Ето че настъпи и заветния край на септември, когато шведската „мейнстрийм бандичка“ дойде отново в родната София. За мнозина третото посещение на In Flames бе трето и за тях, за някои, посетили само столичните изяви, беше второ. Лично за мен това бе първата среща с бандата на живо. По една или друга причина, пропуснах каварненското гостуване, както и последвалото много скоро след него посещение на софийска земя. Не знаех какво да очаквам, като фен на бандата от близо 15 години. Преживях различните им превъплъщения и стилови завои заедно с тях, някои приех, някои – не можах. Но от посещавалите предишните им изяви нямаше недоволни, така че нямах търпение, общо взето, да се насладя на изпълнението им. А и „Sounds Of A Playground Fading“ определено беше албум, който ме грабна на първо слушане.

Още по обед пред зала „Христо Ботев“ в Студентски град вече имаше агитка от около 10-на души, някой от които дори бяха успели да фиксират шведите по околните заведения и имаха снимки, автографи и разменени шеговити реплики с тях. Оказа се, че фронтменът на In Flames – Anders Friden е доста забавна личност, нещо, което си пролича и на сцената, но затова – по-късно. В ранния следобед бяха подредени и входовете, нещата ставаха по план и график – нещо, с което Loud Concerts винаги са правили впечатление. Тук е моментът да вметна, че дори и охраната беше на ниво, дружелюбна, та цялото мероприятие беше изключително приятно за всички.

Точно в 20 ч. на сцената излязоха Noctiferia. Лично избрани от In Flames, словенците бяха много на място на това събитие. Модерен дет-блек метъл с лек привкус на метълкор – бандата не само успя да подгреее публиката като по учебник, но съм убеден, че си спечели и доста нови фенове. Много динамични, агресивни дори на моменти, стояха абсолютно адекватно на сцената. Сетът им беше около 10 песни, предимно от последният им албум – „Death Culture“.

Изявата на Noctiferia беше малко над 45 минути, след което те освободиха мястото на сцената за техниците, които трябваше да я подготвят за гвоздеят на вечерта. Откриха се декори, появиха се нови светлини, сцената започна да придобива визията на артуорка на албума, който всъщност шведите представят с това турне – „Sounds Of A Playground Fading“. Зловещи кафеникаво-сиви лица и тела ни гледаха от двата края на подиума, осветени с кървава светлина. Всеки нов декор бе посрещан с доволни възгласи от събиращата се вече пред сцената публика. Около 1500 души вече с нетърпение очакваха неминуемата поява на шведите.

И, ето, малко след 21 часа In Flames се появиха и започнаха директно да ни засипват с музиката от новия си албум. Като в едно се изредиха първите три песни от диска – заглавната „Sounds Of A Playground Fading“, издадената като сингъл „Deliver Us“ и „All For Me“. Последвалото представяне на групата веднага показа гореспоменатото чувство за хумор на Anders – изключително земен, забавен и предразполагащ човек. С две думи успява да влезе под кожата както на един, така и на повече от хиляда събеседници. Следващото парче успя да раздвижи мощно тълпата – „Trigger“, която всички помнят със забавния видеоклип с участието на Soilwork, вдигна на крак цялата зала. Заредиха се и стари, и нови песни, групата се разхождаше спокойно и уверено из дискографията си. „The Hive“ от „Whoracle“(1997) бе най-старото изсвирено парче. Почти между всички песни фронтменът намираше с какво да разсмее феновете, закачаше се с всички, или си избираше някой специален – горе на балкона, отпред на оградата, встрани по трибуните – на всеки бе обърнато подобаващо внимание.

Огромно впечатление ми направиха двамата китаристи – Bjorn и Niclas имаха невероятен синхрон. И в свиренето, и в движенията по сцената бяха абсолютно координирани и точни. Никлас идеално запълва дупката, оставена от Jesper, което донякъде е малко тъжно, защото отсъствието му направо не се усеща. Всичко това обаче е много положително за бандата и нейните концерти – не мисля, че имат разочарован фен от концерт след напускането на основния си китарист. Peter Iewers, вече достатъчно години в състава на групата, също показваше завиден професионализъм. Стоеше като истински колос на сцената, и в прекия, и в преносния смисъл. Този човек е огромен – физически и музикално. Niclas пък, от своя страна, непрекъснато чупеше хеви-метъл пози, където и да се намираше.

Българската публика бе удостоена с бонус песен, изпълнена за пръв път на сцена. Това беше „Ropes“ и бе приета изключително топло от присъстващите. Самият Anders оцени изпълнението като „8 от 10“ и отново успя да разсмее цялата зала.

Някъде в следващите песни групата се сдоби и с български флаг, който след няколко неуспешни опита, успя някак да закрепи на сцената. За което, естествено, Anders, се извини с оправданието, че те не могат да правят такива неща, ето защо се занимават с хеви метъл.

И ето, че неусетно се изниза час и половина и зазвуча познатата на всички като закриваща изпълненията на In Flames песен „Take This Life“. Ударното начало накара всички да забравят умората и буквално да подивеят „като за последно“. Скоростно парче, скоростна публика, отдадена група, обичаща публика – всичко нужно за прекрасния завършек на един страхотен концерт.

Така, около четвърт час преди 23 часа. третото гостуване на „запалените“ шведи In Flames в родината ни, вече бе история. Много приятна история за всички присъстващи. От залата излизаха само доволни и усмихнати хора, всеки от които с голяма вероятност ще присъства и на следващото шоу на In Flames в България. А такова ще има, това е повече от сигурно.

Ето и пълният сетлист на In Flames от концертът им в София, зала „Христо Ботев“, 30.09.2011 г.

Sounds of a Playground Fading
Deliver Us
All for Me
Trigger
Alias
Colony
Swim
The Hive
The Quiet Place
Where the Dead Ships Dwell
Fear Is the Weakness
Come Clarity
Ropes
Insipid 2000
Only for the Weak
Delight and Angers
Cloud Connected
The Mirror’s Truth
Take This Life

Noctiferia
Noctiferia
0 снимки
In Flames
In Flames
45 снимки