Ние, от Metal Hangar18, решихме да стартираме една нова рубрика, която, ако има успех, ще разсее булото на много забравени и незнайни моменти от българската рок история. Първата сага в нея ще бъде от няколко части и ще хвърли светлина върху една от групите творили по-тежък рок през осемдесетте – ТРОТИЛ. Автор е Ивайло Динев – басист на бандата:

Първа част можете да прочетете ТУК.

Тротил – непубликуваната биография. Втора част.trotyl 2
След като се оказа, че като „Тротил” имаме пълна забрана за достъп до сцена, читалища и т.н., изкарахме професионални категории в дирекция „Музика”, прекръстихме се на оркестър „Рок експрес” и с влака заминахме за Копривщица. До този момент бяхме в състав – Коцето – вокал, Мони, барабани, Сашо /брат ми /соло китара/, Евгени -соло китара и аз – бас. Коцето не пожела да дойде и ние взехме от „Кристал” Ясен – клавишни и вокал и Кольо Кюстендилеца за соло вокал. Бяхме разпределени в ресторант „20 април“.
Изискването беше 65 процента българска музика, 15 соц и останалото – западна. Нещо такова. Естествено шило в торба не стои и започнахме да свирим Дийп Пърпъл, Мейдън и Джудас, маскирайки ги като български. До третия ден всичко беше добре, като изключим, че персонала ревна, че свирим много силно и не могат да работят. През деня ние репетирахме в ресторанта. Както и да е. След третия ден Кольо Кюстендилеца си изгуби гласа и оттогава ни започнаха проблемите. Иначе всичко беше страхотно – пари, бакшиши нямаше, но имахме цяла маса с твърди горива. Ставах и лягах с водка. След като Кольо си изгуби гласа, почна да пие too much и да ръси глупости между песните. Междувременно ни дойдоха на гости феновете ни от „Кравай”, всичките ни бойни другари. Бяха си донесли от София консерви русенско и „Калвадос” /ябълкова ракия, смърди на лайна/. Ние свирехме, те се напиха. Даже някой хвана за задника управителката на ресторанта /Кольо и викаше Кака Славка/. Яко! Някой се беше обадил в милицията и на другия ден патрулките ги депортираха до жп гарата.
Близо до ресторанта имаше магазин на „Минералсувенир”. Един ден Кольо минал от там и почнал да сваля продавачката. Тя го отрязала и той и отвърнал: ” Ама овцо, кой знае колко кофи сперма си изгълтала, какво ми се правиш на… „ За лош късмет на всички нас, мъжът на продавчката се оказа шефа на „Държавна сигурност” в Копривщица, специално командирован от София заради турските събития. На следващата сутринта ни викнаха в тамошната милиция. Посрещна ни този същия десар, възпитано ни заразпитва как сме и т.н. Накрая попита: „ Момчета, някой от Вас вчера да е минавал през „Минералсувенир? Нека да остане за малко!” Ние си тръгнахме. След малко гледаме Кольо седи пред милицията, турил си ръцете отзад, все едно има белезници и ни разправя „Тоя селтик, че го изволним! Че се обадим на чича ми, Григор Шопов и че лъскам улиците на Коплювчица с пагоните му!” … След два дни Кольо го изгониха от Копривщица, а на нас ни пратиха инспектор от дирекция „Музика”. Бяхме го кръстили Мухозола. Слава богу, изтече ни договора!
Доколкото знам в историята на Копривщица и „20 април” има две незабравими събития – Вантера/лека му пръст!/, когато изпил виното на хазяина и заспал в мазето и нашето пребиваване…
/Край на втора част/