Anarchy in Bulgaria – SINIESTRO, PHIDION, DETRAKTOR

Всички знаем прословутата фраза – „Punk’s not dead!“. И в случая въпроса не е само до музиката. Въпроса е до духа, себеизразяването, артистизма. Щипката бунтарство и провокативен анархизъм.

Малко концерти са оставяли в мен наистина дълбок и незабравим отпечатък. И не защото съм капризна, а защото зад професионализма търся уникалността, зад музикантщината онази всеотдайност, чрез която музикантите оставят истинска следа след себе си.

Тази ми история няма да започне в София. Свищов е малко, китно, красиво градче кацнало върху стръмния бряг на Дунав. Там времето тече сякаш за себе си. Лежерното му безвремие обаче е смущавано от екстремни събития. В ранната топла привечер на 14-ти септември клуб „Disorder“ е готов, както винаги да приеме предизвикателството. Пъстрата, шумна компания вече е превзела пространството във и около клуба. Какво точно показаха групите и как, ще ви разкажа по-надолу. Тук само ще отбележа някои неща, които ме впечатлиха.

Имаше мигрирали от София фенове, които казаха, че там атмосферата и очарованието, които мястото излъчва им харесват повече. Вероятно не поради тази причина, но и посетителите в Свищов бяха повече от тези в София. Интересен феномен, който не искам да коментирам. Не е това целта на този материал. Там беше разбира се и невероятният млад талант Алекс Киров с родителите си. Покуфяхме си с него току пред сцената. Горещо ви препоръчвам да се запознаете с това, което прави. Или чрез страницата му във ФБ, или в неговия YouTube канал.

За съжаление въпреки анархичните настроения и необузданото бунтарство, някои правила ни притиснаха и Siniestro не успяха да изпълнят целия си предвиден сет в Свищов. Затова пък купона продължи до късно през нощта, а сигурна съм следващият път ще е още по-хубаво и ще можем да си вземем реванш от Siniestro.

Късна сутрин на 15-ти септември, групите са нетърпеливи за предстоящия си концерт в София. Напускаме Свищов и е ред на клуб Live&Loud и любимата ни столица. След като докарахме до психологически и културен шок къде живо същество срещнахме по пътя си, пристигаме в София. За подвизите на Mr. Terror може да се напише цял отделен репортаж, но ако сте прекалено любопитни можете да изгледате някое от клипчетата за обиколките на G. G. Allin из улиците на Ню Йорк. Накратко – „Terror in the sity“. Буквално и преносно. Четиридесет години по-късно анархията на пънка е жива, а присъстващите на този концерт имаха възможността да се потопят в тази атмосфера, макар и сред съвременен декор.

Немската група , в която няма нито един германец – Detraktor ще открие, (както и в Свищов) купонджийската вечер. Когато ги видиш на живо, на сцената вече преставаш да се питаш защо са спечелили W. O. A. Metal Battle. Дали заради изразения превес на огнен темперамент в редиците им, обединили бразилец, чилиец, аржентинец и разбира се – българин, или поради друга причина, но от тях се излъчва харизма, жизнерадост, очарование, а на сцената са просто заразителни.

Отдавна не е прецедент в тежката музика барабанистът да е и вокал, но тази комбинация винаги буди някакво особено възхищение към човека нагърбил се с подобна тежест. Дребничкият Henrique „Coruja“ Queiroz, на когото в паузите му се налагаше да става, за да го виждаме е същинска машина и перфектно е овладял умението да нахъсва публиката. В някои от песните барабаните звучат доста шаманистки, хипнотично, да го кажем, наистина много бразилски, но този учестен до лудост пулс прави музиката на Detraktor още по-пламенна.

Присъствието пък на Борис „Sunday“, който (въпреки твърденията му, че от много години не е използвал българския език), не спира да подхвърля майтапи допълнително скъсява дистанцията.

От сцената се лее перфектен, бързоскоростен траш в традициите на добрите стари класици. Освен четирите песни от демото чухме и нов материал, върху който момчетата работят и се надяват скоро да съберат и издадат в албум. Плануват и едно… хм, средокеанско шоу. Стискаме палци да ни зарадват с добри новини, които да отразим.

Phidion сякаш бяха хармонизиращото звено между двете стихии Detraktor и Siniestro. Въпреки, че музиката им е най-сурова и направо бих казала сериозна. Тихи, скромни, почти незабележими, на сцената изляха истинска бруталност и агресия. Те са и групата с най-дълга история зад гърба си. Създадени преди цели 14 години в Стокхолм. Суров дет метъл със скоростни бласт бийтове и кратки мелодични отклонения. Общо взето където видите бас с повече от четири струни се пригответе за сложни математически уравнения и малко скука. Свириха песни предимно от излезлия едва през тази година дебютен албум „The Throes of Scourge“. След сета барабанистът Peter ме попита:„Може би тукашните фенове не харесват бързите моменти в нашата музика?!“ Nailed!, както се казва защото и без друго рехавата публика съвсем изчезна по време на тяхното изпълнение. Мрънкам нещо от сорта:„Не, напротив, имаме много фенове на тази музика, но точно сега не са тук.“ Бам, митът за страхотния български фен, който винаги е навсякъде и по всяко време, вече е наполовина развенчан.

Siniestro са от онзи тип професионалисти, които няма да претупат нещата или да спестят нещо от шоуто си, все едно дали пред тях има двеста или двама човека. Siniestro носят характер, Siniestro носят страст. Siniestro носят заряд, който нажежава пространството и е истински юмрук в лицето. Често използваното клише „завладяха сцената“ е само безцветна прелюдия към пъстротата и настроението, които раздават. Те Владеят сцената. Владеят публиката, сърцата, сетивата.

Началото е поставено с „EU-Topia“ от дебютния им албум „Revelations in Mayhem“. След още няколко песни звучи „Liberato“, (един от най-взривяващите рифове за мен), последвана от песен с лично послание, а с „The Disease“ специално поздравиха колегите си от Detraktor. Johnny и Mr. Terror, които официално не свирят в групата, но също са неизменна част от Siniestro имат неизчерпаем запас от провокации, които сипят наоколо през цялата вечер. Сякаш лайт мотивът беше:„нека се забавляваме като за последно и натворим всички възможни щуротии, за които се сетим.“

Имаше и песен от предстоящия, втори албум на Siniestro, върху който те работят, а Linus подчертава, че там присъстващите сме първите, които я чуват. „Vinden som piskar ditt ensamma lik“ ни връща веселяшкото, пънкарско настроение, след още две песни от ЕР-то „Oppression of the Sunlight“следва кавърът на G. G. Allin „Bite you scum“, който е едновременно кулминация и край на шоуто.

За неговото изпълнение на сцената се качват Mr. Terror и Johnny, които показват изключителни вокални умения. Не, че не я атакуваха през цялото време, но това е тяхната част от шоуто. Няколко минути, които се оказват като пътуване във времето и ни пренасят в далечните 70-ет и 80-ет в дълбокия ъндърграунд на пънк сцената. И ако някога сте гледали клипове от онова време и ви се е искало някак да попаднете на такова събитие, сред онази обстановка и атмосфера, това беше шансът да ги видите и почувствате тук и сега. Истинският, спонтанен, бунтарски дух на времена, които видно е, отказват да си идат. Johnny небрежно захвърля микрофона на сцената. Linus слиза от нея и предава китарата си на озвучителя, приветствайки фенове и колеги. Последните тонове звучат някъде от залата докато последният вой от струните не е удавен в тишина.

Да, тези групи може да не са Destruction или Kreator и може би никога няма да станат. Но точно те са тези, чрез които тази музика продължава да диша и живее пълнокръвно и истински.

До следващия път, приятели! Punk’s not dead!