Интервю с Дедо Крас и Евгени, от МЛЪК!

Млък! се появяват на сцената пролетта на 2004 г. и бързо се превръщат в една от най-шантавите и разпознаваеми групи в българския ъндърграунд. Пънк, ска, метъл, прогресив и алтърнатив се смесват в песни като Всеки мрази красивите и умните, Не желая да съм супа и пророческата Зоопарк, а текстовете им са хем смешни, хем леко тъжни, хем силно саркастични. Групата има зад гърба си пет албума и стотици концерти, включително преди Marilyn Manson на Bestival в Букурещ и преди Toy Dolls на Rokaj в Загреб.

15 години след началото, групата решава да замълчи. Последният албум носи красноречивото име Край, а прощалното турне завършва на 11 май 2019 г. във Варна. В паузата Дедо Крас (Красимир Кунчев – вокал и китара) развива проекта си Eagle Post, а басистът Евгени (Евгени Христов) свири с Индиго.

Седем години и половина по-късно, Млък! се връщат на сцената. На 20 ноември свирят в клуб Строежа, а преди това Дедо Крас и Евгени седнаха с Митака да поговорят за реюниона, за сцената тогава и сега и защо завинаги е твърде дълъг срок за музикантите.

Митака: Кой се обади първи, за да се съберете отново? Имаше ли конкретен повод, или просто беше време?

Дедо Крас: Говорехме от известно време, но трябваше да дойде подходящият момент, в който да си кажем: „Добре, правим го„. Не знам кой се обади, просто му дойде времето. Освен това направихме сметка, че точно тази година стават 20 години от първия ни албум, което е относително кръгла годишнина. И 7 години от последните ни концерти, което си е сериозна пауза.

Евгени: Междувременно с другите ни формации – Eagle Post и Индиго – имахме един много приятен съвместен концерт. Мисля, че това беше допълнителен стимул да видим дали можем да направим нещо отново заедно.

Митака: Последно сте свирили заедно като Млък! преди 7 години. Сега, като се събрахте отново, помнехте ли песните, или трябваше да ги учите наново?

Дедо Крас: Забравят се, да. Имаше по малко от двете – и спомени, и забравени неща.

Евгени: За себе си мога да кажа, че очаквах да е по-трудно. Сработването стана по-лесно, отколкото си мислех.

Митака: Някои групи, като се събират, казват: „Това е реюнион за пет концерта или за едно турне и толкова„. При вас има ли ги тези крайни срокове?

Дедо Крас: Засега имаме един концерт и плановете ни след това са малко неясни. Искаме първо той да бъде максимално пълноценен, а оттам нататък ще видим. Да не прекаляваме с планирането и да живеем за момента, а нашият момент е 20 ноември. След него няма да издаваме какво ви очаква, за да бъдете изненадани. А като нямаме конкретни планове, нямаме и краен срок.

Митака: Имаше ли варианти да се съберете в по-стария състав и ще има ли гости на сцената?

Дедо Крас: Логистично нещата не са толкова лесни. Дългогодишният ни барабанист Теодор свири в чужбина и доста рядко се задържа в България. А дали някой от другите оригинални членове ще гостува, ще стане ясно на 20 ноември. За който е на другия край на света няма шанс, телемост не се предвижда.

Митака: Предполагам, че част от решението да се съберете е носталгията. Останаха ли обаче неизсвирени и незаписани идеи отпреди 7 години?

Дедо Крас: Винаги има. Въпросът е, че в момента те не са водещи, ще свирим изцяло песни, които сме свирили преди раздялата. Има идеи, които са останали, но кои от тях стават и доколко ще ни се занимава да ги възраждаме, предстои да бъде видяно и чуто.

Митака: Измислихте ли си майтапчийски отговор за хората, които ви питат „Нали беше край?“ След Slayer, Scorpions и кой ли още не, хората вече не очакват приключване завинаги.

Дедо Крас: Завинаги е твърде дълъг период за музикантите. Готов отговор нямаме, въпреки че… какво е обратното на край? Безкрай.

Митака: Може и йарк.

Дедо Крас: Да, това е буквално обратното на край. Ще го имаме предвид, благодарим за подсказката.

Митака: За онзи момент името на албума е било вярно. Ако днес трябваше да го кръстите, как щеше да се казва?

Дедо Крас: Винаги стои вариантът Млък! 5, защото беше петият ни албум. Нямаше да останем без варианти, но в момента нямаме планове за албуми, за които да мислим имена. Знаеш много добре колко се е променил музикалният пейзаж последните години, въпреки че ние все още вярваме в албума като формат. Може би е по-скоро романтично, отколкото реалистично, да си помечтаем за още албуми, но знае ли човек. Идеята сега е да караме стъпка по стъпка и да видим накъде ще ни отнесе този безотговорен подход. Очакваме концертът на 20 ноември да бъде силно емоционален за нас на сцената и се надяваме и за хората пред нея. След това ще гледаме напред.

Евгени: Аз всъщност мисля, че енергията от този концерт ще ни даде повече яснота за времето след него.

Митака: Прощалният ви концерт беше записан, нали?

Дедо Крас: Последния в София го снимахме с две-три камери. По-голямата част е в YouTube, с професионален аудиомикс. Ако някой е забравил какво е шоу на Млък!, може да го потърси под не много оригиналното име „Последният концерт на Млък! в София„.

Митака: А вие гледали ли сте го скоро?

Дедо Крас: Слушал съм едно-две парчета, за да си припомня аранжиментите, както ги правехме тогава. Но подозирам, че за човек, който не е бил замесен, е по-интересно да го изгледа. Мисля, че изглеждаме нелошо.

Евгени: Ще съм по-кратък – слушал съм го и съм го гледал наскоро. Много ми е приятно, този концерт беше много як за мен.

Митака: Кого очаквате в публиката – предимно старите фенове с децата им, или и хора, които никога не са ви гледали наживо?

Евгени: Очакваме и ще се радваме на всякакви хора. Децата ми пораснаха, малката ми дъщеря почти не помни концертите ни. Ще дойдат и племенниците ми, вече като музиканти, които свирят в тийнейджърски групи и правят свои неща. Тяхната подкрепа ме вълнува много, защото те самите имат очаквания да се насладят на шоуто ни.

Митака: Искате ли да се случи нещо специално на този концерт, нещо, което досега не ви се е случвало?

Дедо Крас: На нашите концерти са се случвали много неща, някои абсурдни, много незабравими. Не искам да предсказваме какво ни се иска, за да не бъдем разочаровани, ако не се случи. Нямам яснота какво различно бих искал, освен едно много хубаво и яко шоу. Желанията ми са много семпли: да звучим добре, да свирим добре, хората да се забавляват заедно с нас. С две думи да обменим енергия с нашите хора. Това не е малко.

Евгени: Когато групата е на сцената, а отпред има хора, които се кефят, това е уникално преживяване и за групата, и за феновете.

Митака: Крас, последните години се занимаваш с Eagle Post, отначало изцяло самостоятелен проект, в който после се включиха и други музиканти. В интервюта си казвал, че Eagle Post се е появил, след като посоката на Млък! се е изчерпала. Изчерпва ли се сега пък той, като се връщаш към Млък!?

Дедо Крас: Не! Аз буквално имам песни за цял албум на Eagle Post в различна степен на завършеност и не виждам причина да се лишавам от едното за сметка на другото. С годините стигнах до извода, че нищо не пречи човек да бъде тотално отдаден на две банди, защото стилово те не се припокриват. Ясно е, че ако напиша по-кораво парче, то ще е за Млък!, ако е по-мелодично – за Eagle Post.

Истината е, че от години не бях писал неща за Млък!. Но ако трябва да съм честен, последните месеци имах една-две идеи, които си записах и които биха паснали на бандата, а това не се беше случвало много отдавна. Фокусът сега обаче е този концерт. Да почетем, високопарно е да го нарека наследството, по-скоро добрите стари времена.

Митака: Евгени, миналото лято говорихме по повод концерт на Индиго. Продължаваш ли с тях паралелно с Млък!?

Евгени: Групата функционира. Тази година концертният сезон беше доста по-слаб, свирихме заедно с Eagle Post и Shangri-La, след това с Индиго сами в един клуб в София през май. Последните два месеца лично за мен фокусът категорично е Млък!, но нищо не е приключило и ще се случват нови неща. За мен е огромно удоволствие да свиря с толкова по-млади от мен хора с цялата им енергия, отдаденост и подход към композирането и звукозаписа.

Митака: Insmouth се събират след 25 години, а вие след 7, случайно ли е това?

Евгени: Това съвпадение ми е много приятно. Insmouth за мен са група, която познавам от студентските си години, донякъде дори лично с техните концерти в Стара Загора, родния ми град. Много се радвам, че по едно и също време се случват тези възстановявания.

Дедо Крас: И аз имам добри приятели в Insmouth. Гледал съм ги, навремето подгряваха много от големите банди, които идваха в България. Това е група, която даде много на сцената в периода, в който съществуваше.

Митака: Има ли реюнион, който лично бихте искали да видите?

Дедо Крас: Миналата и тази година вече гледах реюниона, за който мечтаех – на любимата ми група Cardiacs. В по-различен състав, по обясними причини, но беше изключително неочаквано сбъдване на мечта. Faith No More вече сме ги гледали след реюнион, но щом се събират отново след около 10-годишна пауза, бих ги гледал пак с удоволствие. Точно Cardiacs и Faith No More са двете групи, които са повлияли най-много на звука на Млък!. А за това, което всъщност ми липсваше, вече си взех билет и ще гледам Rush в Милано през март. Чакам го с огромно нетърпение.

Евгени: Последните една-две години в България има толкова богат музикален календар, че не мога да кажа, че нещо ми липсва. Тази година гледах и Duran Duran, и The Cure, миналата пък доста интересни групи на Hills of Rock. Фестивалният живот у нас рязко тръгна нагоре и буквално не успявам да видя всичко. 

Митака: Има ли риск в цялата история вместо реюниън да се получи трибют банда на Млък!?

Дедо Крас: Риск винаги съществува, както има шанс всичко да се получи, така има и риск, предполагам немалък. В крайна сметка сме група, която винаги е рискувала със смесването на стилове, със звука и представянето си. Наясно съм, че може да не стане чак толкова готино, колкото си го представяме. Тогава малко ще се натъжим.

Митака: Тази година, освен двата супер реюниона, видяхме и как две много силни групи спират. Odd Crew влязоха в безсрочна пауза, а Smallman обявиха, че вече не съществуват. Може ли някой да запълни мястото им?

Дедо Крас: Много добре знаем, че условията за правене на рок и метъл в България са далеч от идеални. Като стъпиш в Англия или Германия, веднага ти става ясно, че там е много по-рокендролно и рокът и метълът са много по-близо до масовата музика. Smallman и Odd Crew са банди, които толкова години са на тази сцена, и съм сигурен, че са поели предостатъчно негативи точно от тези условия. От друга страна, ние сме в това нещо заради нашите хора. Това, че са по-малко от чалгарите или попаджиите, не ги прави по-малко отдадени. Не знам дали има нужда някой да запълва чуждо място, по-скоро да си намери своето и публиката да ги разпознае. Но със сигурност това са две групи, които ще липсват, с причина са сред най-изявените и разпознаваеми в страната.

Евгени: Групи с такова присъствие трудно се заместват, но Крас е изключително прав. Всяка група трябва да гради собствена позиция на сцената. Не става така: „Odd Crew се разпаднаха, сега ние ще запълним тяхното място„.

Митака: Как изглеждаха сцената, клубовете, публиката преди 22 години, когато започвахте?

Евгени: Много важно е, че тогава имаше клуб О’Шипка. Наскоро някъде попаднах на определението българският CBGB и съм 100% съгласен, познавайки мениджърите и хората, които движеха клуба. Първите ни концерти бяха точно на тази сцена, с много групи, които тогава тепърва се появяваха или вече бяха утвърдени. Деляхме си сцената и си помагахме взаимно.

Трябва да признаем, че тогава имаше сцена и интерес от страна на публиката, които провокираха правенето на нова авторска музика и това е много важно да се каже. О’Шипка бяха 100% фокусирани в това и не толерираха кавър изпълненията и клубът беше истински оазис за нови банди.

Дедо Крас: Ние хванахме последните около две години от съществуването му и това ни пасна идеално в началото, защото искахме да правим само наши неща. Когато ходехме в други клубове, правехме по два-три кавъра, за да допълним репертоара за по-дълъг сет, но не бяхме от групите, които на едно място свирят своите неща, а в рок баровете бият кавър репертоар с две-три свои парчета. И дори и тези кавъри се опитвахме да ги правим като наши парчета. Почти без изключение бяха така преаранжирани, че от оригинала оставаше много малко.

Митака: А какво се беше променило през 2019-а?

Дедо Крас: Бяхме помъдрели, предполагам, и с помъдряването и остаряването бяха се натрупали както позитиви, така и негативи. Вече бяхме направили пет албума. Винаги сме се водили от идеята да правим неща, които развиват вече направеното, вместо да го повтарят. И в някакъв момент, като автор на музиката и текстовете, се оказах в позиция, в която не знаех какво друго мога да напиша, нито като музика, нито като текст, дори в доста широките рамки на Млък!. Може би имаше и натрупана умора, но за мен водещото беше това.

Евгени: Освен това, което каза Крас и което е супер важна причина, за мен имаше и промяна на концертната сцена, публиката се дръпна от авторската музика, от търсенето на оригиналност и промяна. И нещата започнаха да стават малко „правим го, защото го правим„, а не защото се забавляваме истински. Решението беше изключително осъзнато. Записът на последния албум и промотирането му бяха част от процеса на приключването на Млък!, което въобще не се случи за 24 часа. И, разбира се животът понякога се намесва със своя бит.

Митака: Мислите ли, че през 2026 г. публиката е по-положително настроена към нова авторска музика, отколкото преди 10 години?

Дедо Крас: Ние няма да правим нова авторска музика, ще правим само авторска музика. Това е мисълта, която ме забавлява напоследък, защото това ще бъде първият концерт в историята на групата, на който ще свирим само стари песни. Което от своя страна е ново предизвикателство, каквото никога не сме имали.

Митака: Освен ако до утре не измислите нещо.

Дедо Крас: Не бих заложил на това.

Митака: Стрийминг платформите, социалните мрежи повече помагат или пречат днес група като Млък! да бъде открита?

Дедо Крас: За хората, които се интересуват, винаги е било относително лесно да ни открият. Дали можем да влезем в полезрението на човек, който не се интересува толкова живо от такава музика, ако разчитаме да попадне на нас случайно, шансът може би е малък, но това не е главната ни цел.

Евгени: Отново ще съм кратък: децата ни откриват изключително лесно. Така че явно има как.

Митака: Споменахте О’Шипка. Има ли други клубове от миналото, които ви липсват, както и нови, на които се радвате?

Дедо Крас: Имало е доста приятни места, но те са били по-скоро временни убежища. Нека не се залъгваме, пънкът, метълът и рокът в България са ъндърграунд музика. Но О’Шипка беше най-важният. И сега да погледнеш афишите от тогава и ще видиш в рамките на един месец най-малко 20 яки групи. Може би това е катализаторът в основата на целия български ъндърграунд през последните 20 години.

Евгени: Аз бих го обобщил, без да споменавам имена на клубове. Отношението на мениджмънта винаги е определяло какво се случва в един клуб, колкото и време да съществува той. Има хора, които са били много отдадени на музиката, и това е помагало и на групите, и на публиката да се получи готин концерт. Имало е и случаи, в които музиката е стояла на заден план и тогава винаги се появява бариера, която пречи на доброто шоу. Свирили сме на страшно яки места, имало е и сериозни разочарования. Хората, които правят програмата, създават отношението към групата и към публиката и това се усеща още с влизането в клуба за разтоварване на апаратурата.

Митака: Да се върнем към днешната сцена. Освен Индиго, има ли готини български групи, които сте открили наскоро?

Евгени: Ужасно много! Там, където репетираме с Индиго, е цяла общност с много доскоро непознати за мен имена на млади групи, на хора от 15 до към 30 години. Оказва се, че има страшно много готини групи и отдадени музиканти. Момчета и момичета, които се стараят да правят добра авторска музика и дават много от себе си. И тук е парадоксът, защото те имат изключително малко изяви на живо. Сигурно има обяснения, може би връзката с клубовете вече е различна, но фактът е, че сцена има, хора има, а шансът да бъдат видяни на живо е изключително рядък.

И това не е само в София, в родната ми Стара Загора има страхотно местенце, което е репетиционна и звукозаписно студио и около което се събират млади хора. Логично при такова натрупване трябва да дойде интересен бум. От друга страна, концертният календар в България вече е много претрупан. Идват много големи групи, освен големи фестивали има и по-малки, локални. Но на клубно ниво моите наблюдения са, че е постничко. Има кой да се изяви, а по някаква причина това не се случва.

Митака: Работи ли още хуморът на Млък!? Имам чувството, че напоследък светът стана твърде абсурден за сатира.

Дедо Крас: Светът винаги е бил твърде абсурден, иначе този тип сатира нямаше да просъществува. Може би някои неща, които тогава ни забавляваха, сега не ни забавляват толкова. Но хуморът е инструмент за справяне с реалността, а реалността винаги си е била копеле, така че винаги е имало нужда от хумор. Ако ние не си направим веселото, не можем да очакваме тя да се занимава да ни забавлява. Трябва да се поставим малко по-нависоко или по-встрани и да не приемаме нещата толкова насериозно. Ако трябва да изживяваме дълбоко всичко, което виждаме по новините и в интернет, няма да ни е много готино.

Евгени: За съжаление хуморът на Крас в текстовете се оказа твърде пророчески. Живият живот догони Зоопарк с това, че ни дават храна, за да забравим пътя към дома, и че изолацията вече е закон. Ние спряхме през 2019-а, тогава излезе албумът, и след по-малко от година започна пандемията.

Дедо Крас: Откакто Млък! се разпадна видяхме пандемия, войни, бедствия, политически, природни, всякакви.

Митака: Ами тогава, никога повече не спирайте!  Всеки мрази красивите и умните е една от най-хитовите ви песни. От нея ли дойде терминът „умните и красивите„?

Дедо Крас: Песента е написана през 2005-а и излезе през 2006-а, а терминът дойде доста по-късно, покрай протестите през 2013-а. Въпросът е дали човекът, който го пусна, е знаел за нашето творчество и ни изплагиатства, или е стигнал сам до подобно гениално словосъчетание. Тогава някой веднага направи клипче с нашата музика, а ние го свалихме от YouTube, защото не ни хареса как използват песента.

Митака: Коя песен на Млък! смятате за най-подценена?

Дедо Крас: Може би някоя от последния албум, цялото турне мина с настроението, че приключваме, и в него има силни песни, които биха могли да получат повече внимание. Евгени вече спомена една от тях, Зоопарк, нея ще я свирим на 20-и.

Евгени: Аз имам отговор не за песен, подценена от публиката, а от нас. От около 50-те песни в петте албума на Млък! има една-единствена, която никога не е свирена на живо. Аз ужасно много я харесвам и това е Dancin’ Idiot. Всички други са свирени на сцена, някоя по-често, някоя по-рядко, а тази никога.

Митака: Да не е била като Escape на Metallica, да запълни албума по искане на мениджъра?

Дедо Крас: Не, не мисля, че някога сме избирали песни за запис на принципа „абе, липсват ни четири минути, дай да направим нещо„. Тя е пълноценна част от албума, просто така се случи.

Митака: Откъде идва прякорът Дедо Крас?

Дедо Крас: Когато влязох студент преди много години, вече бях изкарал казарма и бях по-възрастен от колегите си с цели една-две години.

Митака: Пенсионер!

Дедо Крас: Пенсионер, да. И подозирам, че малко идва и от Тери Пратчет.

Митака: Оттам ли е и връзката с Космическото прасе – Дедо Крас, Дядо Прас, Космическо прасе ?

Дедо Крас: Не, прасето е съвсем друга идея. То беше един такъв супергерой. Мислех си: ако едно прасе дойде на Земята и се окаже много по-голям пич от хората, колко ли гадни всъщност са хората? А нашето прасе превъзхождаше човечеството с огромна разлика.

Евгени: Ако трябва да допълня за подценените неща – за мен лично албумът за Космическото прасе и въобще цялата му история и записите в Лондон е най-най-най-любимото нещо, което сме правили заедно като група.

Митака: Ако Млък! беше животно, но да не е прасе или балканозавър?

Дедо Крас: Костенурка. Или целият зоопарк.  Или ленивец – предвид Мързи ме.

Евгени: Сигурно не е ленивец, парчетата са твърде енергични за ленивец. Може би някакво глупаво кученце.

Дедо Крас: Или жертва на експерименти с глава на куче, лапа на коте, опашка на крокодил, черупка на костенурка. Ние по време на Чернобил сме ходили на манифестации, така че това би обяснило подобни мутации.

Митака: Няколко думи за феновете на Хангара и за вашите фенове за финал?

Дедо Крас: Благодарим ви, че слушате метъл, рок и пънк и каквото още слушате. Не сме чак толкова голям балон, всички сме вътре и се знаем, така че няма да се правим на нещо, което не сме. Заповядайте на концерта на 20 ноември, ще бъде много забавно.

Между другото, бях забравил колко метъл има в първия албум на Млък!. С времето изникнаха термини като прогресив пънк, набляга се на еклектиката в музиката ни и това е вярно, но в първите два албума, от които ще свирим доста, има изненадващо много метъл. Това много ме радва. Тази година и без това ходих на повече метъл концерти, отколкото от много време насам – Voivod, Iron Maiden и още, само за половин година. И когато трябваше да си припомня някои парчета, се изненадах много приятно. Видно сме били млади и хубави и големи диваци. Ще се радваме феновете на Млък! и на Хангара да дойдат в мелето.

Евгени: Искаме за пореден път да направим страхотен концерт, всички да се забавляваме и да ни е много хубаво. Надяваме се да видим много нови, млади хора в публиката – за да видим, че приемствеността продължава.