a3634103407_10 Oще сме в началото на годината, но предполагам, че един от най-добрите дебюти за 2018 излезе. Дебнех как се развиват нещата покрай HOWLING SYCAMORE още от декември, когато за пръв път чух умопомрачителния сингъл „Let fall”. Това е един грандиозен прогресив експеримент от друго енергийно ниво. Имам особено отношение към този жанр, защото дава най-голяма свобода на музикантите и границите му са много размити. Макар да е сложна и дълбока музика, в повечето случаи и доста технична, сякаш именно това е причината да бъде труден за възприемане понякога. Въпросът е как звучат всички инструменти заедно, независимо колко гениални прогресии и рифове могат да се измислят, а и прогресивът вече го има навсякъде под една или друга форма.

Така де, албумът е странен! Всеки акорд, всяка перкусия сякаш се излъчва под формата на микрочастици които объркват всички сетива и физични закони. Напомня някак си усещането, когато четете 80-тарска sci-fi литература. Космическо и психотично old-school звучене.

Всяка композиция говори сама за себе си. HOWLING SYCAMORE стои на същата основа, на която и велики произведения като “Concepts of Maths” на WATCHTOWER или пък едноименния АLKALOID. В парчетата “Upended” и „Оbstinate Pace“ има траш и дет метъл елементи, в комбинация със саксофон – гост-музикант е Lamont (YAKUZA, BLOODIEST). Звучи несъвместимо… Но е брилянтен хаос. И няма нищо учудващо – Davide Tiso е един от най-изобретателните китаристи на всички времена. Любимото ми парче е акустичната баладата „Chant of stillness“. В нея има само електрическа и акустична китара, заедно с кадифените вокали на Jason McMaster. Точно те бяха причината да изслушам целия албум – той успява да изпее полутоновете по омагьосващ начин, а и гласът му е с няколко-октавен обхват. Участват и китаристите Kevin Hufnagel (GORGUTS, DYSRHYTHMIA) и Fester (BURIALS). На барабани е гениалният Hannes Grossman от любимите OBSCURA, и определено e движещата сила в целият запис. На моменти е по-екстремен, има ремоло, а в други драстично се променя, усещат се наченки на блус. В сравнение със атмосферата и собствената трансцендентна звукова вселена на албума, нашият свят е скучен и лишен от сетивност. Всеки път, когато го слушам, намирам нещо ново, което преди това ми се е изплъзвало.
HOWLING SYCAMORE e aвангарден и непредсказуем. Визирам инструменталната композиция “Intermezzo”, и не само; Нямате никаква идея как ще се разгърне мелодията, какво ще е следващото парче. Просто я следвате слухово и асоциативно може  да предполагате какво ще се случи.
Албумът излезе 23 януари чрез Prosthetic records. Иска ми се да отделите време, защото няма да съжалявате.

Tracklist:
1.Upended
2.Obstinate Pace
3.Let Fall
4.Intermezzo
5.Midway
6.Chant Of Stillness
7.Descent To Light
8.Dysphoria

Оценка:10/10