Да загреем за Мидалидаре

На 6 юни екипът, стоящ зад Мидалидаре отвори сцената на Аязмото за четири групи, поставяйки началото на официалния обратен брояч към главното събитие. Повече от месец ни дели от трите дена между 10 и 12 юли, но с тази вечер те заявиха ясно, че са готови. Домакин на ранното парти беше В Гората, а в комбинация с премиерата на фестивалната бира това означаваше, че крафт биреното течение не спря нито за миг. Програмата беше добре подбрана и включваше три местни и обичани от старозагорската публика банди, а за финал – Конкурент. Забелязах и едно вероятно неслучайно съвпадение в хронологията: всяка следваща група е основана малко по-късно от предходната. С изключение на хедлайнерите, разбира се, чиято история е доста по-дълга. Освен това всяка от четирите банди в миналото е свирила и на Мидалидаре – приемственост, на която не може да не се зарадваш.

Точно в 19:00 I.R.B.69 – истински железни рокаджии – дадоха начало на вечерта и енергията се усети от първия акорд. Фронтменът Иво Руев е от тези хора, за които думата ентусиазъм звучи недостатъчна, той просто гори. Пееше, свиреше, комуникираше с публиката с такава непресторена радост, че беше трудно да не се усмихнеш, дори и да никога не си чувал нито една тяхна песен. А аз признавам с известен срам, че ги слушах за пръв път на живо. Заразяващото им присъствие на сцената взе своето и публиката реагира живо. Финалът донесе готина заигравка – леко пречупен Slayer, преминал плавно в посока добре познатата песен за кака Дора, тактично цензурирана с оглед на малолетните присъстващи.

След кратка пауза в 20:00 на сцената се качиха Rockstage и веднага втвърдиха саунда. Бандата предложи интересна амалгама от кавъри на добре познати хеви метъл и рок парчета, наредени рамо до рамо с техни собствени песни. А това, което ми направи особено силно впечатление, беше умението на Борислав Стоянов да докарва блендата и характерния стил на певците, чиито песни правиха. Дали ставаше дума за Iron Maiden, Kiss или Megadeth, вокалите звучаха убедително, без да губи при това собственото си присъствие на сцената. Не е лесно да поддържаш такова разнообразие в продължение на цял сет и да го направиш да звучи като едно цяло.

Последната местна група за вечерта, Кота 0, също започнаха навреме в 22:00, както беше по програма. Добре познати с комбинацията от авторски песни и кавъри, те носят видими ню метъл и алтернатив влияния в сетлиста си. Групата има особено място в Стара Загора и то не е само заради музиката, а и заради гражданската им позиция. Тяхната версия на хита на S.A.R.S. – „Perspektiva“, с текст в подкрепа на Бедечка, им е спечелила симпатии, далеч надхвърлящи рок аудиторията. Към това добавете надъхващата беройска песен, която взривява публиката при всяко изпълнение под липите, и получавате банда, за която хората от Стара Загора се раздават като публика. И тази вечер не беше изключение.

Час преди полунощ на сцената се качиха Конкурент и с тях дойде онова усещане, което идва при групи с големи хитове. А Аз съм твоя вечен конкурент и Дай ми време са точно такива парчета, навлезли толкова дълбоко в паметта на слушателите, че публиката ги пее, защото просто не може да не го прави. Конкурент са банда с история, основана доста преди останалите три групи от тази вечер, и годините са им дали онова спокойно, уверено сценично присъствие, при което не е нужно да доказваш нищо, а просто излизаш и свириш. Сетът им беше компактен и стабилен, а реакцията на публиката – ентусиазирана и топла.

Огромна благодарност на момчетата от Tobacco Sound Factory – TSF. За пореден път те осигуриха чудесен звук и сцена, без които просто нямаше да можем да се насладим на този рок празник. Саундът беше чист, мощен и добре балансиран през цялата вечер, точно както трябва за открито пространство.

Макар да не живея в града от над четвърт век, такива събития винаги ме връщат у дома. Срещи със стари приятели, с които сме вилняли из парковете и по купоните през 90-те, ми помагат да запазя това усещане за свой град. Публиката тази вечер беше приятно многобройна, шарена и многопластова – от по-възрастни рокаджии, през приятели от компаниите, в които съм се движил през годините, до тийнейджъри и още по-малки хлапета (много от тях деца на приятели и познати), и дори случайни минувачи, качили се на Аязмото за вечерна разходка и останали след това до края на купона. Може би точно тази пъстрота е най-добрият показател, че събитието беше успешно: не е правено само за най-запалените фенове, а за всички, които имат поне малко усет за хубава музика под открито небе. И най-важното, тази вечер напълно постигна целта си – хората изживяха една истинска рок вечер и се настроиха подобаващо за Мидалидаре.

Фотограф: Христина Христова

Още снимки може да разгледате в галериите на официалната страница на Midalidare Rock In The Wine Valley.