Интервю с Juuso Raatikainen (SWALLOW THE SUN)

SWALLOW THE SUN за първи път в България по покана на „BGTSC”. Финландците ще направят съвместен концерт с TYR на 31 януари. Това обаче, което провокира вниманието към SWALLOW THE SUN е, че във времена на тотален нелегален даунлоуд, те издадоха троен албум! „Songs from the North I, II & III“ беше поводът да се чуем с новия барабанист на групата Juuso Raatikainen. Няколко дни по-късно стана ясно, че българските фенове ще имат шанса да видят и чуят на живо поне част от „Songs from the North I, II & III“.

Интервюто с Juuso Raatikainen (SWALLOW THE SUN) е излъчено в „От другата страна“ по радио Варна на 25.01.2015 година.

От другата страна – Привет, Juuso! SWALLOW THE SUN не са много популярни в България. Можеш ли да представиш групата в началото?

Juuso Raatikainen – Визитната картичка на групата включва дет дум от севера, с наистина бавен звук, но музиката е разнообразна и не приличаме на повечето традиционни дуум банди. В композициите ни изполвазваме много и най-различни елементи, като най-новото е тройният албум, който издадохме и в който можете да чуете всичко като дет, дуум, акустични пасажи, както и много, ама наистина много бавни моменти. С две думи SWALLOW THE SUN са дет дуум група за всеки, който обича разнообразната музика.

От другата страна – Вярваш ли в определенията, които се лепят на бандит?

Juuso Raatikainen – Обикновено етикетите са необходими и трява да се използват, защото улесняват комуникацията, особено когато е се налага да обясниш цялата музика с хиляди изречения. Лесно е да подхвърлиш няколко стила, но най-важното е да слушаш музиката и сам да си направиш изводите. С етикетите поне получаваш някаква насока за това, пред което си се изправил.

От другата страна – Какво се крие зад заглавието „Songs from the North I, II & III“?

Juuso Raatikainen – Идеята е на нашият основен композитор Juha Raivio, който живее в горите на Швеция. Идеята за тройния албум отлежаваше дълго. Смятам, че всичко произлиза от факта, че той постоянно е в близък контакт с природата на Севера, където прекарва много от времето си сам в мрак и студ, от където е дошло и вдъхновението му.

От другата страна – Издаването на троен албум не се среща често.

Juuso Raatikainen – Така е!

От другата страна – Рискът е твърде голям… И все пак защо? Какво искахте да докажете?

Juuso Raatikainen – Нещата опират до начина, по който трябва да се слушат албумите. Днес в повечето случаи се издава една песен или миниалбум. Ние обаче обичаме да слушаме цели дискове не само по една композиция от тук и от там. По този начин се опитваме да защитим старите вкусове, да възродим уважението към албумите, към изданията такива, каквито бяха на времето – големи и оформени артистично и с мисъл.

От другата страна – Вие обаче събирате три различни диска под една обложка. Всеки от тях можеше да бъде издаден самостоятелно…

Juuso Raatikainen – Така е, не е необходимо да слушаш всички дискове заедно по два или три часа. Ако някой го направи, наистина ще ме впечатли. Смятам обаче, че тройният албум е желанието на артиста. Идеята е да провокира слушателите да си пуснат дисковете един след друг. В тях няма разлики откъм качеството, защото всяка една от частите е създадена със същата страст.

От другата страна – Вторият диск е акустичен, третият – дет дуум, първият е комбинация от втория и третия – повече от два часа и 30 минути музика. Гордеете ли се с това издание?

Juuso Raatikainen – Много съм горд със „Songs from the North I, II & III“, но знаем, че всеки артист се гордее с новото си издание или с нещо, в което е инвестирал голяма част от живота си. В случая обаче не става дума за часовете музика, които сме създали. Гордостта ни не е по-голяма, защото албумът е продължителен. Не произтича от това.

От другата страна – Тройният албум излиза три години след „Emerald Forest and the Blackbird“. Имате ли вече срокове за следващия?

Juuso Raatikainen – Надявам се следващата година. Може би още един троен албум… Не, наистина не знам. В момента започваме турнето в подкрепа на „Songs from the North I, II & III“ и е трудно да говоря за следващия ни диск. За себе си обаче съм сигурен, че искам следващия ни албум да излезе колкото се може по-скоро. Но кой знае…

От другата страна – Как този троен албум ще бъде представен в рамките на един концерт?

Juuso Raatikainen – Ще изпълняваме песни от всички албуми. Това е единственото, което мога да кажа сега.

От другата страна – В този троен албум имате повече от 20 композиции…

Juuso Raatikainen – Точно така. Това прави изборът много труден. Но има няколко песни, които се получават много добре, когато са изпълнявани от групата, а има и такива, които са подходящи само за албума. Това, което ще направим, е да подберем много внимателно композициите, които ще използваме за живите изпълнения. Ние обаче ще свирим песни от всичките ни албуми, за да се получи един интересен концертен сет.

От другата страна – Колко време Ви отне, за да създадете музика за три албума?

Juuso Raatikainen – Juha създаде музиката и текстовете. Не знам, колко е работил по отделните песни, но процесът е продължил години, за да се получи крайният продукт. След това всеки един от групата трябваше да бъде въвлечен по най-добрия начин в творческия процес. Имаше разбира се и някои практически трудности, защото всички живеем на различни места в Европа, което доведе и до голямо напасване на графиците, за да получим накрая „Songs from the North I, II & III“.

От другата страна – Има ли връзка между песните в дисковете?

Juuso Raatikainen – Да, има. Има връзки в текстовете, които обхващат и трите части на албума. Темите в лириките между първия и третия или между първия и втория диск са подобни. Но сме оставали всеки да открие сам основното значение, което сме закодирали в музиката на „Songs from the North I, II & III“. Все пак Juha е написал всичко и може да даде по-точен отговор, но съм убеден, че ще го каже по същия начин, както аз го направих – всеки трябва се поразрови, за да открие големия замисъл. И да – има лирически препратки между частите на албума.

От другата страна – Знаеш ли друга банда, която е издала троен албум?

Juuso Raatikainen – Чувал съм. Мисля, че ставаше дума за американски групи, които са си позволили подобен ход. Обаче ние сме първата финландска група, която издава троен албум. Във Финландия все още никой не го е направил.

От другата страна – Предполагам, че си чувал за пънкарите от THE CLASH – те имат троен албум – „Sandinista!” Корицата на „Songs from the North I, II & III“ е много семпла, сравнена с останалите обложки на групата. Смяташ ли, че тя напълно представя съдържанието на албума?

Juuso Raatikainen – Да, определено. Независимо от дължината на новото ни издание, в него има по-малко елементи, отколкото сме използвали в предишните ни дискове. Т.е. семплата обложка напълно отговаря на семплото съдържание в музиката на албума независимо от неговата дължина.

От другата страна – Ако изходим от заглавието на албума – слушателят ще придобие ли представа за Севера?

Juuso Raatikainen – От нашата гледна точка и от гледната точка на Juha – със сигурност. Разбира се, че всичко може да бъде погледнато от много различни ъгли, но идеята и погледът към Севера са еднозначни.

От другата страна – Значи, когато слушателят си пусне диска трябва да си представи Севера като студено и мрачно място.

Juuso Raatikainen – Определено. Аз успявам да го чуя, особено във втората част. Но в албума не става дума само за студа и мрака. На мен обаче втория диск ми харесва най-много, особено когато се разхождам из горите. Трябва да го опитате.

От другата страна – Имаш ли любими песни от всяка една част от албума?

Juuso Raatikainen – Да, имам, но ще говоря само от мое име. В момента това са „Heartstrings Shattering“ от първия диск, „Autumn Fire“ от втория и „Empires of Loneliness“ от третата част. Обаче ги посочвам с уговорката, че ако ги изпълня стотици пъти, може би ще си променя мнението и ще избера други.

От другата страна – Всяка част от албума си има подзаглавие – „Gloom“, „Beauty“ и „Despair“. Те към какво водят?

Juuso Raatikainen – Трите думи заедно са заглавието на една песен от втория албума на SWALLOW THE SUN „Ghosts of Loss“, където има композиция, която се казва „Gloom, Beauty and Despair”. Като трите думи, сами по себе си, много добре описват идеите в трите части на новия албум.

От другата страна – И да разбирам, че твоята любима част е „Beauty“?

Juuso Raatikainen – Към момента е точно така.

От другата страна – Значи не живееш в отчаяние и мрак?

Juuso Raatikainen – Напротив. Точно така живея. В различните ситуации, предпочитам различните части на албума. Сега ми харесва втората. Когато настъпи лятото, ще си пускам третата заради горещините.

От другата страна – Как реагираха от лейбъла, когато им представихте идеята за троен албум?

Juuso Raatikainen – Едно от условията на договора изискваше от звукозаписната компания да издаде трите диска като троен албум. Така че от там през цялото време бях в течение на нещата. Много сме щастливи, че и те проявиха лудост като го издадоха. Огромно уважение към това тяхно действие, защото говори, че не гонят печалбата, а подкрепят артистичните виждания на групата.

От другата страна – А реакцията на феновете и критиката?

Juuso Raatikainen – Засега всичко е добре. Реакциите са дори много добри. От друга страна албумът е твърде нов и не са го чули много хора. Любопитен съм да видя мнението на феновете, които може би ще дойдат на концертите от турнето и да чуя мнението на хората, които ще срещна по-късно. Също така хейтърите още не са се изказали, та очаквам и те да се активират.

От другата страна – Трите части на новия албум „Gloom“, „Beauty“ и „Despair“ развиват песента със същото име от „Ghosts of Loss”?

Juuso Raatikainen – Не в пряк смисъл. Отново Juha ще даде по-точен отговор, но най-вероятно е развитие и обединяване на различни обекти в едно, както и препратка към миналото, защото разликата между „Ghosts of Loss” и „Songs from the North I, II & III“ е десет години.

От другата страна – През през 2015 се навършиха 15 години от основаването на SWALLOW THE SUN. Отбелязахте ли ги по някакъв по-специален начин?

Juuso Raatikainen – Всъщност преди няколко години имаше турне, с което беше отбелязана годишнината от излизането на първия албум на групата. Сега обаче сме концентрирани върху новия диск. Може би ще има някакво отбелязване на 15-ет годишнитната по-нататък, но не мисля, че бандата има намерение да припомня годината на основаването си или ще припомняме годините на излизане на отделните албуми. Да, днес е модерно и много групи подхождат по този начин, което не е лошо. Ние обаче имаме троен албум, които е съвсем пресен и ще се концентрираме върху него в момента.

От другата страна – „Songs from the North I, II & III“ е твоят първи албум със SWALLOW THE SUN – един вид за една година издаваш три албума с тях – как всъщност стана част от групата?

Juuso Raatikainen – Познавах някои от момчетата преди, защото живеем в един и същ район. Juha е гледал мои изпълнения в ЮТюб. Това е основната причина да се присъединя към бандата. Забавната част е, че във видеата, които Juha е видял, аз не свиря нищо в средно темпо, а по-скоро разни джаз пиеси. Може би той е търсил барабанист, който може да внесе разнообразие в музиката на SWALLOW THE SUN… Така се получиха нещата.

От другата страна – Според теб дет дуум метълът позволява ли широк спектър от експерименти?

Juuso Raatikainen – По-скоро SWALLOW THE SUN го позволяват. Защото групата не робува твърде много на корените на стила. Смятам, че разнообразието идва точно на място в тройни албум. Разбира се, ние свирим дуум метъл и няма как да навържем по стотина ноти или един пасаж през цялото време да е много бърз и с двойни каси. Разнообразието се усеща, когато слушаш музиката, когато преминаваш през нея.

От другата страна – Приключи ли записите за новия албум на HEATHEN HOOF?

Juuso Raatikainen – Не, записвах за друга банда. Тя е новосформирана и никой все още не е чувал за нея, но скоро и това ще стане.

От другата страна – Свириш в хеви метъл група, изпълняваш джаз, какво те провокира да се присъединиш към дуум дет група?

Juuso Raatikainen – Самият аз от много години съм фен на SWALLOW THE SUN. Също така слушам много метъл. А и кой не би се присъединил към банда като тях, ако бъде поканен? Предишният ударник на групата Kai Hahto е един от най-добрите барабанисти в света. За мен е чест, че са ме поканили да свиря в тази страхотна банда. Нямаше начин да откажа. Въобще дори не се замислих, когато ми предложиха.

От другата страна – Какво си пожелаваш за 2016 година?

Juuso Raatikainen – За мен все още всичко е ново. Готов съм да посрещна прдизвикателсвата. Надявам се да се представям и да свиря по най-добрия начин, на който съм способен. Чувствам се добре с останалите. Те имат съвместен опит, защото са заедно и правят турнета от години. Знаят как работят нещата. Вълнувам се, това е единственото, което мога да кажа.