Echoes of Balkana: Разговор с KHANЪ и Tickle the Sage ден преди концерта им с E-an-na

Само ден ни дели от Echoes of Balkana – събитието, което утре, 14 ноември, ще събере в столичния клуб Mixtape 5 румънската група E-an-na и родните формации KHANЪ и Tickle the Sage. По този повод на страниците на Metal Hangar 18 ни гостуват Александър (Leafy) от KHANЪ и Иван от Tickle the Sage. В следващите редове те разказват как се организира подобен балкански обмен без големи промоутъри, какви са предизвикателствата пред независимите музиканти днес и какво да очаква публиката утре вечер.

Как се роди идеята да се съберете на една сцена три толкова различни, но концептуално близки формации – E-an-na, KHANЪ и Tickle the Sage?

Александър (Leafy), KHANЪ: Миналата година свирихме с една друга румънска банда, Taking Back August. След концерта се заприказвах с мениджърката им, която ни препоръча да чуем E-an-na. Харесаха ми и си казах, че ако някога дойдат в България, ще се опитам да направим нещо заедно.

Десетина месеца по-късно, когато вече обсъждахме международни колаборации покрай новия албум на KHANЪ, реших да ги преслушам отново. Пуснах си „Și cu asta basta“, която започва с един мега луд балкански риф на акордеон. Чух го и моментално ми се прииска да ексна няколко чаши. В този момент си казах две неща: че искам да се науча да свиря тази песен на китара и че ще намеря начин да доведа тези пичове в България.

Вече не беше „ако дойдат, ще направим нещо заедно“, а „Fuck it, довеждам ги в България!“

По-късно, когато с Жо обсъждахме коя трета банда да поканим за големия Mixtape, той предложи Tickle the Sage. Те са една от любимите ми български банди заради атмосферата, която създават на живо, така че решението дойде съвсем естествено.

Знаем, че събитието е организирано без помощта на големи промоутъри и букинг агенции. Как точно се изгражда такъв тип международна ъндърграунд мрежа между банди на Балканите и кой направи първата крачка за връзката с румънците от E-an-na?

Александър (Leafy), KHANЪ: Първата крачка направих аз. Писах им едно доста дълго съобщение в Instagram, в което им обясних колко ме кефи музиката им и че ни кара да искаме да пием. Буквално това им написах! Предложих им да направим колаборация или размяна на гостувания.

Те се отнесоха мега пичовски и ни свързаха с мениджмънта си. През януари направихме общ разговор, в който участвахме аз, Здравко, Жо и двамата им мениджъри, Стефан и Даря. Самите E-an-na вече се бяха съгласили да дойдат, но имах чувството, че мениджърите им са малко скептични.

Тук Жо изигра много важна роля. Разказа им за Subcarpați, друг румънски проект, който беше генерирал огромен интерес в България и беше напълнил големия Mixtape. Обясни им как работи клубът и какъв потенциал има подобно събитие. Мисля, че това много помогна да се навият да дойдат изцяло на приятелски начала, без някакви конкретни изисквания.

Първоначално им бяхме казали, че можем спокойно да напълним малкия Mixtape, но те предложиха да направим събитието в голямата зала. Така започнахме да мислим и за трета банда.

Мисля, че международните контакти се изграждат точно така: с инициатива, лично отношение и желание да създадеш нещо заедно, без непременно да чакаш някой друг да го организира.

Иван, Tickle the Sage: Първата крачка направиха KHANЪ, които се свързаха и с E-an-na, и с нас. Ние много се изкефихме на идеята и веднага взехме решението да се включим. Вярваме, че не можем винаги да чакаме някой друг да създаде възможностите за нас. Самите банди трябва да проявяват инициатива и да изграждат мостове помежду си. Затова това събитие е много смислено за нас. Шанс да обединим усилия и да се опитаме да направим нещо, което доста хора смятат за невъзможно.

Колко трудно е за самите музиканти да влизат едновременно в ролята на организатори, пиари и артисти на сцената? Има ли моменти, в които логистиката около едно такова събитие отнема от фокуса върху чистото свирене?

Александър (Leafy), KHANЪ: Трудно е, и то доста. Но не го казвам като нещо лошо. Реалността през 2026 година е, че независимият музикант трябва да си бъде сам и PR, и booking агент, и отговорник логистика, и какво ли още не.

Много музиканти се отказват точно на този етап, защото смятат, че музиката е единствената част от работата им. Но ако искаш едно събитие да се случи добре и да стигне до възможно най-много хора, трябва да положиш усилия и извън сцената.

За този концерт например с Жо помагаме на E-an-na с логистиката и хоспиталитито. Иван, Деница, Здравко и други хора също участват активно в организацията.

Разбира се, че това отнема от фокуса върху свиренето. Но аз го приемам като тренировка. В единия момент си организатор, логистик и PR, а в следващия трябва да излезеш на сцената и да бъдеш на сто процента музикант.

Иван, Tickle the Sage: Определено е трудно. За щастие, в екипа ни е нашият мениджър Деница, която много ни помага с организационната част. Все пак основната ни работа като музиканти е да пишем музика и да свирим.

Аз обаче работя и в технологичния сектор, в софтуерна компания, и може би затова гледам на бандата малко като на стартъп. В началото на всеки бизнес се налага да носиш много шапки: не стига да познаваш продукта си, трябва да знаеш как да го представиш, на кого и при какви условия. С музиката е подобно. Хубаво е да се отдадеш само на творчеството, но в крайна сметка то трябва и да стигне до хората.

Разбирам аргумента, че всичко това може да отнема от креативността. Не бих го отрекъл напълно, но предпочитам да приемам ограниченията като предизвикателство, към което можем да се адаптираме. Трудно е, безспорно, но е и възможност да израснем като артисти и като хора.

Смятате ли, че моделът на директна взаимна подкрепа между групи от съседни държави (размяна на дати и гостувания) е най-работещият начин за развитие на независимите банди у нас днес?

Александър (Leafy), KHANЪ: Трудно е да се каже дали това е най-работещият модел, но е едно от нещата, които пробваме. Експериментираме в много различни посоки и директните колаборации с банди от съседни държави са една от тях. Дали работи? Ще ви кажем, когато имаме повече опит!

Иван, Tickle the Sage: Не бих твърдял, че е най-работещият начин. Нямам претенцията да познавам индустрията толкова добре. Tickle the Sage основахме през 2022 г. и оттогава постепенно се посветихме доста сериозно на този проект. Все още се учим и има много неща, с които тепърва ще се сблъскваме.

Със сигурност има и други ефективни подходи, но директното сътрудничество между банди ми се струва много естествено. Когато общуваме, гостуваме си и правим неща заедно, изграждаме не само възможности за концерти, а и усещане за общност. Все пак хората сме племенни създания.

Не откриваме топлата вода. Това вече се случва. Просто ми се иска да го виждам все по-често.

Повечето хора познават Tickle the Sage чрез вашия психеделичен, стоунър и спейс рок звук, докато E-an-na и KHANЪ носят по-тежък фолк метъл заряд. Как се преплитат тези два свята на живо и какво очаквате от реакцията на смесената публика в събота?

Иван, Tickle the Sage: Честно казано, не знам какво да очаквам и точно това ми е интересно. В нашата музика също има етно влияния, които хората често забелязват, макар да не присъстват във всяко парче. Подготвили сме и сет, съобразен с характера на вечерта. Но как ще реагира смесената публика, е експеримент и за нас самите.

Едно знаем със сигурност: с приятелите ни от KHANЪ се разбираме чудесно. Имаме сходна енергия, ентусиазъм и желание за работа. А като гледам какви пичаги са E-an-na, нямам търпение да се запознаем на живо.

Това човешко напасване е важно и вътре в една банда. Не стига да имаш сходен вкус или добри музикални умения. Музиката е живо, перформативно изкуство. Изпълнява се от хора и връзката между тези хора е част от магията.

Вие сте известни и с нестандартния си „Направи си сам“ (DIY) подход, от самостоятелното заснемане на видеа за всяка песен до организирането на горски концерти със соларни генератори. Как тези преживявания ви помагат, когато трябва да организирате клубно събитие от мащаба на Mixtape 5?

Иван, Tickle the Sage: Пак ще се върна към стартъп мисленето: ако си се научил да организираш нещо в една среда, този опит ти помага и в друга. Гордеем се с DIY подхода си, защото ни дава свободата сами да изграждаме света около музиката си.

Опитваме се да създадем собствен lore, цялостна вселена, която има не само звуково, но и визуално и концептуално измерение. Искаме слушателят да усети този свят както в записите, така и на живо. Затова за нас организацията на събития е част от същия процес.

А конкретно за този концерт работата е доста по-лека благодарение на екипа на Mixtape 5, които, както винаги, са изключително отзивчиви, и на Жо Василев, страхотен професионалист, с когото се работи чудесно.

След издаването на дебютния ви албум „Journey“ през ноември 2025 г. и новите сингли като „Okeana“, къде се намирате в творчески план в момента и какъв сетлист сте подготвили за вечерта на 14 ноември?

Иван, Tickle the Sage: Пишем много нова музика. Четири от парчетата подготвяме за EP, което се надяваме да издадем към края на зимата или началото на пролетта, вероятно през март или април 2027 г.

Паралелно работим и по други идеи в доста различни посоки: тежък хеви сайк и стоунър, блус, фънк, трип-хоп, дори откровено метъл звучене, на места с характерните за нас етно елементи. Не искаме да се ограничаваме жанрово.

Част от новите парчета вече свирим на живо в различни форми. Това разнообразие ни позволява да променяме сетлистите и да предлагаме различно преживяване на всеки концерт, нещо, към което съзнателно се стремим. За 14 ноември сме подбрали по-подходящ за вечерта сет и ще изсвирим едно от новите парчета за EP-то, което е в по-хеви сайк стилистика.

След като мине съботният концерт в София, предстои ли ответна визита в Румъния като продължение на това партньорство?

Александър (Leafy), KHANЪ: За KHANЪ вече предстои гостуване в Румъния на 18 декември в клуб Quantic в Букурещ. Това е датата, на която E-an-na правят своя ежегоден концерт. Всяка година организират голямо шоу там, така че много се радваме, че ще бъдем част от него.

Най-малкото E-an-na са много важно име в Румъния в момента. Доколкото знам, са най-стриймваната румънска метъл банда за последните три години. Не фолк метъл, изобщо метъл банда. Тази година имаха над 40 концерта, ако не се лъжа, голяма част от тях разпродадени.

И мисля, че ако KHANЪ и Tickle the Sage си изиграят картите правилно и E-an-na останат доволни от гостуването си тук, това може да отвори страшно много врати. Представете си, че някоя от двете банди реши да се свърже с румънски клуб, фестивал или друг артист. И тези хора се допитат до E-an-na: „Абе, вие нали бяхте свирили с тия на юг от Дунава?“ И те ако кажат: „Да, много готино си изкарахме, много яки пичове са, много добре бачкат“, мисля, че позитивът и за двете банди ще бъде огромен.

А може колаборациите да са и под друга форма. Двама души от E-an-na, доколкото ми е известно, са продуценти. Това е нещо, което аз лично ще проуча. Не знам дали ще работим по тази линия с тях, но човек никога не знае. Може да има всякакви фийчъринги, партньорства и такива работи.

Пичовете са много отворени, така че вярвам, че това е само началото.

Накрая, какво бихте споделили на читателите на Metal Hangar 18, които все още се колебаят дали да дойдат на Echoes of Balkana тази събота?

Александър (Leafy), KHANЪ: За мен лично това е едно от най-специалните събития, в които съм участвал. Който ме познава, знае, че на всеки концерт се старая хората да си изкарат възможно най-готино. Е, тук старанието ще е на стероиди!

Tickle the Sage правят брутално шоу. Който ги е чувал, знае. Който не ги е чувал, да дойде!

E-an-na неслучайно са толкова слушана метъл банда в Румъния и за нас е огромна чест, че избраха KHANЪ, Tickle the Sage и Mixtape за партньори при първото си гостуване в София.

Всички ще се раздадем на макс. Билетите хвърчат, така че заповядайте, наистина не е за изпускане!

Иван, Tickle the Sage: Ако ви се слуша истинско музикално пиршество с мистицизъм, сурова енергия и български, близкоизточни и балкано-румънски нюанси, не пропускайте тази вечер! Очертава се истинска балканска Валхала. А всички знаем, че във Валхала партитата не са за изпускане. Същото важи и за Балкана!

Автор: Юлий Вайер REYAV