Doesn't Frogs_photoDoesn’t Frogs е power трио от София, което се фокусира върху шумните и зашеметяващо наелектризиращи изпълнения на живо. Музиката им трудно може да попадне в рамките на определен жанр, но е силно повлияна от западната postpunk, shoegaze и noisepop сцена. Концертите им са мрачни и саморазрушително, но същевременно успяват да накарат публиката да танцува през цялото време. Те са създадени през 2014 и една година по-късно издават EP-то Egotripping. В момента работят върху дългосвирещ албум.

 

Rocket Psyence проведоха интервю с Doesn’t Frogs, които ще можете да видите на живо на 13 май по време на първата вечер на Rocket Psyence Fest в клуб Mixtape 5.

Моля представете се. Как започна всичко с Doesn’t Frogs?

Ние сме Мартин, Серж и Древния. Doesn’t Frogs започна като гаражен проект (ако апартамента на Древния в Дружба може да се определи като гараж), който нямаше стилови граници, цели или претенции. Беше просто начин за забавление и осмисляне на количествата изпит алкохол. В един момент се появи Серж и нещата станаха по-целенасочени. Месец по-късно имахме 10 парчета и дебютен концерт.

Кои музиканти са ви повлияли най-силно? Ако можете да продадете душите си на дявола, за да свирите с един от тях на една сцена, кой ще бъде той?

 Sonic Youth, A Place To Bury Strangers, Dirty Beaches, The Soft Moon, Tropic Of Cancer, Jesus And Mary Chain, Фанданго… Неизброими са. Уви, душите ни са отдавна продадени, така че сме обречени да свирим сами на сцена.

Посочете една песен, която е неземно добра и тайно мразите автора й, понеже ви е изправарил и ви е отнел възможността да я напишете.

Всичко на Графа.

Бихте ли ни разказали за звукозаписния процес по време на сесиите за албума ви “Egotripping”. Как избрахте този подход на работа? Бихте ли променили нещо, ако можехте да се върнете назад?

Записите бяха адски мъчителни. Древният работеше за Слави Трифонов, затова персоната на Слави е въплатена безвъзвратно и завинаги в записа, който чувате. Мъката се усеща във всеки един тон. Сега записваме нов албум, но по тотално различен начин. Този път без Слави. Но с клик.

Какво е мнението ви за съвременната българска рок сцена? Има ли местна банда, която е еталон за подражание за вас?

Фанданго винаги са били модел за подражание за нас. Но те не са се появявали на сцена отдавна. Което си е загуба, но от друга страна се наблюдава интересен локален прогрес напоследък.

Мартин (вокал и синтезатори) е въвлечен в организацията на Rocket Psyence Fest. Как започна всичко? Какво можем да очакваме от колектива Rocket Psyence в обозримото бъдеще?

Rocket Psyence стартира като всеобщо желание да даваме сцена и развитие на нещата, които ни кефят (в това число и нещата които правим). Понеже сме широк кръг от приятели, които се занимават с музика, решихме че нищо не ни спира да си направим обща шапка и да си помагаме един на друг. Тази година това прерастна във фестивал. Не мога да гадая какво ще се случва занапред. Стига да има желание и ответна реакция от хората в София, нещата ще продължават да се случват. Общото взето, това зависи от тях.

В момента работите по нов албум. Как усещате новия си материал? Трябва ли да очакваме нова посока в звука и в музикалната ви концепция?

Както казах, новият албум ще е много различен. Може би една идея по-жив. И по-поп. Но и по-мръсен. Не че предните парчета са зле. Просто адски, адски много ни писна да ги свирим и сме много ентусиазирани за новия материал.

Кой път смятате за правилен и как виждате бандата на него:

 a) Да сте имитатори и да се сдобиете с много фенове, които ви свързват с добре познати и утвърдени изпълнители.

 b) Да поемате рискове с нови техники и подходи и да вървите срещу течението, въпреки че много по-малко хора ще оценят музиката ви.

 

С) Съществуват само погрешни пътища, затова ние не се замисляме върху това колко погрешен е подходът ни.

Споделете с нас една интересна история от ваш концерт, турне, записи или репетиция.

 Най-изтрещелият ни концерт беше в Скопие пред пет човека. Сменяхме нструменти, правихме мечки на сцената. Цялата техника хвърчеше навсякъде по сцената. За добро или за лошо, много малко хора го видяха.

Последни думи?

Всяка дума може би е последната ни.

 

 

Doesn’t Frogs music: https://doesntfrogs.bandcamp.com/releases