GRIMNER – „Stormvingar“ (2026)

Фолк метълът е жанр, който отдавна е разкрил голяма част от картите си. Чували сме тежките китари, народните инструменти, хоровете, бойните ритми и мелодиите, които те карат да вдигнеш халбата и да си представиш, че след малко тръгваш на поход. Затова днес за една група е доста трудно да направи нещо, което да звучи напълно ново. Но може ли все пак да направи много добър фолк метъл албум? След няколко слушания на „Stormvingar“ отговорът ми е категорично „да“.
Шведите GRIMNER се завръщат с десет композиции, изпълнени на родния им език, които събират в себе си мелодичен дет метъл, класически хеви и пауър метъл елементи и, разбира се, сериозна доза северен фолклор. Албумът излезе на 4 септември чрез Despotz Records и отбелязва нова глава за групата, включително със завръщането на вокалиста и китарист Marcus Asplund Brattberg. И най-важното за мен няма слаба песен.
Още заглавната песен „Stormvingar“ ни хвърля директно в света на GRIMNER. Морските звуци в началото бързо отстъпват място на тежки китари, барабани и комбинацията от чисти и агресивни вокали. Флейтата се включва точно там, където трябва, и още от първата композиция става ясно, че групата не е забравила как се прави фолк метъл. Песента е силно начало и достатъчно добра заявка за това, което предстои. Самото заглавие на „Träldomens Far“ може да се преведе като „Бащата на робството“, а текстът е свързан с Риг/Хеймдал и историята за произхода на различните обществени съсловия в Rígsþula. Това е една от песните, които най-бързо могат да се превърнат в концертен фаворит – достатъчно тежка, но и достатъчно мелодична, за да остане в главата.
„De Kom Från Norr“ или „Те дойдоха от Севера“ започва малко по-мрачно, но постепенно набира сила. Фолклорната част тук е особено добре вплетена в метъл композицията, а усещането е сякаш някой разказва история край огъня, преди всичко да се превърне в призив за битка. Това е една от песните, в които бандата показва, че не е необходимо всяка композиция да започва на пълни обороти, за да достигне до сърцата на слушателите. 
При „Där Mjöd Och Högmod Flödar“ Заглавието може да се преведе като „Там, където текат медовината и гордостта“ и честно казано, само от него вече знаем какво ни очаква. Това е по-игрива и празнична страна на GRIMNER. Народните инструменти отново заемат централно място, но без да превръщат композицията в обикновена фолклорна интермедия. Метълът си е тук и държи песента стабилно. Точно такива моменти са важни за албума, защото „Stormvingar“ не се взема прекалено насериозно през цялото време. 
„Ombergs Brud“ започва с хорово пеене, като постепенно песента се разгръща. В нея има всичко необходимо за онзи момент, когато слушателят вече не просто слуша, а започва да си представя как марширува нанякъде с брадва в ръка. Това е един от най-силните моменти в „Stormvingar“ и чудесен пример за това защо този жанр продължава да работи, въпреки че формулата му отдавна не е тайна.
А тук в „Irrbloss“ идва истинската магия. В превод като „блуждаещ огън“ – е една от песните, които веднага правят впечатление. Има нещо особено игриво и мрачно едновременно в нея, а фолклорната мелодия я прави много лесна за запомняне. Не е трудно човек да усети FINNTROLL като влияние в тази композиция, което е напълно логично, още повече че гост-вокалист е самият Mathias „Vreth“ Lillmåns. Резултатът е великолепен. Това не звучи като  опит GRIMENER  да станат FINNTROLL. По-скоро двете групи се срещат на територия, която очевидно познават много добре. „Irrbloss“ е от песните, които просто могат да заемат перманентно место във фолк метъл плейлистите. 
След фолклорната лудост на „Irrbloss“ идва „Runstenen“ – „Руническият камък“. Тук шведите отново връщат бойното усещане. Песента е по-стегната и галопираща, а флейтата върви чудесно зад китарите. Получава се онзи тип композиция, при която фолклорният инструмент допълва метъла и превръща композицията в още по-въздействаща. 
„Nattriderskan“ е един от любимите ми моменти в албума.
Тук особено силно работят хоровите вокали. Те създават усещането, че около теб вече няма просто група музиканти, а цяла армия. След това идват ударните и тежките китари и изведнъж се чувстваш като викинг, който има далеч по-важна работа от това да стои пред колоните. А на фона на цялата тази тежест флейтата отново се появява с една почти игрива мелодия. Именно този контраст е една от запазените марки на GRIMNER – тежест и веселие, битка и празник, мрак и фолклорна мелодичност.
Песента „Völvans Spådom“ започва по- тържествено и постепенно набира скорост. Заглавието се превежда като „Пророчеството на вьолвата“, а самата тема естествено ни връща към скандинавската митологична традиция.  Албумът завършва с „Hon Gav Dem Undergång“ – „Тя им донесе гибел“. И от бандата не ни изпращат тихо.
Финалната песен отново връща високата скорост, тежките вокали и фолклорните елементи. Получава се подходящ край на албума – след почти час музика групата не забавя ход, а те оставя с усещането, че празникът просто е приключил твърде бързо.

„Stormvingar“ няма да промени представата ни за това какво може да бъде фолк метълът. И според мен това изобщо не е необходимо.
 Да, всичко тук до известна степен вече сме го чували. Познаваме флейтите, хоровете, тежките китари, бойните ритми, фолклорните мелодии и комбинацията от чисти и харш вокали. Вече има толкова много история във фолк метъла, че е изключително трудно една група да измисли напълно нова формула. Но GRIMNER не се опитват да го правят. Те просто свирят тази музика страшно добре. И точно това ми харесва в албума. След няколко слушания установих, че няма песен, която да искам да прескоча. Албумът е последователен, разнообразен в рамките на собствения си стил и най-вече – забавен за слушане. А когато една фолк метъл група успее да те накара да се почувстваш като викинг, да ти се прииска да вдигнеш рог с медовина и пет минути по-късно да си готов за битка, значи си е свършила работата. Не защото „Stormvingar“ е революция. А защото е адски добър фолк метъл албум.
И ако досега името GRIMNER не ви е говорило много, дайте им едно ухо. Шведският език може да е пречка само ако държите непременно да разбирате всяка дума. Защото музиката сама по себе си казва достатъчно. В крайна сметка най-простият тест за един албум е колко често ти се иска да го пуснеш отново. „Stormvingar“ вече мина този тест при мен. Kогато десетте песни минат от слушалките ти към ежедневния ти плейлист, без да усетиш, може би няма нужда от много повече аргументи. 

Osprey: 9/10