Интервю с Martin Schirenc (PUNGENT STENCH)

На 24 октомври софийския клуб „При Черепите“ ще бъде домакин на прощалния концерт на SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH. Водени от Martin Schirenc, SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH ще излязат на сцената за една от последните си изяви, носейки със себе си музиката и наследството на култовите PUNGENT STENCH. Към тях присъединяват PAST REDEMPTION и IZKOPLYAK. Организатори са „Autumn Souls of Sofia“, а Martin Schirenc даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Martin Schirenc (PUNGENT STENCH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 12.10.2026 година.

От другата страна – Здравей, Martin. Предполагам, че не се занимаваш само с музика?

Martin Schirenc -Занимавам се и със звукозапис. Имам собствено студио и това също е част от работата ми. Правя и графични проекти като артист на свободна практика, но основният ми доход идва от музиката. Получавам авторски възнаграждения, защото съм издал много записи. Те обаче не са достатъчни за нормален живот.

От другата страна – Последният път, когато се видяхме, беше на вашия концерт в Бургас по време на пандемията. Ако отново попаднем в подобна ситуация, решение ли са драйв-ин концертите или излъчванията онлайн без публика?

Martin Schirenc -Не бих направил нито едното, нито другото. В YouTube има безброй концертни записи. Какъв е смисълът да добавяме още един? Не е същото. Досега не съм участвал в подобен концерт и не искам. Искам да свиря пред публика или изобщо да не свиря.

От другата страна – А драйв-ин концертите, при които хората остават в колите и слушат чрез озвучителни системи?

Martin Schirenc -Не искам да го правя. Но ако получа предложение и ми платят, вероятно ще се наложи. Нямам лукса да откажа, само защото ми се струва глупаво. За мен това не е истински концерт. Но ако това е единствената възможност, така да бъде. Не е за мен, но, както се казва, 20 долара са си 20 долара.

От другата страна – Наближава ли времето, когато групите ще свирят в репетиционните си, а публиката ще гледа техни холограми от дома си, сякаш е на концерт?

Martin Schirenc -Това не е концерт. Може да е нов вид преживяване и ако хората искат да го гледат, добре. Въпросът е как се печели от него?

От другата страна – Чрез платен онлайн достъп.

Martin Schirenc -Не съм обмислял подобна възможност.

От другата страна – Предпочиташ традиционния начин?

Martin Schirenc -Да. Така искам да гледам една група.

От другата страна – Как би се отразил нов локдаун на музикалния бизнес, въпреки натрупания опит?

Martin Schirenc -Трудно е да се каже. Ако погледнем песимистично, това отново може да означава край за много клубове. В един момент доста групи ще се откажат и ще се захванат с друго. Особено тежко ще пострадат големите банди. По-малките концерти вероятно ще се възстановят по-рано. Събитията за 200 или 500 души ще дадат възможност на по-малките групи понякога да свирят. Но какво ще правят големите? Какво ще стане с промоутърите, които се издържат от този бизнес? Накрая може да им се наложи да потърсят друга професия. Светът няма да бъде същият.

От другата страна – Първо нелегалното сваляне на музика намали продажбите на дискове, а след това дойде пандемията…

Martin Schirenc -Концертите останаха единственият начин да се печелят пари. Ако отново изчезнат, последиците ще бъдат катастрофални. Има и друг въпрос – как хората ще излязат от тази криза? Ако настъпи рецесия, безработица и недостиг на средства, дори да има концерти, публиката може да не може да си ги позволи. Твърде много фактори работят срещу музикалната сцена. Музиката е прекрасна, но не е от първа необходимост. Тя е лукс. Лукс е да отидеш на концерт или да си купиш албум. Преди това трябва да имаш храна и дом.

От другата страна – Да сменим темата. Кой е най-рокендрол моментът ти?

Martin Schirenc -Най-рокендрол моментът ми обикновено е самият концерт. Вероятно обаче питаш за истории с наркотици и групита. Не мога да посоча точно такъв случай.Имам много хубави спомени от зрелищни концерти. Първото излизане на голям фестивал пред 20 000 души със сигурност остава завинаги. Но има и тежки моменти. На един концерт в Америка намушкаха човек. Той оцеля, но случилото се беше ужасяващо. Миналата година друг човек падна или скочи от прозорец и загина пред залата. Никога няма да забравя това. То не е рокендрол момент, а трагедия. За щастие хубавите преживявания са повече. И с времето се превръщат в рутина. Добрите концерти, силните вечери… Въпреки това се случват много по-често от трагедиите.

От другата страна – Кой е най-„Spinal Tap“ моментът ти?

Martin Schirenc – Филмът „This Is Spinal Tap“ показва доста точно как протичат турнетата. Комедията дори не е силно преувеличена. Животът на път наистина изглежда така.Филмът е почти документален. Гледах го доста късно, въпреки че хората постоянно ми казваха, че трябва да го видя. Когато най-накрая го пуснах, осъзнах колко е близо до действителността. Всичко се обърква, карате се, а в един момент искаш веднага да напуснеш групата. Целият живот на музиканта донякъде е един голям „Spinal Tap“ момент.

От другата страна – Какво не сработи в PUNGENT STENCH?

Martin Schirenc -Много неща. Бяхме заедно седем години, преди да се разделим за първи път. Започваш с приятели, но постепенно групата се превръща и в бизнес. Хората поемат в различни посоки. В групата вероятно имаше две силни личности, които постоянно се сблъскваха. Това бяхме аз и Alex. Натрупаха се напрежение, проблеми с наркотиците и всички познати причини, които разрушават групите. Освен това човек се променя. Започваш почти като тийнейджър, после порастваш и всеки тръгва по свой път. В един момент вече не си пасвате. Така се стигна до първата раздяла. Втория път, според мен, имахме различни мотиви. Аз исках да продължим заради музиката. Имах усещането, че Alex се интересува повече от печалбата, отколкото от самата музика. Не се развивахме и това също водеше до разочарование. Конфликтите станаха постоянни и накрая вече не можехме да продължим заедно.

От другата страна – Имаше ли момент, в който осъзна, че музиката е твоето бъдеще и ще се занимаваш професионално с нея?

Martin Schirenc – Запалих се по музиката и започнах да свиря, когато бях на около 12 години. Тогава казах на родителите си, че искам да се науча да свиря на китара. Разбира се, мечтаех да стана музикант, но не очаквах да се случи наистина. Вкусът ми се насочи към твърде некомерсиална музика. В средата на 80-тепочти нямаше издадени албуми, ако харесваш дет метъл. Затова не си представях, че от тази музика могат да се печелят пари. После цялата сцена избухна. Дет метълът се превърна в стил с реална пазарна стойност, а ние започнахме да обикаляме света. Тогава станах професионален музикант. Това не означава, че през останалото време не съм работил друго. Винаги съм имал допълнителна работа, защото музиката не осигуряваше постоянен доход. След турне се връщаш с пари, но между турнетата ги харчиш. Когато си млад и не мислиш за бъдещето, често ги харчиш неразумно. Затова винаги сме работили допълнително. Типичен пример е работата в музикален магазин, през която много музиканти преминават в даден период.

От другата страна – Как реагираха родителите ти, когато чуха първия ти албум?

Martin Schirenc – Когато направихме първия си студиен запис, а след това излезе и първият ни албум, сплитът с DISHARMONIC ORCHESTRA, баща ми веднъж го пусна на свои приятели. Почувствах се неловко, защото за тях вероятно е звучал като обикновен шум. Баща ми не разбираше тази музика, никога не я разбра напълно, но я прие. Повечето разбиране идваше от майка ми. Тя по-лесно се поставяше на мое място. Баща ми постоянно смяташе заниманието ми за неистинска работа, а не за професия. Но вече е късно да се променям. В един момент се примири с мисълта, че се занимавам с музика. Все пак съм на 57 години, още съм тук и не никога не се върнах да живея при родителите ми. Явно ми се получава.

От другата страна – А какво става с новата музика? Приключи с HOLLENTHON, PUNGENT STENCH не с активни, ZOMBIE INC. отдавна ги няма…

Martin Schirenc -ZOMBIE INC. беше странен проект. Започнаха го двамата китаристи. След това привлякоха музиканти от Германия и други места и ме попитаха дали искам да пея. Първоначално отказах. Те продължиха да ме убеждават и накрая се съгласих. Поне щяхме да записваме в моето студио и да получа средствата от лейбъла за записа. Нямах много свободно време, а и не виждах защо трябва да създавам още една дет метъл група, след като вече имах такава. Така започна всичко. После имахме концерт. Реших, че щом темата е зомбита, трябва да я развием докрайс гримове и цялостна визия. Заснехме видеоклипове и се получи тематична група, близка до косплея. Известно време беше забавно. След това всички членове напуснаха и бяха заменени, а аз останах единственият от първоначалния състав. Тогава се запитах защо продължавам. Не бях създал групата и не исках истински да влагам време в нея. Проектът не потръгна особено. Направихме няколко концерта и изкарахме малко пари, но всичко отиде за видеоклипове и всякакви разходи. Усилието беше огромно, а аз не можех да си го позволя. Затова напуснах. Веднага след това групата приключи.

От другата страна – Коя е най-срамната песен на PUNGENT STENCH?

Martin Schirenc -Трудно е да отговоря. Музиката не ме кара да се чувствам неудобно. По-скоро става дума за текстовете. Много от тях днес вече не възприемам като свои. От тази гледна точка има доста срамни моменти, но приемам, че тогава сме мислили така. Не мога да посоча песен заради самата музика. Може би най-неудобен ми е албумът „Masters of Moral – Servants of Sin“. Не защото е лош, а защото продукцията и цялата посока са толкова объркани, че не звучи като PUNGENT STENCH. Не бих застанал напълно зад този запис, но и не се срамувам от него. Дет метълът е музика за млади хора, създавана от млади хора. Днес не мога да твърдя, че още споделям всички тогавашни идеи и текстове. Музиката обаче продължава да ми харесва. Харесвам дори най-старите, обикновени и по-пънкарски композиции. Всъщност не се срамувам от направеното.

От другата страна – Определяш дет метъла като музика за млади хора, създавана от млади хора. Но ти си на 57 и продължаваш да свириш дет метъл.

Martin Schirenc -Така е. Правим това вече близо 40 години и е странно да осъзнаеш колко бързо е минало времето. За мен дет метълът все още изглежда сравнително нов, а за младите днес е като BLACK SABBATH за моето поколение или като музиката от 60-те. Остаряването е странна, почти сюрреалистична мисъл. Когато бях млад, нямаше рокендрол музиканти на по 50 години. Всички бяха на 30, може би на 40, като THE ROLLING STONES и останалите банди. Сега всичко е различно. Вече има дядовци, които продължават да свирят рок.

От другата страна – Значи сте дядовците на дет метъла.

Martin Schirenc -Вероятно сме дядовците на дет метъла, да.

От другата страна – Ако можеше да срещнеш 20-годишния Martin, какъв съвет би му дал? Мислиш ли, че той би харесал човека, който си днес?

Martin Schirenc -Бих му казал да не пие и да не взима наркотици. Колкото и забавно да изглежда, това те спъва. Може би щяхме да стигнем до по-високо ниво. Това би бил основният ми съвет. Бих му казал също да инвестира малко пари. Не в акции, а в имоти, защото тогава бяха евтини, а днес струват много. Парите за алкохол и наркотици бих разделил по друг начин. Част от тях за терапия, за да подреди егото си, а останалите – за инвестиция в имот. Голяма част от пиенето и наркотиците идват от младостта, несигурността и желанието да компенсираш.

От другата страна – А 20-годишният Martin би ли те харесал?

Martin Schirenc -Може би щях да си допадна, но едва ли щях да се вслушам в съветите си. Вероятно щях да реша, че звуча като баща ми. Малко по-различно, но отново в същата посока. Щях да съм убеден, че знам по-добре. Както повечето хора на 20 години.