Интервю с Mortiis (екс-EMPEROR)

Норвежкият иноватор Mortiis издаде своя нов 11-и албум „Ghosts of Europa“. В новия му концептуален проект оживяват дистопичните сенки на Стария континент. Проектът съдържа осем композиции, смесващи мрачен индъстриъл рок, синтпоп и ембиънт, които напомнят за класическата германска школа и ерата на TANGERINE DREAM и KRAFTWERK. „Ghosts of Europa“ е поводът за специалното интервю, което Mortiis даде за „От другата страна“.

Интервюто с Mortiis (екс-EMPEROR) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 19.10.2026 година.

От другата страна – Привет, Morttis, как „Ghosts of Europa“ попълва пъзела?

Mortiis – Не мисля, че този пъзел някога ще бъде завършен. Но песента е страхотна. Гордея се с нея и се получи много добре. В нея участват доста певци и музиканти. Ако преди години ме бяха попитали дали ще работя с толкова хора върху собствената си музика, никога нямаше да повярвам. Да направя песен, за която дори жена ми казва, че е наистина хубава, а тя не го казва постоянно, явно означава, че съм се справил добре. Казвам, че пъзелът никога няма да бъде завършен, защото винаги ще се опитвам да направя нещо ново и различно. Винаги има нова посока за изследване. И мисля, че „Ghosts of Europa“ може би е композиция, която хората не са очаквали от мен, защото реших да опитам малко по-различен подход.

От другата страна – Тогава коя е най-голямата заблуда около Mortiis?

Mortiis – Най-голямата заблуда? Не съм напълно сигурен. В миналото всички сякаш мислеха, че се опитвам да изглеждам като трол, а това никога не е било намерението ми. Винаги е било просто маска, която използвах, нищо повече. Помня как медиите постоянно използваха думата „трол“ и това много ме дразнеше, защото никога не съм го казвал и не съм се опитвал да изглеждам по подобен начин. Това беше заблудата. Но беше много отдавна.

От другата страна – Връщаме се на албума. Кои са „Ghosts of Europa“?

Mortiis – Не става дума за група призраци. Когато си артист или творческа личност, често в главата ти просто се появяват идеи. Хубава част от фраза, силни думи, които изникват отникъде. Честно казано, точно това се случи с „Ghosts of Europa“. Заглавието започна да живее в главата ми още по времето на COVID. После го комбинирах с текстове, които имах под ръка. Накрая ги използвах за музиката. За мен това е достатъчно. Не е нужно да означава прекалено много. Самото заглавие ми звучи мистериозно. То може да значи различни неща за различни хора. Именно това ми е интересно. Оставя пространство всеки да го тълкува по свой начин. Това е единственият отговор, който мога да ти дам.

От другата страна – На какво е метафора? Какво символизира?

Mortiis – Всъщност дори не е метафора. Това е отворено заглавие, което хората могат да тълкуват, както искат.

От другата страна – Тогава с музиката си задаваш въпроси или даваш отговори?

Mortiis – Не мисля, че правя нито едното, нито другото. Понякога си задавам определени въпроси в текстовете, но аз съм просто музикант. Не мисля, че имам отговорите на големите, сложни въпроси, които останалите може и да имат. За това вероятно трябва да се обърнат към някой друг. Опитвам се да създавам музика и да пиша лични текстове, на които се надявам хората да се насладят. Това е.

От другата страна – Има ли голям въпрос, на който искаш да отговориш с музиката си, или самата музика е начинът, по който търсиш този отговор?

Mortiis – Не, не съвсем. Пиша за начина, по който се чувствам психологически, защото през годините съм минавал през депресия и други подобни състояния. Част от природата ми е. Затова понякога текстовете могат да бъдат вид терапия. Опитваш се да преминеш през преживяното чрез думи и музика. Не съм сигурен дали това отговаря на конкретни въпроси, но определено може да се усеща като терапия. Да извадиш всичко наяве. Както често казвам, имам привилегията, ако се чувствам зле, по-късно да създам песен за това, да го превърна в творчески материал и може би да обърна част от тази негативност в нещо добро.

От другата страна – Тогава доколко е вярно, че голямата музика се ражда от големи трагедии?

Mortiis – Така е. За мен трагедия би било, ако някой от семейството ми почине или се случи подобна загуба. Досега съм имал късмета да не преживявам такъв удар, но текстовете, които пиша, със сигурност са вдъхновени от други тъмни страни на човешката психика и от начина, по който усещам света. За щастие досега не ми се е налагало да преживявам голяма трагедия като смърт в семейството или подобна загуба.

От другата страна – Спомена, че понякога пишеш текстове като терапия. Помага ли ти изкуството да приемеш собствените си промени или те дразни, когато хората приписват терапевтична сила на творческия процес?

Mortiis – Не съм сигурен, че разбирам въпроса, но не ме дразни, ако хората тълкуват думите ми по свой начин. Това е тяхно право. Аз пиша текстовете си и знам какво означават за мен. Ако други хора ги прочетат по различен начин и ги разберат различно, това е напълно приемливо. Няма особено значение за мен.

От другата страна – Трябва ли артистът да носи отговорност за това как слушателите възприемат посланията в музиката му?

Mortiis – Не, не мисля. Всеки слуша със собствените си уши. Ти ще чуеш музиката по един начин, аз – по друг. И това е напълно естествено. Ако решиш да прочетеш текстовете ми и да ги разбереш по определен начин, това е твое право. За мен е напълно нормално.

От другата страна – Има ли конкретен момент, в който артистът трябва да осъзнае, че музиката е повече от музика и че носи отговорност заради посланията в нея?

Mortiis – Ако имаш предвид случаи от миналото с хеви метъл групи, когато хора се самоубиват, а музикантите са обвинявани, че са ги насърчили, например стария случай с Ozzy Osbourne през 80-те, тогава не знам. Мисля, че ако съвсем ясно подтикваш хората към дадено действие чрез музиката си и това личи в текстовете, вероятно трябва да поемеш отговорност. Но ако станеш популярен артист, пишеш текстове и хората започнат да ги тълкуват крайно, което очевидно е погрешно, не мисля, че тогава отговорността е на артиста.

От другата страна – Да се върнем към „Ghosts of Europa“. Лесен ли беше този албум за създаване или трябваше да минеш през много проби и грешки, за да го извадиш от главата си?

Mortiis – Отне много време, но основната причина беше, че правих много турнета. Налагаше се да оставям албума настрана отново и отново, защото бях на път, работех и по други проекти. Не мисля, че беше особено труден за създаване. Просто процесът беше дълъг. Ако изключим техническите проблеми. Няколко компютъра се сринаха по време на работата, което беше доста дразнещо. Техниката отказваше. Основно беше продължителен процес заради всички сътрудници. Те изпращаха своите партии, това ме вдъхновяваше да презаписвам отделни моменти, защото ми идваха нови идеи. Когато си в творчески режим, искаш да ги изпробваш, а това отнема време. Но когато работата се проточи заради вдъхновение, трябва да го приемеш като положителен знак. Не помня да съм имал истински проблем от типа, че албумът не се получава, не знам какво да правя и трябва да измисля друга посока. За щастие не беше така. Просто имаше милион идеи, които трябваше да изпробваме.

От другата страна – Колко често беше принуден да стигаш до предела на възможностите си в „Ghosts of Europa“?

Mortiis – До предела на възможностите ми? Нека го кажа така – трябваше да разбера как да постигна определени звуци и решения, които търсех. В този албум има много аналогови, стари винтидж синтезатори от 70-те, истински синтезатори. Трябваше да се науча да работя с част от тях. В този смисъл може да се каже, че разширих възможностите си. Трябваше да седна и да усвоя нови техники, за да накарам даден синтезатор да заработи или определен инструмент да издаде звука, който търсех. Това също може да бъде определено като достигане до предела на възможностите.

От другата страна – Защо се обърна към аналоговия звук?

Mortiis – Не бих казал, че съм се върнал към него. Преди почти не бях използвал истински аналогов звук. Работех предимно дигитално с плъгини. Този път бях любопитен, а и съм голям фен на електронната музика от 70-те, като TANGERINE DREAM и KRAFTWERK. Обичам начина, по който звучат техните инструменти. Исках да го изпробвам. След като го направих, осъзнах, че лично за мен аналоговите синтезатори звучат по-добре от дигиталните и плъгините. Въпрос на вкус е. Най-важното е, че се чувствах по-вдъхновен, когато работех с истински хардуер, със стари синтезатори и инструменти. А вдъхновението е изключително важно.

От другата страна – В такъв случай с какво ти помага дигиталната епоха и с какво ти пречи?

Mortiis – Не мисля, че ми пречи по някакъв начин, освен с компютърните сривове. Те са много досадни и е наистина пречка. Иначе дигиталната епоха е страхотна и има много предимства. Всичко работи бързо и ефективно, когато работи, разбира се. Но при инструментите предпочитам аналоговия звук. Това не означава, че използвам само аналогово оборудване. Използвам много аналогови инструменти, но и дигитални средства за корекция на звука, компресия, студийни инструменти. Разбира се, използвам и „Cubase“, а това е изцяло дигитален аудиософтуер. Всъщност работата ми е съчетание между аналогово и дигитално. И мисля, че резултатът е много добър.

От другата страна – Спомена, че понякога преработваш песните многократно. Как си поставяш граници?

Mortiis – Точно в това е проблемът. Почти никога не го правя. Затова всичко отнема толкова време. Но в някакъв момент трябва да си кажеш: добре, достатъчно, тази песен вече е готова. Можеш да спреш да експериментираш и да ровиш още. Приключил си. Накрая го правя, но обикновено прекарвам много време в проби, пренареждане на песента и препрограмиране на синтезаторните звуци. Мога да запиша вокали, да вляза в студиото на следващия ден, да ги чуя, да не съм доволен и да реша да ги изпея отново. Има много подобни ситуации. Затова е важно в определен момент да имаш дисциплината, да спреш и да си кажеш, че дадена песен е завършена. Това е. Иначе ще работиш върху безкрайно върху музиката.

От другата страна – И никога няма да я издадеш. Какво ти помага повече – свободата или ограниченията?

Mortiis – Повечето дисциплинирани студийни хора вероятно биха казали ограниченията, защото са по-ефективни. Имаш конкретни задачи, изпълняваш ги, продължаваш напред и приключваш. При свободата си позволяваш да се въртиш около песента твърде дълго, докато накрая ти писне. Аз съм го правил много пъти. Понякога ми се иска да умея повече да се ограничавам. Това би ми помогнало да издавам албуми по-бързо. Идеалната комбинация е да имаш свобода, но да знаеш кога да си наложиш рамка и да не оставаш завинаги в свободен режим без посока. Защото не е конструктивно. Накрая просто губиш твърде много време. Можеш дори да изгубиш песента. Понякога имаш перфектната версия, после продължаваш да я човъркаш и я съсипваш. Това също може да се случи.

От другата страна – Живеем във време, в което всичко трябва да бъде ново, актуално, зрелищно и т.н. Твоето изкуство сякаш върви в обратната посока. Усещаш ли натиск да бъдеш по-шумен? Да бъдеш на показ, под прожекторите?

Mortiis – Понякога мисля за това, но се опитвам да не се тревожа прекалено. Има нещо отчаяно в постоянното търсене на внимание. Разбирам времето, в което живеем. Вниманието на хората е много кратко, а в социалните мрежи се състезаваш с милион други сигнали. Виждам логиката в това да се опитваш постоянно да бъдеш видим. Но за мен в тези действия прозира отчаяние. Затова нямам напълно ясен отговор. Разбирам защо е важно да си активен в социалните мрежи и да присъстваш постоянно, но в същото време усещам, че е доста неприятно. Честно казано, не съм напълно сигурен какъв е отговорът ми.

От другата страна – Кое е най-странното или най-необичайното вдъхновение за композиция, което си имал?

Mortiis – Не съм сигурен. Може би една от неочакваните подробности е, че прекарвам много време в колата и слушам много радио. Всъщност, получавам доста малки идеи от комерсиалното радио. Знам, че звучи странно, но понякога е интересно да вземеш елемент, който звучи по-поп, по-комерсиално и да го вкарам в моя музикален език. Понякога това работи. Нямам конкретни примери, но когато слушам радио, често си казвам, че някоя малка част е доста добра. Опитвам се да я запомня и да я задържа някъде в главата си, за да я извадя по-късно, когато работя върху песен. Това може да звучи неочаквано, но да, получавам идеи от радиото.

От другата страна – И каква е крайната цел на творческата ти работа?

Mortiis – Бих се радвал да правя филмова музика, саундтраци. За мен би било огромен комплимент, ако ме поканят да създам саундтрак за наистина хубав филм – силна научна фантастика, фентъзи или друга добра история. Дори някой да поиска да използва моя песен в такъв контекст, за мен лично би било голямо признание. Ще бъда много поласкан, ако някой ме покани.

От другата страна – Защо това не се е случило досега?

Mortiis – Ти ми кажи. Нямам представа. Още чакам Холивуд да ми се обади… Би било толкова вълнуващо, защото изглежда почти невъзможно – някой да поиска моята музика във филма си, където тя взаимодейства с история, актьори и среда. За мен би било невероятно. Вероятно бих се чувствал добре заради това до края на живота си. Но ще видим. Още съм тук, така че може да се случи. Кой знае, може би.

От другата страна – Блек метъл миналото ти, свързано с EMPEROR, благословия ли е или проклятие за теб днес?

Mortiis – Не мисля, че е проклятие. Преди много години понякога ме дразнеше, че хората постоянно ме определяха като екс-EMPEROR. Реакцията ми беше: хайде стига, това беше отдавна. Но сега съм по-възрастен и по-спокоен. Така че това вече не ме засяга. Наясно съм, че бях в EMPEROR в много важен момент от началото, когато всичко започваше. Днес избирам да гледам на това по друг начин. Харесва ми, че хората все още го помнят, защото мина много време, почти 35 години. Това е много дълъг период, а някои хора още го помнят. Дори момчетата от EMPEROR понякога ме канят да излизам като гост на сцената с тях. Предстоят ми подобни концерти. За мен е хубаво, че историята е още. Наистина е страхотно.

От другата страна – Финален въпрос. Има ли нещо, което малко хора знаят за Mortiis, а ти би искал да стане по-известно?

Mortiis – Не знам. Ще ти дам скучен отговор. Не се сещам за факт, който бих искал повече хора да знаят за мен. Може би има подробности, за които бих предпочел да знаят по-малко хора. Но една подробност, която мнозина не знаят, е, че винаги много съм обичал да слушам синтпоп. ULTRAVOX и групи като тях. Това винаги е било моето скрито удоволствие. Нямам нищо против хората да го знаят, но не много от тях са наясно.

От другата страна – Добре, накрая – назови нещо, което си променил в себе си през годините и с което се гордееш.

Mortiis – Себе си. Преди имах много по-лош нрав и никакво чувство за хумор към самия мен. Имах и много по-голямо его. Успях да променя голяма част от това, защото голямото его прави живота труден. Когато не можеш да се надсмиваш над себе си, усложняваш живота си. Не съм изтрил напълно тези черти, но със сигурност ги намалих… Онези черти в мен, които ме вбесяваха. Мисля, че през годините подобрих личността си. Не съм сигурен дали точно се гордея, но поне съм щастлив, че го направих.