С голяма доза удоволствие и интерес изслушах на един дъх „Play a King”, първият миниалбум на Allegorist, 5 разнообразни, дълбоко емоционални и драматични композиции в нео-класик, симфоник метъл и поканих прелестната Катерина Симеонова и останалите алхимици от Allegorist да ни разкажат за проекта си.

Allegorist е създадена през 2012, като първото си ЕР „Play a King” издават през януари 2014 и ще бъде последвано от LP до края на годината.

Ако побързате да харесате фейсбук страницата на Allegorist, може да сте един от десетките фенове, който ще получи албума съвсем безплатно. Повече информация и линк към албума можете да намерите на: https://www.facebook.com/AllegoristBand

Allegorist - "Play a king"

Album cover

Членовете на Allegorist са:

Живко Коев – клавишни
Йордан Йорданов – китара
Кристиян Атанасов – китара
Петко Петров – бас
Катерина Симеонова – вокал
Димитър Белчев – вокал
Калин Сивов – ударни 

За Allegorist, „Play a King”, алхимия и други интересни теми поговорихме с Катерина Симеонова, Живко Коев, Кристиян Атанасов и Димитър Белчев, вокалист и на Violentory. 

MH18: Как възникна идеята за този проект? 

Катя: Докато търсихме музиканти за друг наш проект, попаднахме на Данчо, но се оказа, че той има много индивидуален подход и започна много да променя песните. От друга страна, той има много яки идеи и много ни хареса като музикант и така решихме да правим отделен проект с него. 

МН18: До каква степен музикалната форма е класическа? 

Крис: Начинът на мислене на Данчо е такъв. Той цели да постигне мелодичност, а тя е силно застъпена при класиката. Не цели да създава класика, просто начинът му на мислене е такъв. 

Живко: Силно е повлияна от класиката, но не сме се придържали към каноните на класическите произведения. 

MH18: Симфоник и готик метълът са стандартната част от готическата култура, която на този етап не е много популярна в България. Смятате ли, че ще се разрасне тепърва? 

Катя: Аз не мисля, че ще се разраства. Чувала съм за много малко такива групи и на повечето целевата група е една и съща и много ограничена в България. Според мен всяка от тия групи, ако има някакви по-големи амбиции, се насочва към други страни, в които има по-силно развита такава култура и по-голям интерес. Не мога да кажа, че сме част от някакво такова течение или разрастваща се култура. Проектът не е повлиян от външни фактори или благоприятна среда – средата никога не е била благоприятна. 

Живко: Тук възниква въпросът доколко ние се идентифицираме с готическата естетика. Ние сме определили стила като готик, симфоник, нео класически метъл, но това е колкото да определим стила на музиката, не сме търсили готическо звучене, нито се идентифицираме с готическата естетика. 

МН18: Къде смятате, че е вашата публика – как ще я намерите и тя – вас? 

Катя: В днешно време чрез интернет всичко е възможно и може да се достигне до по-широк кръг от хора, които имат интерес, не само в България, но и в чужбина. Не е както беше преди 5-6 години, всичко се случва много по-динамично. 

Димитър Белчев - вокалМН18: Кога и къде смятате да представите албума пред публика? 

Катя: За „къде“ е рано да се каже, а когато стане ясно къде, ще стане ясно и кога :). Ще видим, работим по въпроса. Вероятно се е разбрало, че ние търсихме барабанист доскоро. Така че от тази гледна точка едва сега сме в позиция да правим репетиции и да се подготвяме за участия. Новият ни барабанист е Калин Сивов – участвал е в проекти, които не са метъл, но е много голям фен на стила. 

МН18: Настоящият състав ли предвиждате за довършването на останалите композиции или очаквате още промени, предвиждате ли гост-музиканти? 

Катя: Като намерихме барабанист, попълнихме състава засега, но сме отворени за гост-участия на други добри музиканти. Възможно е примерно участие на някой с класически инструмент, но нищо конкретно не сме планирали на този етап. 

МН18: Колко композиции очакваме още? 

Живко: Вероятно ще има още поне 4 композиции, като мислехме да направим евентуално 9-10 песни в целия албум, като тези, които са в миниалбума, ще бъдат доразвити. Има известни изгледи инструменталът да се превърне в песен и някои от аранжиментите ще бъдат променени и презаписани. 

МН18: Ще бъдат ли концептуално свързани помежду си? 

Катя: Между композициите ще има някаква връзка, да, но няма да са идейно като цяло разказче, по-скоро ще бъдат относително тематично обединени. Дори в момента работим по две песни, в които пак става въпрос за алхимия и те вече са свързани помежду си – те са мини история, но не може да се говори за концептуален албум. 

МН18: Във всяка композиция има препратка към алхимия, независимо от факта, че основните истории са класически. Каква е свързващата идея?  

Живко: Идеята и името на групата е Allegorist – текстовете често са алегорични, символични, имат многопластово значение, всички пластове са валидни.   

Митко: Алхимията има един по-вътрешен и по-външен аспект. По-външният аспект на алхимията е трансформацията на веществените неща – олово в злато и т.н., а вътрешният аспект е личностната трансформация на човека от някакво егоистично създание в нещо по-висше. Трансформация на съзнанието. 

Катя: Самото правене на музика е един вид алхимия, тъй като е творчески процес, а творчеството приближава човека до бог, защото бог е преди всичко творец. 

МН18: Работите в София – по-лесно ли се случват нещата тук? 

Митко: В София има много музиканти и много места за изява, но не намирам кой знае каква разлика с Варна, защото по-принцип ъндърграундът като начин на разпространение е на ниско ниво. Ето такива интервюта като това са рядкост и без тях е трудно да се чуе за групите, било то в София или на друго място. 

МН18: Имате ли любими композиции от албума и какво мислите за тях? 

Живко: На мен всяка композиция, по която работя в момента, ми е любима. С Данчо като работим по нещо и си казваме – ето това е най-доброто, което сме правили досега и общо взето сега новите неща, които още не са излезли, са ми най-любими. 🙂 

Катя: На мен също новите неща са ми много любими. Старите неща си ги работил много време и нещо ново и свежо винаги е добре дошло. Лично на мен One of them ми е една от най-любимите, защото въпреки че е една от най-старите, претърпя много метаморфози. 

МН18: Коя е хитовата – Madman’s Capriccio? 

Катя: По принцип тази е според доста хора хитовата, а другата, която се харесва на хора с малко по-друг вкус, е A Fairytale for the Wicked. Тя повече се харесва от хора, които са фенове на по-бързи неща. Още преди да издадем албума, като сме го пускали на наши приятели, всеки имаше различна любима песен и различно класиране, което е много добър знак. Явно самите песни си имат достатъчно индивидуалност, достатъчно заряд, че всяка песен да импонира на различни хора. 

МН18: Добре споени звучат вокалните партии, въпреки че имате много различни гласове. Лесно ли ви се получи този синхрон? 

Катя: Самите композиции са много съобразени с нашите гласове като емоция. В моите партии инструменталът е по-различен, цялостното оформление е различно и емоцията е различна, а където пее Митака инструменталът е такъв, че да подчертава неговия пауър, неговите качества на гласа. 

Митко: Според мен не сме открили топлата вода. Има го в доста групи. Това, което ми харесва освен текстовете, е че композициите могат да покажат женствения глас с нежността, която може да представи, в контраст с характерното мъжко звучене. Това, което ми харесва е, че въпреки че пеем различни неща, когато образът е завършен с музиката и текста, който ѝ кореспондира, дори гласовете да са различни се получава добре, защото са завършени като епизоди. 

Катя: Ние много се стремим да има завършеност и всеки един детайл да допълва картината, и тя да е многопластова и детайлна. В едно такова произведение какво се пее е много важно. Факт е, че хората не обръщат много внимание на текста, но човешкият глас в сравнение с инструментите е по-силен като внушение, като впечатление за широката публика. Много важно е тя да е съпричастна и да навлезе в атмосферата. 

МН18: Текстовете са сложни и ритмични и са написани на английски. Много време ли отне да имат този вид? 

Живко: Различно за различните песни. Обикновено когато ми дойде идеята за текста, точно как искам да звучи, може да стане и за един ден. Понякога, докато реша какъв да е подходът към текста, може и да отнеме месеци. Някой път текстът ми идва заедно с музиката, друг път първо е едното, после другото. 

Катя: Много е важно цялостното послание. Дори едното да е първо, винаги в него има зародиш на другото. Текстът и музиката са свързани, едно цяло. 

МН18: Да се върнем на диалога в композициите. Как мислите визуално да го представите? 

Катя: В момента сме в процес на вземане на решение. Няма да е класическа готика, тъй като много се асоциира тази визия с класически готик групи, с които нямаме толкова общо като музика и като естетика. 

МН18: Обложката на албума ви е нестандартна за метъл албум. 

Катя: Момичето, което я прави, е наша близка приятелка, Мария Младенова. Това ѝ е първа обложка на група. Имахме някои идеи в по-друга насока и накрая тя ни изпрати това, което нямаше почти нищо общо с първоначалната ни идея. Пак имаше крал и шут, но нямаше нищо друго общо и въпреки това на нас супер много ни хареса и нямахме никакви забележки – нищо не е коригирано. Тя направи и логото на групата – също много ни хареса. Тя беше усетила много добре настроението на музиката и прекрасно се получи. 

МН18: Каква музика слушате? 

Крис: Аз слушам само джаз и боса нова. Това са стиловете, които в момента слушам. 

Митко: Освен симфоник метъл, който си харесам най-много, слушам и суфи музика. Това са мистиците на исляма и имат много хубава дълбока музика, която докарва съзнанието в едно такова специфично състояние отвъд ежедневните грижи и егоистични желания. Не смея да кажа, че съм медитатор, но наистина суфи музиката ме кара да се чувствам много по-различно. 

МН18: Всички слушате и четете различни неща? 

Катя: Всъщност може би затова има някаква такава странна симбиоза стилово, въпреки че нещата звучат много хомогенно и завършено, има влияния от много места и това ги обогатява доста. Аз харесвам много Therion, Ayreon,Theater of Tradegy, но има и много други неща встрани от метъла, които също слушам. 

Митко: Искам да кажа, че избягваме Nightwish, защото много хора като чуят нещо с класическа певица веднага реагират: това е Таря, просто защото те са наистина огромна група, но лично мен Марко Хиетала изключително много ме вдъхновява като начин на изпълване на образа чисто певчески и начин, по който пресъздава героите, които изпълнява. 

МН18: Радвам се, че вие повдигате този въпрос, защото при наличие на мъжки и женски класически вокал той неминуемо възниква. 

Катя: Наскоро ме питаха дали има влияние във вокалите ми от Таря – не, няма. Да, те също са група, която има женски вокали, повлияни от класическото пеене и ако не си слушал други такива групи – да, може да има нещо, но ако говорим за стила, няма нищо общо.

МН18: Какви интереси имате извън музиката, хоби? 

Катя: На Живко основното хоби е работата по групата 🙂 Всъщност играем настолни игри понякога – една по Тери Пратчет има, има и една по Game of Thrones. Не играем много често, но подхождаме с голям интерес. 🙂 

Живко: На Митко работата му е да е певец, а хобито – да е програмист. 

Митко: Моето хоби са книгите и размишленията, но реално сещате ли се нещо, което не е музика, което можем да видим или да усетим? 

МН18: Вашето послание към нашите читатели 

Митко: Яжте чесън да няма грип! 🙂 

Катя: Не се поддавайте на масовия песимизъм и хейт, който струи отвсякъде. Има някаква обща негативна нагласа, че няма нищо да постигнеш и няма смисъл нищо да правиш. По-скоро работете в посоката, която ви влече и влагайте усилия и енергия. Това, че някой преди теб не е успял да го направи, не значи, че и ти няма да успееш. 

Митко: Търпение, постоянство, стъпка по стъпка и без много концентриране в бъдещето, повече в изливане на сърцето тук и сега, в изкуството и любовта. 

МН18: Благодаря за чудесния и изключително интересен разговор и с нетърпение очаквам първото ви изпълнение на живо 🙂 Успех!