление от шоуто. Ако това се случи, когато сме съпорт, добре, мога да го приема. Но когато сме хедлайнери и видя някакъв тип, който си гледа телефона, а не групата на сцената – това е странно и не го разбирам. Един такъв субект може да развали цялото удоволствие… Все пак е забавно, че съм запомнил точно такъв концерт, ха-ха. Но като цяло нашата публика става все по-добра и по-яка. Където и да свирим, феновете са все по-откачени и отдадени на музиката ни. Аз съм от Гьотеборг и когато започвахме, в Швеция беше много трудно да се намери място за изява, но сега имаме много предложения. В САЩ също става все по-добре с всяка година и всеки тур. В Германия има много концерти и през 90-те хората бяха претръпнали и не се раздаваха всяка вечер, но сега ми харесва да свиря там, защото си личи еволюцията на публиката.