Интервю с Ben McCrow (EXTREME NOISE TERROR, екс-GOREROTTED)

Да видиш EXTREME NOISE TERROR в България се случва веднъж на 33 години. Точно толкова трябваха, за да бъде организиран първия концерт на EXTREME NOISE TERROR в „нашата мила родна страна”. Групировката „Sofia Waste Water System” поема отговорността за екстремната вечеринка на 1 декември в „Grindhouse Skateboard Club”, където британците EXTREME NOISE TERROR ще бъдат подкрепени от CORPSE и DISHUMANITY. С въпроси и превод помогна Цецо Рачев – екстремист от Русе.

Интервюто с Ben McCrow (EXTREME NOISE TERROR, екс-GOREROTTED) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 26.11.2018 година.

От другата страна – В момента се намираш в Сингапур – как е времето там?

Ben McCrow – Много горещо и влажно, вали много, а после пече ужасно, страхотно е!

От другата страна – Тоест, времето е екстремно както EXTREME NOISE TERROR?

Ben McCrow – Да, предвид температурите от 27 градуса е точно така.

От другата страна – Какво се случва с EXTREME NOISE TERROR?

Ben McCrow – В момента планираме южноамериканско турне. Като ще посетим и Мексико. Но следващото ни шоу е в София на 1 декември. Нямам търпение да дойдем за концерт при Вас, където не сме свирили никога преди. Мисля, че ще бъде страхотно преживяване. Чувам, че продажбите на билетите вървят много добре. И май концертът ще бъде разпродаден.

От другата страна – В България имате много фенове…

Ben McCrow – Надявам се да не ги разочароваме и да си изкараме страхотно.

От другата страна – Планирате ли нов албум, предишният излезе през 2015?

Ben McCrow – Точно така. Планираме албум. Скоро издадохме сплит с DWARVES, но е много лимитирано издание. Само трийсетина копия. Изкарахме и сплит с REALITY CRISIS от Япония. Парчетата от тези две издания може би ще влязат в бъдещ дългосвирещ албум. Също така ще включим и други парчета. За да могат всъщност хората да ги чуят. Искаме да издадем нов албум, но основният проблем е, че звукозаписният инженер, с когото работим от много години, реши да прекрати дейност. С него сме заедно май от „Phonophobia”. Той работеше на старо много добро аналогово оборудване, но за съжаление вече не можем да се възползваме от услугите му. Може би ще организираме и краудфъндинг за събиране на средства за албума, защото записите са скъпи.

От другата страна – Дигитално ли ще записвате?

Ben McCrow – Не знам, ако трябва ще записваме и директно на живо, а после ще обработим звука. Така е по-бързо и материалът се получава естествен, суров и агресивен. Вече е правено и друг път. Просто след това се дозаписват някои части, като вокалите например. Ще ги направим отново заедно с Dean Jones, както при последния ни албум. Работата е повече, но звукът е органичен. Тези неща се губят при един дигитален запис. Ние не сме група, която да изпива нещата до съвършенство. На нас ни трябва суров и агресивен запис.

От другата страна – Новите технологии допринасят ли за качеството на музиката?

Ben McCrow – Зависи как ги използваш. Има групи, които се възползват много добре от тях и им се получава. При банди като MESHUGGAH работи много добре. Но за EXTREME NOISE TERROR е необходим суров звук, защото иначе няма да сме ние. Аз съм фен на групата от много години и ако преди бяха издали кристално звучащ албум, то нямаше да го харесам. Последният ни диск беше записан буквално за един ден в апартамента на Dean. Буквално го написахме, докато го записвахме. Когато започвахме, имахме само половината парчета и половината текстове. Така но място докарахме този естествен, интензивен, агресивен звук. Трябва да го запазим, защото иначе няма да сме EXTREME NOISE TERROR.

От другата страна – Успявате ли да пренесете енергията от студийните записи на сцената?

Ben McCrow – Да, правим ги едно към едно. Свирим много от класиките, защото и много фенове искат да чуят парчетата от „The Peel Sessions”, „A Holocaust in Your Head“, „Phonophobia“, сплит албума с CHAOS U.K. Това искат феновете. Новият ни материал е също толкова добър. Правим и 3-4 от новите неща, понякога с Dean си разменяме вокалните линии. Понякога по този начин песните на живо се получават по-добре. Това е общо взето. Иначе няма голяма разлика между студиото и концерта.

От другата страна – Кой е любимият ти EXTREME NOISE TERROR албум?

Ben McCrow – „Phonophobia“! „A Holocaust in Your Head“ е първия албум на EXTREME NOISE TERROR, който чух и въпреки че е класически албум, е и много хаотичен. Невероятен е, но е много разнопосочен. Във „Phonophobia“ има много агресия и интензивност, но има и чист звук и можеш да чуеш всички детайли. А и е кратък като време. Това харесвам в EXTREME NOISE TERROR – че композициите са стегнати, кратки и директно в целта. Харесвам много и последния ни албум, в който участвам. Вокалите на Dean там са едни най-злобните, които аз съм чувал от „Phonophobia“ насам. Мисля, че е в стандартите на групата. Здрав, кратък, агресивен. Вокалите на Dean са някаква лудост. Най-откачените, които е правил, не помня откога. Може би при него се дължат и промените в живите ни изпълнения, сравнени със студийните записи. Понякога трудностите да направим студийните вокали на концерт. При продължителните пътувания и живите участия, се натрупва умора, хората остаряват, и нивото, и интензивността на вокалите може да не са, каквито са в албумите. Иначе харесвам още и „The Peel Sessions”.

От другата страна – А кой е най-важният албум в дискографията на EXTREME NOISE TERROR?

Ben McCrow – Сплит албумът с CHAOS U.K., защото представи EXTREME NOISE TERROR на света, както и „The Peel Sessions”, защото за група като EXTREME NOISE TERROR да звучи по „Radio 1” на BBC, беше нещо нечувано. Благодарение на John Peel хората чуха банди като BOLT THROWER, CARCASS, NAPALM DEATH… Те никога не биха станали известни, ако не беше John Peel. И нямаше да окажат своето влиание върху мейнстрийм културата. „The Peel Sessions” са много важни.

От другата страна – Какво прави EXTREME NOISE TERROR все още толкова актуална банда?

Ben McCrow – EXTREME NOISE TERROR са първата банда, която свири по този начин. Почти грайнд кор. В началото започнаха като екстремно бърз пънк/хардкор, после започнаха да ги наричат грайнд. Някои от членовете на групата не са съгласни с това, но вдъхновение за EXTREME NOISE TERROR винаги са били банди като DISCHARGE, ANTI CIMEX, RATTUS както и японската хард-кор вълна. Вокалите обаче ставаха все по-грозни и брутални. Много интензивни. Повлияха на много други групи. EXTREME NOISE TERROR са все още на сцена. Много от останалите вече ги няма. Макар че съставът е различен и Dean Jones е единствения оцелял от оригиналния състав. През последните няколко години обаче в групата няма промени. Ollie Jones е на китарите от 14 години. Andi Morris и Michael Hourihan са част от EXTREME NOISE TERROR вече почти десетилетие. Все още сме тук и го правим. А по концертите ни можеш да видиш наред със старите и млади фенове. Което ни кара да продължаваме напред.

От другата страна – Как се приемат днес EXTREME NOISE TERROR?

Ben McCrow – Положението сигурно е, както при другите банди, които младото поколение вижда за първи път. Да чуеш група като EXTREME NOISE TERROR в началото е било адски вълнуващо, защото никой не е свирел като тях, за разлика от днес. А днес, днес има много по-брутални и тежки групи и групи с много по-откачени вокали, с по-невероятни рифове. Мисля, че възприемането на една банда зависи от хората, всичко е индивидуално. Днес новите фенове имат много групи като база за сравнение. Сега има и по-бързи, и по-тежки, и по-откачени неща от EXTREME NOISE TERROR. Днес, ако младите чуят грутата за първи път, ще я приемат с добри чувства, но в миналото, ако никога не си чувал нещо като нас, със сигурно реакцията е била като от удар в стената.

От другата страна – Как стана част от EXTREME NOISE TERROR?

Ben McCrow – Чух, че половината банда е напуснала, свързах се с тях и предложих услугите си. Бях приет след 20 минути! Бандата, от която идвах, вече не съществуваше, бяхме разделени от няколко години, аз мислех напълно да приключа с бизнеса, да се върна в университета и да не се занимавам активно с музика. Но ето че сега правя и двете. Дори имахме турне седмица преди важни изпити.

От другата страна – Трудно ли e да правиш вокали в EXTREME NOISE TERROR предвид, че идваш от по-различните GOREROTTED?

Ben McCrow – Не, не точно. Стилът ми на пеене в GOREROTTED и в EXTREME NOISE TERROR е различен. Промяната обаче стана естествено, защото с годините гласът ми се промени. В GOREROTTED в началото звучах по дет – като Chris Barnes, сега обаче имам по-високи вокали. Отначало исках да грухтя дълбоко, но сега смятам че високите ревове са по-екстремни. Всъщност правя онова, което винаги съм правил и останалите са доволни от резултата. Много хора ми казват, че вокалите ми ги кефят, което е страхотно и ми харесва да го чувам.

От другата страна – Как виждаш кръст сцената в днешно време?

Ben McCrow – Има много банди. Но за да съм честен, някои от групите, които чувам, са просто шум, но във Франция например свирихме със страхотна група, които звучат като TRAGEDY, но с женски вокали. Винаги е впечатлявнащо да видиш дама, да реве по този начин. Свирили сме и с FIFTEEN DEAD от Шотландия, които също бяха много силна банда. Навсякъде е едно и също. Можеш да чуеш много скапани неща, но ако продължаваш да търсиш, ще попаднеш и на диаманти.

От другата страна – Кое е това, което прави EXTREME NOISE TERROR уникални?

Ben McCrow – Ние няма нужда да се притесняваме за това. Още от самото начало EXTREME NOISE TERROR имат свой собствен звук. Ние няма как да звучим като някой друг. Звукът на последния ни албум и последния ни миниалбум е като на старите на записи. И ако звучим като останалите банди днес, то е, защото те го правят по начина, по който ние го правихме преди 30 години. Така че няма причина за притеснение. Когато MOTORHEAD издадоха „Another Perfect Day“, който аз намирам за страхотен албум,ф еновете го намразихаq защото не звучеше като типичния MOTORHEAD, но е много добър албум. Винаги съм смятал, че ако нещо работи, то не трябва да се променя. Добре е да се експериментира, но за банда като нас това не е нужно. От една страна експериментите са добре дошли, но от друга – по-добре е нещата да не се променят, ако не са се повредили.

От другата страна – Ползвате ли клишета или се опитвате да ги избягвате?

Ben McCrow – Няма лошо да се опираш на тях, но е добре клишетата да се използват както трябва. Едно от тези, които ме вбесяват е, че много музиканти говорят едни и същи клиширани глупости между песните, които всеки вече е казвал милион пъти. За мен пънк е да бъдеш себе си, да правиш собствените си неща, но много хора имат нужда да изглеждат по определен начин, да носят определени дрехи и да ядат определена храна, за да се впишат в определена група. А пънкът въобще не е това. Пънк не е униформа, нито е сборник с правила. Това клише намирам за досадно. Иначе – щом в музиката се използват едни и същи думи и рифове, значи те са добри за тази работа.

От другата страна – Какво те дразни в публиката днес?

Ben McCrow – Хората, които мислят, че всичко е безплатно и им се полага без да дават нещо насреща. Които смятат, че могат да вземат без да дават. От една страна безплатното споделяне е добро, защото по този начин достигаме до повече слушатели. Обаче има хора, които само вземат и искат още повече, което обезсмисля идеята на споделянето. Ние правим това, което искаме, забавляваме се и изпитваме удоволствие, но все още има типове, които се опитват да ни учат кое как, да правим. Не, на грешния път сте. Нямате право да ни казвате какво да правим. Имаше един, който ни писа, след като стана ясно, че ще свирим на фестивал, на който ще участват и DESTROYER 666, но в друг ден и на различна сцена. Беше някакво хлапе, което ни каза, че не бивало да сме на един фестивал с тях, защото някога си някой от тях в някакво интервю бил казал нещо сексистко. Не ми пука. Дори не знам много за тях. Единственото, което знам за DESTROYER 666 е, че са австралийска група и свирят траш/блек метъл, не ги познавам лично. Не им познавам музиката. Бяхме поканени на този метъл фестивал от един приятел. Така че не ме интересува мнението на някакъв жалък комплексар, който се изживява като интернет инстанция. Той не може да ни спре и да ни казва с кого можем и с кого не можем да свирим. Просто поредния идиот. Пуснахме го по течението. Нека се тревожи за себе си, не за нас. Свирили сме с всеки от OI POLLOI до Katy Perry, свирили сме на най-големия британски музикален фестивал в Гластънбъри, на най-големия фестивал във Великобритания, на един от най-известните фестивали в света. Ed Sheeran беше хедлайнер на главната сцена, а ни е на „Earache”-сцената. Дразнещо е да не можем да свирим някъде. А ние правим, каквото искаме и искаме да свирим пред различни хора.

От другата страна – Най-голямата обида за един музикант?

Ben McCrow – Че музиката му е пълно лайно, предполагам. Хората приказват какви ли не глупости. Бил съм обвиняван, че съм в EXTREME NOISE TERROR само за пари и слава, че съм напомпан със стероиди. Тези глупости ги пусна един немски промоутър, който се опита да ни излъже с парите. Ако исках пари, EXTREME NOISE TERROR щяха да са последната група, в която да пея. Това, че съм едър, не означава, че съм на стероиди.

От другата страна – Как виждаш света в наши дни и какво е мнението ти за Брекзит?

Ben McCrow – Брекзит е ужасна грешка, която ще доведе до много големи проблеми. Хората бяха излъгани, че излизането от ЕС, означава повече пари за Великобритания, но това се оказа лъжа. Трябва да има нов вот, защото за Брекзит гласуваха само около 30 на сто от населението. Хората трябва отново да гласуват. Иначе в политически аспект всички са се побъркали. Наричат се с всевъзможни обидни епитети по интернет форумите, само защото имат различни мнения. Ситуацията е отвратителна. А омразата е повсеместна. Опитвам се да стоя настрана от тази помия.