Днес викингите AMON AMARTH ще направят втори концерт в София, този път по покана на „BGTSC”. Другите две групи, които ще се качат на сцената заедно с шведите, са родната гордост VIOLENTORY и чешката дет метъл шайка HYPNOS. Самите HYPNOS и в частност техният лидер Bronislav „Bruno“ Kovařík са една от най-старите и разпознаваемите фигури от ъндърграунда на Чехия. И освен че Bruno е замесен с една от най-известните групи от този регион – KRABATHOR, той е и много повече от музикант, който говори само чрез музиката си.


Интервюто с Bronislav „Bruno“ Kovařík (HYPNOS, KRABATHOR) е излъченов „От другата страна” по радио Варна на 28.04.2014 година.

От другата страна – Представи HYPNOS на слушателите.
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Аз съм Bruno и вече 25 години съм част от сцената. Започнах с KRABATHOR, които напуснах през 1999 заради лични проблеми. И веднага основах HYPNOS. От тогава минаха 15 години. Първите два албума „In Blood We Trust” и „The Revenge Ride” ги записахме много бързо през 2000 и 2001. Издадохме ги към същия лейбъл, към който бяха и KRABATHOR – „Morbid Records” от Германия. Вторият ни албум „The Revenge Ride” записахме с Harris Johns, който беше много известен продуцент и работеше с траш банди като KREATOR, SODOM, CELTIC FROST, PESTILENCE. След това направихме промени в състава и третият албум се появи три години по-късно. За да представим тези три албума направихме няколко европейски турнета. Най-важното от тях беше фестивалната обиколка с MORBID ANGEL и BEHEMOTH. Концертите бяха големи. По-късно няколко пъти бяхме на турне с VADER и PUNGENT STENCH, HAEMORRHAGE от Испания. Групи от този род – CENTINEX от Швеция. Последва пауза заради мои лични проблеми. Отново започнахме работа през 2009 година. Нямахме планове да събереме HYPNOS отново. Въобще не съм мислил да се завръщам в музиката. И все пак се случи. Първото шоу на възродените HYPNOS беше на фестивала „Brutal Assault” в Чехия. Този концерт промени плановете ни. Наистина се почувствахме добре заедно, съставът се оказа стабилен и постоянен. Така решихме да продължим. Преди две години издадохме четвъртия ни албум „Heretic Commando – Rise of the New Antikrist”. Записахме го с норвежкия продуцент Børge Finstad, който в миналото е работил с MAYHEM, Ihsahn, BORKNAGAR – предимно блек метъл банди от Норвегия. Сега сме готови за европейско турне с AMON AMARTH. Това са последните новини.

От другата страна – Как станахте част от това турне?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Предложиха ни. Предложи ни промоутъра, който подготви цялата източноевропейска обиколка на AMON AMARTH.

От другата страна – И вие ще бъдете съпорт на всички тези концерти?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Ще отваряме на 9 концерта – Полша, Словакия, Унгария, Румъния, един концерт в България, след което следват Словения и Хърватия.

От другата страна – Чувстваш ли по някакъв начин HYPNOS близки до AMON AMARTH, ако не броим дет метъла?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Трудно е да отговоря… По-скоро не. Освен че и двете групи свирим дет метъл. Не откирвам много допирни точки между нас. Двете банди вървим по различни пътища. Ние клоним по-скоро към дет метъла по отношение на философията, с която се идентифицираме.

От другата страна – Прави ми впечатление, че HYPNOS звучат по-близо до полската дет сцена…
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Не си първият, който го твърди. Не знам. Аз създавам музика и ми е трудно да кажа дали тя е близка до полските или шведските групи. Мнението ти не ме изненадва, защото съм виждал няколко за последния ни албум, в които се твърди, че музиката ни е за фенове на BEHEMOTH и VADER. Свирили сме няколко пъти в Полша с техни групи. Истината е, че много уважавам полската сцена. В момента тя е една от най-добрите в света. Групите им са 100 процентови професионалисти. И композират с високо качество. Ако трябва да сравнявам HYPNOS с BEHEMOTH или VADER, ние не сме чак толкова бързи. Ние сме по-скоро поп група, ако трябва да се сравнявам с тях. Структурата на нашите композиции е по-близо до поп песните. Когато композирам в парчетата трябва да има стих, припев, соло – класическа структура. BEHEMOTH и VADER са по-тру метъл групи. Те следват метъл линията, повече, отколкото ние.

От другата страна – Още ли си част от KRABATHOR?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Не точно. KRABATHOR се разпаднаха през 2003 година, ако не се лъжа. Напуснах ги през 1999. Три или четири години по-късно групата спря да съществува. Но въпреки всичко тази година ни предложиха да направим концерт на фестивала „Brutal Assault”. Фестивалът, за който говорих, когато се събрахме отново с HYPNOS. Това ще бъде единствено специално шоу, защото вторият лидер на бандата Petr „Christopher“ Krystof е в САЩ, което затруднява работата. Това ще бъде единственото възможно шоу. Така че не мислим да възраждаме групата. Моят приоритет са HYPNOS. Работя за тях и искам да съм концентриран върху тях колкото се може повече.

От другата страна – С какво този период е по-специален за HYPNOS от предишния?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Други хора трябва да кажат това. От доста години искам да свиря малко по-различна музика от тази, която в действителност изпълняваме. Винаги се опитвам. Но в края, когато завършим записите на албума, някаква невидима сила ни връща към класическия дет метъл. Аз самият искам да избягам от тази формула, искам да изпълнявам нещо по-експериментално, по-усложнено. Не знам как да се изразя по-точно – нещо по-цветно. Но накрая целият запис е две стъпки назад към дет метъла. Не знам каква е тази сила. Така че ми е трудно да обяснявам музиката. Разбира се през цялото време се опитваме да даваме всичко от себе си. Да създаваме най-добрите песни, на които сме способни. Надявам се, че в бъдеще, ще открием нови музикални територии.

От другата страна – Имаш ли идея как ще звучи следващия албум на HYPNOS?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Нямам никаква идея, защото точно в момента нямам никакво време за създаването на нов албум. Подготвям историята на живота ми – пиша моята биография. До момента това ми е отнело две години. Пиша всяка свободна минута, която имам. Почти съм я завършил. Книгата трябва да излезе през август. Тогава ще бъде и завръщането на KRABATHOR, което също отнема голяма част от времето ми. Надявам се, че след август, когато биографията ми ще е вече факт и след „Brutal Assault” да започна, да пиша материал за следващия албум на HYPNOS. Надявам се той да е по-атмосферичен. И повече от преди да е основан на усещанията, които имам в главата. Не желаем да сме дет група от началото на 90-те. Самият аз не искам да изпълнявам 20 години музика по един и същ модел. Харесвам дет метъла, харесвам това, което ние правим. Но искам да развивам себе си и групата. Искам да издавам различни албуми, не едни и същи.

От другата страна – Запознах се с текстовете ви – доста са антирелигиозни…
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Така е, аз съм антирелигиозен. Но религията не е основната тема в текстовете ми. Чувствам нещата по този начин от дете. Спомням си, когато бях 6 или 7 годишен – не съм вярвал в Господ. Някои от моите съученици обаче вярваха заради родителите си или поради някаква причина. Спомням си, че често спорех с тях, че няма Господ. И за да съм сигурен, това си го спомням много добре, преди да заспя, лежейки в леглото си, на 7 години, шепнех, че Господ не струва, очаквайки нещо да се случи. Нищо не се случваше. Както и да е. Аз съм човек, който вярва в истинските неща. Вярвам в себе си, в семейството си, вярвам в работата си. Вярвам в неща, които мога да пипна, които мога да видя. Но генерално отказвам да повярвам на религиозната доктрина. Не само християнството или мюсюлманството. За мен те са едно и също. Нямам нищо против вярващите. Нека си вярват. Но наистина избеснявам, когато се опитват да ме убеждават, посещавайки ме вкъщи и звънейки на вратата, когато се опитват да влияят на децата, които нямат достатъчно сили да им се противопоставят. Ако малките са на по 20 години – тогава добре, сами ще решат да вярват или не. Но когато са четири или петгодишни те вярват в това, което родителите им кажат. Ако те им кажат да вярват в Бог, те ще вярват. В моите очи религията е много опасна. Винаги съм предпочитал хората да са фокусирани върху нещата, които правят живота им по-щастлив. Да наблягат на любовта, на приятелите, на добрите отношения в семейството. Да се наслаждават от добрите резултати постигнати на работното място. Да се чувстват добре на работа. Но моля Ви, не си губете времето да посещавате църкви и да си давате парите там. Ние нямаме достатъчно училища, нямаме достатъчно места в болниците, нямаме достатъчно полицаи. А харчим толкова много пари за грешни каузи. Срещу това протестирам. Това е моят протест.

От другата страна – Имате ли проблеми в Чехия, както BEHEMOTH в Полша?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Не точно. Чехия е на едно от първите места в света по толерантност. При нас няма много вярващи. Чехите са с широко отворени съзнания по отношение на религията. На тях не им пука особено и никога не се противопоставят на тези, които са антирелигиозни. Никога не съм имал проблеми с позицията си. От друга страна HYPNOS не са особено голяма група, за да им се оказва такова голямо внимание, както на BEHEMOTH в Полша. Полша е много по-религиозна страна, отколкото Чехия.

От другата страна – Нека те върна на биографията ти – ще спестиш ли нещо за живота си в нея?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Разбира се, има няколко неща, които не бих искал да споделям с читателите. Защото ги определям като лични. И все пак има много неща, които никога преди не съм казвал или публикувал и съм убеден, че някои хора ще бъдат изненадани. В голямата си част книгата е фокусирана върху музикалната част от живота ми, върху музикалната ми кариера независимо, че съм я започнал от момента на моето раждане, но приятелствата, личния ми живот са на второ място. Мога да спомена например една снимка от сватбата ми – просто фотография с кратък коментар, нищо повече. Пиша основно за музиката.

От другата страна – Каква всъщност е целта на тази книга? Поставяш точката на нещо в живота ти?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Не, с нея поставям ново начало. Знаеш ли кое ме убеди да я напиша – от дете обичам да чета много. В класа ми бях първенец по броя книги, които съм имал възможност да прочета. Също така в училище бях много добър по чешки – в писането на стихове, понякога дори учителите ми са ми казвали, че не съм написал нещо, че съм откраднал историята, че тя не е създадена от мен. Това понякога ме вбесяваше, защото наистина обичам да пиша. Когато станах част от KRABATHOR, започнахме да обикаляме света – свирили сме в САЩ, в Южна Африка – страхотна, екзотична страна, правили сме турне с CANNIBAL CORPSE, във времена когато хората се вълнуваха, ако са в близки отношения с тях. Тогава пишех много музикални репортажи за медиите в Чехия, по онова време Чехословакия. Много хора обичаха да ги четат. Дори и днес някои от тях ми казват, че си спомнят историите за турнетата, които съм писал, казват, че са били готини и искат да продължа с тях. Много хора ми говориха по този начин и аз се замислих над това. Нямаше ли да е яко да събера всички истории, които съм написал през годините в едно издание. Когато започнах да ги събирам и да ги чета, някои от тях съм ги писал, когато съм бил на 20-сет. От сегашна гледна точка не звучаха никак добре. Също така тогава някои от разсъжденията ми са били много радикални. Бях млад. За мен светът беше черно-бял. А той всъщност не е такъв и никога не е бил. Казах си, че ако искам да издам колекция от всички тези репортажи, някои от тях трябва да ги пренапиша от сегашна гледна точка. Когато се захванах за работа, установих, че трябва да пренапиша всичко от самото начало. Това щеше да се превърне в съвсем нова творба. Така започнах да пиша историята на моя живот, като използвам и репортажите, които съм пращал на списанията, но като ги пренаписвам. Понякога ги увеличавам, други ги съкращавам, ако ми се сторят маловажни и неинтересни. Има много снимки, които преди не са публикувани. Надявам се, че на хората в Чехословакия ще им е интересно. Все пак съм в сцената от почти 30 години. Много фенове ме помнят. Вече второ поколение слуша HYPNOS и ме разпознава. Любопитен съм, какъв ще е резултатът от усилията ми. И се надявам биографията ми да се продава по-добре от дисковете, защото книгата не може да бъде копирана. Или трябва да я вземеш от някого, или да я купиш. Ако я нямаш на електронна версия, никой не би я преписал цялата на компютър, за да я разпространява. Просто няма смисъл. С дисковете е друго, там можеш да си направиш емпетройки, да ги качваш където си искаш, да ги теглиш. Любопитен съм да видя резултата и се надявам, че книгата ще се продава.

От другата страна – Учиш ли децата си да четат книги?
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Ако имам деца, ще го правя! Децата от трейлъра, който подготвих за концерта ни в България, са на сестра ми. Посещават ме често, защото живеят наблизо. Обичат ме, обичат да ми идват на гости, да спят у дома. Да вдигат шум, да откачат. Понякога танцуваме заедно. Пълни са с енергия. Един ден искаха да танцуват. И ми бяха на гости ден преди да ме попитат дали мога да направя трейлър. Страхотен късмет. Бях им пуснал „Once upon the Cross” на DEICIDE. Те направо откачиха и си казах, че трябва да ги снимам. И на следващия ден получавам имейл, че трябва до два дни да направя трейлър за шоуто в София. Тогава си дадох сметка, че предишния ден снимах племенниците си. И реших да използвам клипа, но не знаех по какъв начин. Исках да създам история. Исках развитие. Мислех, мислех. Трябваше да бъде и сериозен в същото време. Тогава се запитах за влиянието на нашата музика. Получи се забавно. Много хора го харесват. Обичам нещата да са забавни. Понякога е доста трудно от нещо рутинно да направиш нещо интересно. В групата предпочитаме да сме по-естествени и да се представяме като всички останали, защото много метъл банди изпадат в клишета. Те искат да изглеждат като най-опасните и най-ядосаните на света. Не вярвам в това. Харесвам дет метъла, харесвам много от тези групи. Но за мен това са клишета. Аз не искам да изпадам в клишета. Искам да покажа на хората, че съм същия като тях. Обичам хумора, музиката, живота. Ако покажем на феновете, че сме като тях, че сме част от тях, може би ще бъдем по-близки.

От другата страна – И накрая да те помоля за послание към българските фенове…
Bronislav „Bruno“ Kovařík – Лично аз нямам търпение да посетя България, защото съм бил във вашата страна само веднъж. Бях на 15-сет. Това беше единствената ваканция, която сме изкарала с баща ми, майка ми и сестра ми като семейство. Това се случи само веднъж в живота ми и то в чужда страна. Трябваше дълго време да спестяваме, за да си позволим подобна ваканция. Две седмици бяхме в Мичурин. Но сега градът има ново име. Беше много хубаво. В деня, в който се върнахме в Чехия, помолих баща ми да ми даде пари и в същия ден си купих първата китара. В този ден започнах да пиша музика. Бях на 15-сет. Така че нямам търпение да дойда в България и да свиря с AMON AMARTH, защото съм сигурен, че ще има много фенове от страната, не само от София. Това шоу е специално, защото когато се върнах от България, когато бях на 15, започна музикалната ми кариера.