Интервю с John Kevill (WARBRINGER)

 На 20 юли за втори път ни гостуваха трашърите WARBRINGER! Три месеца преди това американците издадоха своя пети студиен албум „Woe To The Vanquished“, който масово получи положителни отзиви по цял свят. Бяхме големи късметлии, защото WARBRINGER решиха да изпълнят цялата творба от начало до край по време на концерта. Малко преди той да се състои обаче, получихме шанса да се срещнем и да си поговорим с вокалиста на бандата – единствения и неповторим John Kevill!

Здравей John! Много се радвам да те видя.

Здравей! И аз много се радвам, че сме отново в София!

Как върви турнето в Европа?

Засега всичко е супер. Стартирахме турнето в Испания и оттогава пътуваме по няколко часа всеки ден. Наистина е уморително, но концертите винаги се получават много добре и това ни мотивира да продължаваме в същия дух. Миналата вечер бяхме в Румъния и шоуто беше убийствено – хората не спираха да правят съркъл питове, да скачат от сцената и да куфеят. Също и шоуто ни във Виена се получи много добре – там пък бяхме единствената банда за вечерта и ни се наложи да свирим малко повече от обикновено. И ето ни днес тук, в София! Надяваме се да се получи готин концерт.

Няма съмнение в това! Разкажи нещо за новия ви албум „Woe To The Vanquished“. Как ще го сравниш с четвъртия ви запис „IV: Empires Collapse“?

Да си призная честно, записването на „IV: Empires Collapse“ беше много тегаво. Тогавашният ни китарист John Laux, който бе и един от основателите на групата заедно с мен и Adam Carroll, започна да губи интерес в метъл музиката. Затова го оставихме да поеме контрола върху звученето на албума, особено върху по-пънкарските парчета. Направихме го за да се чувства щастлив и оценен и за да не напусне бандата, но в крайна сметка го направи и заради него групата едва ли не беше на път да се разпадне. Трябваше ни доста време да решим какво ще стане с нас. Иначе „IV: Empires Collapse“ притежава едни от най-добрите ни парчета, но не бих казал, че е най-добрият ни запис. Няма я онази надъхваща енергия, която можете да чуете във всеки друг наш албум. Има някои изключения – „Hunter-Seeker“ и „Towers of the Serpent“, примерно.

Също и „Horizon“, „Black Sun, Black Moon“… Защо не ги свирите тези песни на концертите си?

Често свирим „Hunter-Seeker“ и „Towers of the Serpent“, понякога и „The Turning of the Gears“ – тя се получава готино на живо. „Horizon“ обаче е много трудна. В нея има поне четири различни китарни мелодии и на живо не звучи толкова добре, колкото на запис. Свирихме я няколко пъти, но забелязвахме, че й липсва нещо.

На мен лично „Horizon“ ми е сред любимите – наистина е епична.

Така е. В интерес на истината, тези песни са написани от барабаниста ни Carlos Cruz, който все още е в бандата. В „IV: Empires Collapse“ като че ли бяхме поели в две различни посоки – едната си беше епичен/мелодичен траш с прогресив и блек елементи, а другата водеше до пънк-рок. Като цяло, албумът представлява един доста голям експеримент. От него научихме, че мрачните и мелодични елементи много си напасват с нашата епичност… Не знам дали си забелязал, но WARBRINGER винаги сме целели да звучим по-епично от повечето траш метъл банди. Все пак пеем за войни, паметници, древни битки и т.н. Именно „Woe To The Vanquished“ обединява всичко, което някога сме правили и сме опитвали да постигнем. За мен той е най-добрият ни запис досега и е първият албум, с който се гордея на 100 процента. Не само е различен, а и разнообразен – малко ми напомня на „Waking Into Nightmares“, защото в началото е супер надъхващ, енергичен и безкомпромисен, а към края става мрачен и мистичен. Смятам, че именно той доказва нашата уникалност като банда. В него сложихме осем песни, всяка изпипана до най-малкия детайл, и се постарахме нито една да е по-добра от останалите, защото не искахме да има бисери (съответно и пълнежи), а самият албум, като едно цяло, да се окаже шедьовър. Принципно към това сме се целели винаги, но никога не сме успявали, ха-ха.

Ти изучаваш история, нали? Как върви обучението ти за професор историк?

Вече съм минал 1/3 от него, но ми остават още няколко години. Започнах много сериозно обучението си след като издадохме „IV: Empires Collapse“ и осъзнах, че това оказа огромно влияние върху текстовете ми във „Woe To The Vanquished“. В песните се опитвам да разкажа определено историческо събитие, но не с факти като дати, места и хора, а с чувства. Нали това е целта на музиката – да предадеш дадено послание, но под формата на изкуство. Тя е универсалното средство за комуникация между хората и поколенията.

„Woe To The Vanquished“ ли е творбата, с която искате да бъдете запомнени след време?

Да, тотално! Каквото и да говорим, това за нас е най-добрият албум, който някога сме издавали. Много фенове все още смятат, че първият ни албум заслужава тази титла…

Донякъде съм съгласен с тях, но не мога да отрека, че сега сте по-оригинални от тогава.

Радвам се, че не си единствения. Тогава още много ни личаха влиянията от SLAYER, KREATOR и DEMOLITION HAMMER, но изобщо не ни пукаше. Когато стартирахме това бе първата група на всички. Никой нямаше опит и никога не сме смятали, че ще стигнем до там, където сме сега. Не сме имали намерение да бъдем оригинални и да си създадем собствено звучене. „Total War“ даже е шестата песен, която някога съм писал в живота си. Смятай колко неопитни сме били тогава… Така че влиянията ни са оправдани, мисля. Просто ни трябваше време и опит за да се превърнем в по-оригинална метъл банда. Пък и си е доста трудно да си уникален в жанр, който съществува от вече 50+ години. Въпреки това, ние вярваме, че ако ти пука достатъчно за тази музика, винаги можеш да намериш начин да отличиш себе си от останалите. Разбира се, не говоря за това да хванеш някой друг музикален жанр, който няма нищо общо с метъла, да го сложиш в музиката си и да тръгнеш да се хвалиш „Вижте, ние сме оригинални!“. Тука говорим за истински метъл.

Готин отговор, ха-ха. А какво мислиш за новата вълна от траш метъл банди? Това ли е бъдещето на истинския метъл?

Честно казано, тази вълна все още се води малко ъндърграунд, не е нещо голямо все още, но смятам, че хората трябва да обърнат повече внимание на по-новите банди. Отиваш до магазина и разглеждаш щанда със списания за рок и метъл музика. В един момент си даваш сметка, че се говори за едни и същи групи: METALLICA, MEGADETH, SLAYER и т.н. А когато стане дума за „новите банди“ се споменават само имена като MASTODON и GHOST. Тези групи може да са оригинални, но… не са този метъл, който си спомняме от 80-те и 90-те. Това трябва да се промени, според мен, иначе ще завършим с мъртъв жанр. Времето ще покаже дали ние или някоя друга банда от новата вълна на траш метъла ще успее да затвърди името си на световната сцена, а дотогава ние ще се постараем максимално за да издадем най-добрите албуми и да направим най-яките концерти. Ще надграждаме себе си с всеки следващ запис! Относно новите банди в жанра – имам различно мнение за всяка една от тях. Сега те са по-разнообразни и иновативни от ветераните в жанра. Например опитай се да сравниш MUNICIPAL WASTE с нас или с VEKTOR.

Или с TOXIC HOLOCAUST…

Да, именно! Те също са много готини. HAVOK също – заслужават да бъдат споменати. Мисълта ми е, че имаме общ произход, но се различаваме адски много. Точно това ме кефи в по-новите поколения банди – всяка е уникална сама по себе си. В началото имаше много критика срещу тях, включително и към нас, задето не сме били оригинални и не сме предлагали нищо ново на слушателите. Тези твърдения може да са били верни през първите няколко години, но да не забравяме, че всички бяхме млади и неопитни по това време. В момента най-много ме дразни как половината метъл общество не подкрепя именно тези нови банди, които всъщност доразвиват жанра и правят нещо по-различно от по-старите състави. Повечето възрастни метъли все едно си казват „Не, не искаме нищо ново. Искаме да си слушаме същите албуми, които се издават от вече три десетилетия.“ Глупаво е! В момента групите от 80-те не са това, което бяха преди, и много малко от тях могат да свирят на сцената със същата енергия, която са имали тогава.

Така е, съгласен съм с теб. 

Не искам да давам по сто долара за билет за да гледам стари музиканти, които свирят любимите ми песни с нежелание. Ако ще ги изпълняват искам да виждам кръв, пот и енергия на сцената. Ако тези неща ги няма – да се разкарат от нея! Това е мнението ми за днешните концерти. Надявам се, че когато остарея ще мога да пея по същия начин, по който пея и сега. Трябва да се борим до последно. BOLT THROWER направиха точно това! Пичовете издадоха невероятни албуми, дадоха си сметка, че не могат да подобрят последния си запис и се разпаднаха. Казаха си „По-добре да приключим с групата сега и да бъдем вечни, отколкото да останем заедно, да издадем няколко лоши албума и да ни запомнят като някогашните добри BOLT THROWER„. Мисълта ми е, че всичко се променя, когато продължиш да правиш нещо само заради парите, не заради честта и достойнството си.

Напълно те разбирам. BOLT THROWER определено нямаше да са същите без Martin Kearns. Нека почива в мир… А смяташ ли, че след примерно 20 години албуми като „Time is Up“ на HAVOK, „The Art Of Partying“ на MUNICIPAL WASTE или дори вашия „Woe To The Vanquished“ ще бъдат считани за класики в траш метъл жанра?

Надявам се! Това би било много хубаво. Тези имена, които изброи току що, може би са сред най-добрите произведения през последните няколко години. Даже ако трябва да оценявам обективно, намирам повече идеи и оригиналност в тези записи, отколкото, примерно, в последния албум на OVERKILL. Не съм фен на „рециклираните“ рифове и повтарянето на идеи, но не е моя работа да ги обяснявам тези неща на хората. Работата е там, че колкото и по-добри албуми да извадят новите банди, те никога няма да достигнат статута на вечните класики, защото музикалната индустрия много се е променила, светът много се е променил като цяло. В момента има хиляди метъл банди по целия свят. Където и да отидеш, винаги ще има минимум една-две метъл групи от там. Всички вече могат да записват и да издават албумите си, благодарение на днешната технология. За това заслуга имат именно по-старите групи. Ние самите нямаше да съществуваме, ако не бяха техните албуми. Друга причина за величието им е фактът, че преди 30 години не е имало такава музика – музикалният свят е бил невероятно малък в сравнение със сега. Те са създали жанра, а ние го доразвививаме. Заради новите групи той еволюира.

Добре, сега малко по-различни въпроси. Срещаш хлапе, което тъкмо се е запалило по жанра. Иска да знае какво представлява траш метъла и ти можеш да му дадеш който и да е диск, но трябва да е само един. Кой албум би избрал?

Хмм… То много зависи от това, коя страна на траша искам да му покажа: по-бруталната или по-мелодичната. В първия случай без съмнение бих му дал „Epidemic of Violence“ на DEMOLITION HAMMER, а в другия – „By Inheritance“ на ARTILLERY. Страхотни албуми!

Представи си, че WARBRINGER беше търговска марка за нещо. Какво е първото нещо, за което се сещаш? Аз лично си представям някакъв модел танк 😀

Харесвам танкове, ха-ха. Много хора говорят за мечтаната си спортна кола, докато аз много бих се радвал, ако имах един танк, особено ако е Тигър танк. В момента по света има само два такива работещи танка и, междудругото, има един такъв във филма „Fury“. Сцените с него бяха много добри.

Да те питам, нарочно ли всичките ви албуми започват с буквата „W“, с изключение на четвъртия ви албум разбира се?

При първите ни два албума това се случи съвсем несъзнателно. Когато започнахме работа по третия си казахме, че ако и този започва с тази буква, това трябва да се превърне в традиция. На „IV: Empires Collapse“ нарочно не го направихме, защото както вече споменах, бяхме поели в друга посока и гледахме да не се ограничаваме с нищо. С него искахме да кажем на света „Стига сте ни сравнявали с групите от 80-те! Ние сме си отделна банда и ако го правите, просто не слушайте албума.“ Искахме да променим перспективата на хората, която имаха към нас. Това беше целта ни с този албум, защото никога не сме искали да сме копие на бандите от 80-те. Смешното е, че когато излезе диска, много фенове сметнаха, че се отдалечаваме от корените си и не го харесаха особено, а сега все по-често чувам, че всъщност е доста добър и хейтът към него е бил малко незаслужен. Сега на „Woe To The Vanquished“ върнахме „W“-то, защото така искаме да звучим и така се харесваме. С други думи, най-вероятно ще продължим традицията. ха-ха.

Какво ти е мнението за това, че много стари банди решиха да се съберат и да започнат да свирят отново на живо? Например DEMOLITION HAMMER, DARK ANGEL, EXUMER, POSSESSED…

Много ми е различно мнението за всеки един от тези реюниъни… За повечето даже мисля, че няма специфична причина да се съберат, но ако все още могат да свирят, защо не? В момента DEMOLITION HAMMER правят доста добри представления и дори подготвят нов албум.

Развълнуван ли си за него?

Не много. В такива случаи първата ми реакция е скептицизъм. Докато не го чуя, нищо не мога да кажа. Тая големи надежди албума да е добър, колкото предишните им, защото много ще се разочаровам, ако е само „ок, ста’а“. Отношението ми към към всички днешни албуми на любимите ми банди е такова.

Но би било огромна чест за теб да сте им подгряваща група, нали?

За тия 13 години сме били подгряващи на какви ли не групи. Вече искаме да сме хедлайнери на концерти. Не ме разбирай погрешно, но аз се кефя на музиката, не на музикантите. Харесвам хората, но не те са причината да ги харесвам, а песните, идеите, творчеството им! Изобщо не ме интересуват историите на хората, които разказват, че са си лафили с James Hetfield, примерно. Ама изобщо не ми пука! Би ми било интересно, ако сте имали интересен разговор, обменяли сте опит, споделяли сте си идеи.. такива неща. Иначе това, че само сте си разменили няколко думи не ме засяга по никакъв начин.

Преди няколко години сте правили интервю с българското списание „Про-Рок“. Питали са ви дали се чувствате като лидери на това ново движение от траш метъл банди и вие, макар и малко на шега, сте потвърдили. Още ли сте на същото мнение?

Не го чувствам правилно да го казвам това, но мисля, че е от огромно значение да се гордееш с музиката си и със спомените, които си оставил на феновете. Защо иначе да се занимавам с музика? Не, не мога да твърдя, че ние сме лидерите на тази нова вълна от банди, но фактът, че ти или някой друг фен го казва, е най-готиното нещо, което мога да чуя. Разбира се, аз ще продължа в същия дух и ще се старая, докато всички феновете не започнат да мислят по същия начин. Мисля, че това е най-коректния манталитет, който мога да използвам като музикант.

Благодаря за интервюто! Някакви последни думи за българските ви фенове?

Много се радваме, че се върнахме в София и този път с хедлайнерски концерт. Сигурни сме, че шоуто ще се получи страхотно. Ако още не сте чули новия ни албум „Woe To The Vanquished“, направете го сега и увеличете звука на макс. Останете верни на себе си и не позволявайте на този сбъркан свят да ви пречупи, независимо от всичко! Наздраве!

Наздраве!