IN FLAMES – Siren Charms (2014)

Голямо чакане, голямо чудо. In Flames ме запалиха по мелодичния дет метъл и откакто се помня следя техните стъпки от толкова близо, от колкото ми е възможно. Със закъснение поради възрастта ми преживях великолепни албуми от ранга на Whoracle и The Jester Race, влюбих се от раз в Clayman, преоткривах с трепет Reroute to Remain и прерисувах старателно обложката на Come Clarity. Вълнувам се покрай Siren Charms и в духа на пълната откровеност споделям, че досущ както младата булка се събужда и заспива с мисълта за бъдещия си съпруг, така и моят разсъдък беше зает само и единствено с размишления върху единадесетия албум на шведите.

И ето, моментът настъпи. Изваждам възможно най-качествените слушалки, освобождавам си следващите 45 минути и зареждам плейъра. In Plain View е първата песен, която чувам и моментално я заобичвам. Може би съм малко пристрастна, а може и да съм много пристрастна, но ниските очаквания, които имах към този албум, ми се струват лесно опровержими в точно този момент. Следва високоскоростната резачка Everything’s Gone, лашкаща се някъде между мелодет корените на групата и метълкораджийското ѝ настояще. Втори пирон в ковчега на негативните ми настроения спрямо Siren Charms.

Дори не мога да дочакам песните да свършат, изпитвам физическа нужда от това да чуя всяка една от тях веднагически и ако може по-бързо.
Прехвърлям се на уж лежерната Paralyzed. Песента създава илюзията за неподвижност до първата минута и половина, след която се развива в хвърковата и прилепчива мелодия. С пълен глас припявам на вече познатите Through Oblivion и Rusted Nail. Колкото и да не ми се искаше и колкото и да се кълнях, че това просто не са моите In FlamesIn Flames, чието творчество познавам и обичам, всъщност трябва да призная – новата ера на гьотеборгци е настъпила. Миналото е минало, The Lunar Strain е красива история, останала в историята и със смели стъпки е време да навлезем в бъдещето на групата. Както е написано в четвъртата композиция от новия албум, ‘I know, I have to let it go…

Следва With Eyes Wide Open, трогателна и тежка, ами, нека го наречем балада, впечатляваща с дълбочината на текста и майсторството на китарите си. В нея Andres се е постарал да вложи цялата драматичност на чистите си вокали.
Пускам си едноименната Siren Charms и си припомням по странен каприз на музикалната си памет за Red Hot Chili Peppers, ако бяха тръгнали по по-тежък път и бяха решили да правят метъл. Това е само в началото, впоследствие песента си става неокласически IF.
С голяма доза учудване попадам във вихрушката на When the World Explodes; откриващите я китари са достатъчно тежки, че да ме накарат да се заплесна по песента от първо слушане. Включването на женски вокали обаче е нещото, което ми направи най-добро впечатление. Dead Eyes започва обещаващо и продължава по същия начин. В нея философското и съжденията, започващи с ‘ако утре беше последният ми ден на този свят, щях…’ взимат превес, за да разкрият талантите на шведските текстописци.
Закривам пламенния сезон с пристрастяващата и преливаща в безброй нюанси Monsters in the Ballroom и откровения юмрук в лицата на всички неверници (включително и в моето!) Filtered Truth.

In Flames we trust.

9/10

  1. #1 написан от Никола (преди 6 години)

    Със смели стъпки групата влезе в масовката и загуби уникалност. Нормален развой на нещата. Но там, когато си в тълпата, си просто един от всички и рано или късно изчезваш. Природата обича уникалност. Всичко друго е еднодневка и бързо отива за претопяване, но всеки сам си избира в каква посока иска да поеме.

    In Flames I trust.
    The Lunar Strain е класика.

  2. #2 написан от Стефан Топузов (преди 6 години)

    Наистина не мога да разбера феновете на новите In Flames… Не стига, че музиката е скопена, вокалите на Андрес са ужасни, ами те не само му се кефят искрено, ами си се надъхват ис лозунгчета като „In Flames we trust“…

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото