Интервю с Рали и Севи (SEVI)

Рали и Севи са добре познати на българската метъл публика като басистът и фронтдамата на SEVI. Освен на сцената, двамата са партньори и в живота, което личи и в начина, по който говорят за групата – искрено, с чувство за хумор и без да спестяват трудното. Зад гърба си имат четири албума, колаборации с международно признати музиканти и участия рамо до рамо с именити банди на голямата сцена. Разговаряхме за доста неща и, както обещахме, ще научите нещо ново за творческите им планове.

Митака: Как се запознахте и как от общото писане на песни се стигна до идеята за цяла група?

Рали: Срещнахме се случайно чрез общи познати. Севи вече беше започнала да пише песни и да гради певческата си кариера, аз също се занимавах с музика. Малко след като се запознахме, някак много бързо установихме че имаме сходни интереси и цели и започнахме да правим нещата заедно. Работихме така около една година и създадохме основите на първия ни албум. Валентин Николов беше на барабаните, а Тодор Тодоров и Владо Донков бяха двамата китаристи, като Владо е колега на Светла от университета. Имахме и клавир по това време. Малко на майтап се събрахме и така стартирахме SEVI. Първото ни участие беше като подгряваща група на Васко Кръпката.

Митака: В по-стари интервюта си казвал, че си хванал баса по-скоро по неволя. Как точно се случи?

Рали: Истина е. Доста дълго време търсихме басист и по принцип аз нямах никакви планове да бъда част от групата. Но на една кастинг-репетиция, на която поредният басист не дойде, Светла ми каза: „Знаеш ли какво? Има един бас в тази репетиционна, знаеш песните, хвани го, колкото да направим репетицията.“ Свирих тогава, после пак така се случи, и накрая тя рече: „Хайде да ти купим бас и да продължим по този начин.“ И така станах басист на SEVI.

Митака: Доста години по-късно съжаляваш ли, или вече си приел баса за твоя инструмент?

Рали: Не, определено не съжалявам. Чувствам се на място!

Митака: Кои басисти те оформиха и кои са сравнително нови открития за теб?

Севи: Аз да кажа като потърпевша – Billy Sheehan!

Рали: Billy Sheehan да, също и Rob Trujillo. Но се опитвам да не се фокусирам прекалено върху други басисти, защото се стремя да изграждам своя подход според това, от което групата има нужда.

Митака: Какво можеш да ни разкажеш за инструментите и техниката, която ползваш?

Рали: От много години свиря с абсолютната класика – Music Man StingRay 5 с Ampeg SVT-3 Pro. Единственият ефект, който ползвам, е компресор на EBS. Оттам идва и характерният звук.

Митака: През SEVI са преминали доста музиканти през годините. Кои раздели бяха най-трудни и как оцелява една група, когато сменя ключови хора?

Рали: Прав си, доста музиканти минаха през групата. Истината е, че времето стана много динамично и трудно за всички, животът на хората се променя адски бързо. Едни създават семейства и деца, при други просто се променят приоритетите, а понякога се разминаваме като вкус към музиката и като идеология. Всяка раздяла беше трудна, абсолютно всяка. Но не мисля, че има някой, с когото сме в лоши отношения, стараем се да останем добри приятели.

Севи: За осмия рожден ден на SEVI направихме концерт, на който поканихме голяма част от старите членове. Получи се страхотно шоу, на сцената имаше шестима китаристи. Събрахме ги накрая, за последното парче, всички заедно. Беше невероятно.

Митака: Озвучителите сигурно не са били много щастливи.

Севи: (смее се) Приеха го като предизвикателство и се справиха много добре.

Митака: Как избирате нов човек, кое търсите повече – техника, характер, или да има химия между останалите?

Севи: И трите. Трябва да си паснем като хора и, разбира се, човекът да харесва това, което правим. Понякога избираме чисто по усет. Павлин, вторият ни барабанист, дори не бяхме го чували как свири предварително. Просто усетих, че ще се паснем. И работихме заедно цели 13 години.

Митака: Рали, ти аранжираш голяма част от композициите на групата. Имате ли стандартен процес, или всяка песен е за себе си?

Рали: Всяка песен е за себе си. По-често аз създавам някаква основа, някакъв скелет. Светла се включва с пиано и вокална линия, а после с останалите оформяме всичко. Има парчета, които сме правили само ние двамата, като „World That Doesn’t Fit“. Има и такива, в работата по които се включват гост музиканти. Например с Alexandra Zerner това се случваше често. Направили сме много песни заедно.

Севи: Тя е много идейна и буквално ни предлагаше завършени аранжименти, например „Higher than the Stars“, „The Art of War“, „Follow Me“. Третият албум го правихме заедно. Но всеки път процесът е различен и магичен по своему. Дали аз или някой от групата има сурова идея, а Рали я аранжира. Или пък той прави целия аранжимент,а ние просто го изсвирваме и изпяваме… Всяка песен си има своята жива история.

Митака: Каква е ролята ви зад кулисите?

Рали: По принцип трябваше Светла основно да се занимава с PR-а и организацията като цяло, а аз да помагам с логистиката.

Севи: След толкова години обаче всичко се е смесило, всеки поема това, което може, за да се свършат нещата. „Сам съм си рекърдс“ е положението. Едно време Рали правеше и плакати, и фотосесии, и визии, и какво ли не. Сега товарът е по-голям, но от друга страна е хубаво, защото можем сами да решаваме как да изглеждат и как да звучат нещата. Имаме пълен контрол върху продукцията.

Митака: Какво е да работиш всеки ден с човека, който ти е партньор и в живота? Има ли изобщо граница между бандата и дома при вас?

Севи: Вече не. Като влакче на ужасите е – хем е страшно, хем е забавно. Споделяме и доброто, и лошото, личното и професионалното. И се чувстваме добре така, противно на някои книги по психология.

Рали: Късметът е, че от самото начало се намерихме, имаме общи интереси и обща визия за живота. Това помага много.

Митака: Има ли моменти на творческо несъгласие между вас и как ги решавате, без да пострада нито музиката, нито връзката?

Рали: Трудно е. Понякога страдат и музиката, и музикантите. Понякога дори се възползваме от правото си на вето.

Севи: За нас е най-важното групата да върви напред, без значение дали някой ще остане леко разочарован или дори понякога наранен, пък дори това да е някой от нас. Няма как всички да са доволни винаги.

Митака: Ще ви върна десетина години назад и ще разровя една стара рана. През 2016-та бяхте избрани да откриете първия концерт на Nightwish в България и в крайна сметка не излязохте на сцената заради ненормално забавяне на сръбската граница. Как се преживява такова нещо?

Севи: Беше много тежко, защото цял ден бяхме на въртележката – ще свирите, няма да свирите, ще свирите, няма да свирите. Преобличахме се сигурно 20 пъти. Наши фенове буквално плачеха зад огражденията, защото бяха стояли там от сутринта, за да ни подкрепят. За нас тогава това беше огромна стъпка, да свирим пред разпродадена зала. Самите организатори направиха всичко възможно от българска страна, за да ни дадат този шанс и всички да са доволни, но просто технически нямаше как да стане. След това обаче съдбата ни върна шанса, защото няколко месеца по-късно отворихме за Europe в същата зала.

Митака: Какво е усещането, когато знаеш, че след вас на сцената излиза банда, която обожаваш?

Рали: Смесено. От една страна е огромна чест и адреналин. От друга осъзнаваш къде се намираш в момента и колко още път имаш да изминеш.

Севи: Много е вълнуващо. Искаме да се представим максимално добре. С Hollywood Vampires го имаше това уникално усещане, когато знаеш, че си част от събитието и че артисти, от които си се учил, от които си се вдъхновявал, реално ще се качат на същата тази сцена след теб. Между другото, тук точно слязохме от сцената и барабанистът на Savatage лично дойде да се запознаем, въодушевен от нашето изпълнение. Такива моменти определено ни надъхват. 

Митака: Вече имате доста колаборации със световни имена. С кого още мечтаете да запишете песен?

Севи: Myles Kennedy. Много се надявам и на дует с Ville Valo някой ден, защото ми е любим изпълнител и HIM са важна част от артистичния ми път.

Митака: През 2022-ра подписахте с финландската агенция STAHL Entertainment. Какво промени това на практика?

Севи: Макар и да работихме с тях за кратко, защото те после се ориентираха към един-единствен артист, това ни отвори врати навън. Направихме  турне в Германия, пътувахме с тур бус и излязохме на сцени, които до преди това ни се струваха недостижими. В момента, няколко години по-късно работим с агенти в доста европейски държави. Все още не сме толкова големи на европейско ниво, но се надяваме бавно и сигурно да вървим напред.

Митака: Идвали ли са предложения от лейбъли през годините?

Севи: Много, но сме ги отказвали.

Рали: Днешните лейбъли рядко могат да предложат това, което предлагаха преди години. Договорите обикновено са доста рестриктивни. Разбира се, има изключения, но с повечето от лейбълите на ниските нива не си струва човек да се зароби.

Митака: Рали, веднъж каза, че „емоцията е горивото на артиста“. Продължаваш ли да се зареждаш от публиката?

Рали: Абсолютно. Продължавам да използвам точно тези думи. Емоцията е горивото на артиста и колкото по-отзивчива е публиката, толкова повече се качва адреналинът на сцената, което пък допълнително вдига публиката.

Митака: Ако утре можете да изберете един фестивал за участие, кой ще е той?

Севи: Rock am Ring или Rock in Roma!

Рали: Аз и на Sweden Rock ще съм доволен.

Митака: Как се променихте като музиканти за тези години?

Севи: Станахме много по-взискателни към това, което правим, към това, което издаваме, и към това, което представяме на живо.

Рали: Също и към себе си и към хората, с които работим.

Митака: Какво ново да очакваме от SEVI?

Севи: Пети албум със сигурност. Движим се по-бавно заради многото ангажименти тази година, но вече напредваме с парчетата. Надявам се в началото на 2027 да го издадем. Аз работя и по втори соло албум. Ще се опитаме да заснемем и още два клипа, които да станат нещо като трилогия заедно с „Vampire Love“, но това е само идея засега.

Рали: И нещо, което още не сме споделяли пред публиката: работим по третата част на книгата „Цената да бъдеш себе си“. Тя също предстои да излезе.

Митака: Като стана дума за “Цената да бъдеш себе си“. Може ли да разкажете малко повече за първите две части, могат ли все още да бъдат намерени някъде и за какво се разказва в тях?

Рали: Първата книга се появи по идея на музикалния журналист Николай Христов и тогава си обещахме, че на всеки пет-шест години ще издаваме нова част, която да обобщава този период за нас. Нещо като дневник на самопродуцираща се група, с истории и преживявания, разказани, докато още са пресни в спомените ни. Няколко пъти ретиражирахме книгите и към момента имаме малко останали бройки от втора част, с автор Мартин Николов от радио Варна. Така че предстои нов тираж.

Митака: Какви са ви впечатленията от участието ви на BE4 Hills?

Севи: Публиката ни надъха страхотно, отдавна не бях чувала така яко да скандират SEVI. Посрещането беше много топло и мило, много се заредихме, а и организацията е прекрасна.

Рали: Ние всъщност направихме пълна обиколка на Hills of Rock. През 2017 бяхме на главната сцена преди Epica и Evanescence. После две участия на малките сцени през 2019 и 2023. И сега пак сме на главната сцена, отново преди Epica.

Митака: И за финал какво ще пожелаете на читателите на Metal Hangar 18?

Севи: Да подкрепят повече авторската музика и да бъдат още по-отворени към нова, непозната музика. Защото смятам, че новите банди имат какво да дадат, в световен мащаб, не само в България.

Рали: Аз бих добавил и да вярват в себе си и да бъдат различни.