ERRA – Drift (2016)

ERRA - Drift (2016)Винаги, когато става въпрос за джент-музика си мисля, че най-труднопостижимите неща изглеждат най-осъществими. Като например това да сложиш китаристи като Joe Satriani и Kirk Hammett в джоба си. И все пак нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

Интернет пространството бълва нови и нови групи, съставени от музиканти, които просто обезличават едновремешните величия като DREAM THEATER, METALLICA, IRON MAIDEN и пр.

Групи като ANIMALS AS LEADERS, PERIPHERY, VEIL OF MAYA са съставени от творци, чиито умения експлоадират и не се поместват не само в рамките съвременната музика, а едва се побират в стила “джент”, който сякаш е кулминационната точка в развитието на метъла до този момент.

Но във всички тези групи има един недостатък – те сякаш давят в океана на собствената си витруозност и много често техниката надделява над идейността, над това да вложиш частица “душа” в нещата, които правиш. Нещо, което невинаги е лесно.

Колкото и да са различни, иновативни, по какъвто и начин да изкривяват всички познати ни гами и акорди в музиката си … те започват да звучат еднакво.

Да, изкуството много често крие този капан – разбиването на едни рамки и влизането в други. Музиката не прави изключение.

Въпреки това, ERRA изглежда като една от малкото групи, които успяват да прескочат този трап и да установят баланса между техника и идейност. Това се усещаше и в предишните албуми, но “Drift“ утвърждава “златната среда” в стила им.

Албумът “Drift“ е разчупен, суров, мелодичен и достъпен както за музиканти, така и обикновени метъл фенове, без омръзване, едновременно интересен от музикантска гледна точка и слушаем от масова. Много от модерните джент банди “засядат” в техниката, но в случая ERRA изглежа са превърнали опозицията “идейност-техника” в единство. Като се започне от песента “Luminesce“, която е динамична, режеща, но и грабващо-мелодична, примесена с ненатрапчив и освежаващ груув и се стигне до епично-баладичната “The Hypnotist“, всяка творба е интересна, оригинална и отличаваща се сама по себе си. Бих могъл да ви опиша всяка песен поотделно, но смятам, че е по-добре само да повдигна лекичко завесата и да оставя на вас да пристъпите в арената на представлението.

Песните са разнообразни, изградени от различни елементи, които преливат по естествен начин един в друг и правят албума богат и грабващ. Чистите вокали на Jesse Cash влизат във вълнуващ диалог с дрането на J.T. Cavey, мелочините китари се редуват изненадващо с тежките рифове и “пречат” на това албумът да омръзне бързо на слушателя. Освен техниката, музикантите са вложили мисъл, идейност, възползвали са се максимално от нивото на способностите си и резултатът е налице.

Умереност – това е крючовата дума, която бих добавил на “Drift“, както и сегнатост. Две отличителни черти, които като че ли убягват на други джент-гиганти като PERIPHERY и VEIL OF MAYA. Първите с твърде дългите си песни, вторите с прекалената разхвърляност на рифове и композиции.

Отрицателни черти? Лично аз не  откривам нещо отрицателно, което може да се припише на “Drift“, възможно е да забележа впоследствие, но засега смятам да се наслаждавам ударните рифове.

 Мога до кажа още много думи, но спирам дотук, а другото оставям вас. Съвет от мен – чуйте “Drift“.

 Любими песни:Irreversible“, “The Hypnotist

 Автор: Прес Пенчев (DjentMag)

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото