I.V.R. Project – „Видима Безкрайност”

Преди малко повече от седмица в Пловдив се състоя един много важен концерт. Но за да разберете точно защо може би е добре да започна разказа си малко по-отдалеч.

Вече представихме на Вашето внимание група I.V.R. Project, които в края на миналата година напълно преобразиха себе си. Прибавиха три нови попълнения в състава – плътен дамски вокал в лицето на Диана Комитова, талантливият Дез Маринков зад барабаните и съпругът на Диана – Иван Юрков (клавири). Напълно смениха звученето си – от класически реаранжирани рок парчета започнаха да правят модерни композиции в силно характерен и лесно разпознаваем собствен стил. В резултат на всичко това се появи албумът „The 8th Day“. Отпразнувахме го с интервю, в което музикантите още тогава дадоха обещание за малко, но специални концерти по повода. Дойде време за първия от тях. На 6 април в плодвидския клуб “Void” групата за пръв път се появи с новото си лице, чиято маска очаквахме да падне, за да разкрие своята представа за безкрайност. И тъй като се оказва, че така и не съм направил ревю на диска – използвам случая за две в едно…

Малко преди девет влизаме в „Капана”. Клубът е уютен и вече почти пълен. Бързо грабваме по питие докато търсим място с пряка видимост към сцената. Всичко внезапно замлъква и изпод пушеците на сцената се появяват младежите от танцова формация „Тракийски дар”, чиито костюми привличат вниманието. Изящната им пантомима реди своите кадри на фона на ремиксиран вариант на „Душевна изповед”, което е една добра препратка към корените на бандата. Прекланят глави, оттеглят се и придружени от аплодисменти един по един пред нас излизат I.V.R. Project. Липсва само Иван Юрков, но после разбирам, че има неотложен ангажимент зад граница. Останалите застават намясто и в тъмнината изниква изненада – политат безсмъртните слова на Йовков:

„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.

Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

– Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!”

Настръхвам. Докато се осъзная последвалото интро от албума свършва и ударно започва любимото ми парче –„Faceless soldier“. Перфектния момент да видя дали внушителният глас на Диана и на живо е толкова завладяващ. Тя видимо се притеснява от вперените към нея погледи и в началото е леко колеблива. Това обаче не дразни – дори напротив. Голяма част от публиката си припява и това сякаш я кара да се отпусне. След края на песента представя колегите си и на заден план тръгват други вечни слова, този път на Гогол:

„Ала мъдър е оня, който не се гнуси от никой характер и като втренчи в него изпитателен поглед, опознае го чак до първичните му причини. Бързо се променя всичко у човека; докато се обърнеш, току видиш, че се появил вътре в него страшен червей, който самовластно обръща към себе си всички жизнени сокове“

Кое ли е следващото парче? „Parasite“! Може би най-мрачното в диска. Танцьорите заемат позиция, заставайки на колене. А окованите им ръце докосват земята с веригите, на другия край на които стои вече уверената Диана. С помощта на хореографията и светлинните ефекти, обсипващи ни отвсякъде концертът придобива статут на истински спектакъл. Идва ред на ново завоалирано послание. Рей Бредбъри:

„Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.”

“Different Directions”– философският трак от диска, за който групата пусна плейтру видео в нета. То разказва за преплитането на житейските ни пътеки и затова как в действителност няма смисъл да правим планове, защото съдбата е предопредилила всичко. Дали?! Темата се превръща в повод за разгорещен спор, който рязко затихва при появата на четвъртия цитат. Пушкин, от „Затворник”:

Седя зад решетки във влажен затвор.
Закърмен с неволя орел млад и горд,
мой тъжен приятел, размахва криле
и кървава плячка край мене кълве,

кълве, към килията гледа смутен,
замислил е сякаш една мисъл с мен.
Той с поглед зове ме, препълнен с тъга,
и иска да каже: „Да литнем сега!”

Кървавочервените маски на пълзящите по сцената момичета изведнъж изпъкват. Дали е целенасочено или не – незнам, но доста добре влизат в ролята на онези наши вътрешни „Fear”-и, които шепнат от най-тъмните кътчета на душата ни и ни пречат да спим спокойно. След края на песента бандата се оттегля за кратка почивка. Взимаме глътка въздух отвън, но първите ноти от “To Heaven and Back” ни завличат обратно в клуба. Ако съдя по паралелното припяване на публиката, това определено е най-харесваното им парче. Именно с него I.V.R. Project за пръв път разкриха новото си „Аз”.След бурните аплодисменти Диана обявява, че следват два кавъра, които ни призовава сами да разпознаем. Това ми отнема малко повечко време, отколкото очаквах, но се справям със задачата: Selah Sue – „This World” и Rag’n’Bone Man – „Human”. Успяли са добре да ги преобразят и пречупят през собствената си музика. Вече звучи и последната композиция от „диска с колибрито” – „Stuck On Replay”. „Ха..”, казвам си, „смятай колко яко беше, даже съм забравил да си поръчам втора бира…”.

След края на концерта дойде и най-важната част от вечерта. Иван Русев благодари на всички, помогнали събитието да стане факт и на всички в публиката за подкрепата. Обявява, че всички средства, събрани като приходи от концерта ще бъдат дарени за оборудване за очната университетска клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Малко по-късно става ясно, че дарението представлява модерна операционна маса, от която клиниката е имала голяма нужда.

Екипът на Метъл Хангар 18 поздравява музикантите от I.V.R. Project за тази благородна кауза. Дълбок поклон!