Call me the father of time

Джон Олива – един от най-автентичните автори и изпълнители в рок и метъл музиката. След огромно творчество, оставено под името на различни банди, след всичките тия години на музикални търсения най-после дойде ред да издаде дебюта на чисто негов солов проект под простичкото заглавие OLIVA. Олива казваше за соловата си творба, че ще представлява синтез на нереализирани  идеи през целия период на творчеството му. Още бегъл поглед върху обложката ни връща назад във времето: от едната страна е китарата на Крис Олива нарисувана така, сякаш все още очаква някой да я вземе… централно е пианото – силата на Джон. Пианото е инструмента (един от всичките, които той владее), чрез който Джон Олива успява да разгърне напълно идеите, таланта си и да достигне до най-тъмните кътчета на душата ни. Джон казваше: „От една страна ми е тъжно за Крис, но от друга се радвам, че хората ще се докоснат до музиката, която той искаше да направи“. Един от мотивите, които изтъква, за да издаде този своеобразен музикален воаяж във времето.

Това, което характеризира парчетата в албума е многообразието на идеи и звучене. Музикалната препратка от една епоха в музиката към друга. Смело и точно наслагване на джаз и фюжън мотиви в рок музиката и дълбокия реверанс към музиката на 60-те и 70-те години. Да, като цяло албума е една сборна точка на огромния музикален опит и рутина, на дълбокото композиторско проникновение както и огромната душевна сила на този така прекрасно рисуващ чувствата и емоцията кристален глас. Джон притежава един от най-изразителните гласове в метъл музиката. Неговите нюанси могат да те накарат да усетиш хладната и пронизваща тръпка на страха както и да се потопиш в меланхолията, тъгата и да се понесеш по течението на безбрежната скръб. Албумът започва с вакхическите звуци на заглавното Raise The Curtain, последвано от мрачното Soul Chaser, което веднага прави спад в настроението на музиката.  В чисто вокално отношение в албума фаворити са ми парчетата Father Time и навяващо на класиките на Savatge звучене на интродуцираното с пиано бавно, мрачно и баладично I Know. Чисто инструментално освен доста авангардното, но и класически звучащи джаз китари, неминуемо присъства пианото на Джон Олива. Като солиращ или съпровождащ инструмент като в баладата Soldier, в която се долавя и флейта, и акустична китара. В някои от парчетата е умело въведена и брас секция. Разкошни китарни сола (I Know например), китари, които варират от блуса (Can’t Get Away един прекрасен реприз на албума) до металния звук в апокалиптичното Armageddon и прогресив вариациите на настъпателния ритъм на Big Brother. Наслагване на музикални пластове в един невероятен музикален колорит и винаги искрено звучащия глас на Джон Олива. Това е в общи линии първата солова творба на Джон Raise The Curtain и в нея присъства всичко ценно, неподатливо на времето и модите в метъла, диаметрално противоположно на комерсията и кича, всичко онова, което може да ни даде композитора, музиканта и невероятния човек Джон Олива .

Oliva, Raise the Curtain , AFM Records 2013                                                                                                 оценка: 9/10