Интервю с Вал Кьосовски (KULTUR SHOCK, ОРИОН)

Митака: Първият въпрос е класически, но винаги интересен на феновете, откъде дойде любовта ти към музиката и по-специално към рока? И китарата ли беше първият ти инструмент?

Вал Кьосовски: Честно казано, като всеки тийнейджър една от големите мотиви беше да привлека вниманието на момичетата. Но шегата настрана, бях на около 12 години, когато братовчед ми донесе две плочи, нещо на Black Sabbath и Machine Head на Deep Purple. Като ги чух, направо се влюбих. Беше някъде 1973–1974 г. Отначало най-много ми харесваха барабаните, но родителите ми не можеха да си ги позволят, затова започнах с китара. По-късно, когато брат ми Оги порасна и също поиска барабани, вече можехме и това пък предопредели неговия път. Но това първоначално желание винаги се е отразявало на стила ми, част от мозъка ми мисли по барабанистки, дори и да нямам техника на барабанист. Затова интуитивно усещам взаимодействието между китара и барабани.

Митака: А как се включи в първата си група? Помниш ли атмосферата в бандата и в страната по онова време?

Вал Кьосовски: Разбира се. Започнахме я със съученици-съмишленици, с които бяхме заедно от първи до осми клас още през 1975–1976 г. Бяхме тийнейджърска група, а в началото Васил Петров (по-късно известен джаз-певец) ни беше басист. Разбира се започнахме с кавъри от Eagles до Judas Priest, но още от тези времена са и първите ни опити за собствена музика. След като излязохме от казармата, започнахме да работим по-смело със собствени композиции. Съставът се сменяше, докато се намери точният – аз, Адриан Иванов, Иво Петров – Иваца (един от най-добрите басисти, с които съм свирил) и различни барабанисти, включително брат ми Оги и по-късно Боби Йочев.

Орион беше прогресив/арт рок група, музика за слушане и мислене. Пълна противоположност на това, което правя с Kultur Shock през последните 25 години. Сегашната ни музика е за живата енергия, за единение между група и публика. Kultur Shock е за първата сигнална система, Орион беше за втората сигнална система.

Митака: Кога започна да мислиш за емиграция?

Вал Кьосовски: След 10 ноември 1989 г. всички бяхме изпълнени с надежди. Свирехме концерти в подкрепа на демократичната опозиция, работехме и с Милена. Направихме и съвместно турне, първо свирят Орион, а след това Милена с Орион като група, защото Ревю тъкмо бяха заминали навън. Няколко много интересни песни се получиха по това време с нея, включително Не’ам нерви сме я писали аз и Милена. Но след първите избори през 1990 г., които комунистите спечелиха, за нас беше ясен момент на прозрение. Разбрахме, че нямаме бъдеще тук. Концертите ни се отменяха, бяхме на грешната политическа страна. Поканиха ни на фестивал в Шлезвиг-Холщайн, Германия. Там решихме с Иваца, Боби и Милена да останем. Не беше лесно, защото емиграцията по политически причини не е като икономическата. Буквално слагаш кръст на предишния си живот и започваш да градиш нов.

Митака: Ти се присъединяваш към Kultur Shock малко по-късно, нали? Не си от самото създаване на групата.

Вал Кьосовски: Да, групата стартира през 1996 г. Боби Йочев (моят барабанист от Орион) е един от основателите заедно с Gino и още двама босненци – Lazy и Hadžija, които са преживели обсадата на Сараево. Lazy дори е ранен от граната, след което е евакуиран в болница в Дания и все още има метална плоча в черепа си. По-късно тримата се озовават в Сиатъл по покана на Phil Robinson, като част от театрално представление, което се казва Behind God’s Back и разказва какво е ставало в Сараево и в Босна по време на войните там. Всъщност Phil Robinson и Joan Baez са толкова впечатлени от версията на Hair, която Gino и Lazy представят, докато са под ежедневен обстрел и снайперистки огън, крадейки ток за театъра от близката сграда на ООН, че лично ги препоръчват и им помагат да достигнат Сиатъл. 

Аз спрях спрях с музиката за известно време, докато изградя някакъв нов живот и започнах отново да работя по мой проект около 1998. По това време Kultur Shock свиреха само преработени балкански кавъри. Но през 2000 година групата направи завой към оригинална музика и изключително експериментален звук с кросоувър между балканската музика и метъла. Тогава вече им трябваше друг саунд и ние с Masa Kobayashi се озовахме там.

Митака: Как беше приета групата в сърцето на грънджа – Сиатъл?

Вал Кьосовски: По това време грънджът вече залязваше, но Сиатъл има богата музикална традиция още от 60-те–70-те години (с имена като Jimi Hendrix и Quincy Jones). Най-интересното е, че групата първоначално беше приета от местните джаз и авангард музиканти, балканските ритми им звучаха като джаз. Големият тласък дойде от Krist Novoselic, който свърза Gino с Jello Biafra, а той – с Billy Gould от Faith No More. Така стигнахме до лейбъл и сериозни турнета.

Митака: А какво си спомняш от първите европейски концерти?

Вал Кьосовски: Първото европейско турне беше в Испания през 2000-те, после Германия, Австрия… А през 2006 г. за първи път свирихме на Балканите, включително концерта ни в София в Зимния дворец с Балканджи и Уикеда. Ние си имахме своите притеснения да свирим по тези места, все едно на краставичар краставици да продаваш, но реакцията беше невероятна. Разбрахме, че правим нещо специално и различно, по това време никой не работеше в кросоувър стила, в който сме ние. Все още имаме уникален саунд, който никой не е успял да копира, но по това време нямаше и хора, които да се опитват да го направят. И това даде възможността групата да се покаже пред публика и публиката да си каже, а, интересно, не съм чувал нищо като това.

Митака: През 2008 г. минахте на собствен лейбъл – Kultur Shock Records. Защо се случи това?

Вал Кьосовски: След три албума с Billy Gould и Cool Arrow решихме, че е време сами да контролираме всичко – продукция, права, финансиране. Лейбълът го създадохме, за да издава само нас и да ни дава пълна свобода. Нямаме възможност да подписваме с други групи, защото имаме достатъчно работа с нашата собствена музика, особено сега, когато сме разпръснати по света и работим предимно дистанционно.

Митака: Разкажи малко за новите членове – цигуларката и басиста.

Вал Кьосовски: Преди година ни напуснаха предишният басист Guy Michael Davis и цигуларката Eleni Govetas. Миналата година Guy се съгласи да участва в последното турне, а Matty Noble макар да не може да пътува, все още свиреше с нас локално в Сиатъл. Въпреки, че официално не е част от групата, той продължава да си е с нас. Но в дългосрочен план трябваше да решим какво правим и откритието на Gino беше Gina Perkić от Тузла, Босна. Момичето е само на 22 години, но е невероятно талантлива и зряла. Басистът ни е Mike Catts (свирил е с Redshift, също на Alternative Tentacles), много опитен музикант, който си е “написал” домашните преди да тръгне на турне с нас. Като цяло басът при Kultur Shock е изключително важен, трябва да покрива всичко от неравноделни фолклорни ритми до траш и метълкор. Аранжиментите изглеждат много натурални, обаче те не са акомпаниментни аранжименти. Абсолютно всеки тон в тях има значение и не можеш лесно да го смениш. Не е музика, в която можеш ей така да импровизираш. 

Митака: Къде публиката ви реагира най-силно?

Вал Кьосовски: Безспорно на Балканите, все пак музиката, която правим, има корени точно тук. Най-интересното е, че аз самият открих балканската традиция в имиграция. През 80-те години, поради политическите обстоятелства, хората се делиха на рокаджии и чалгаджии. Рокаджиите бяха прогресивните, градски хора, а чалгаджиите бяха свързани с комунистическата конюнктура, защото традицията на народната музика тогава беше обвързана с цялата комунистическа идея.И като пристигнах на Запад и не бях потопен в тази социално-политическа разделителна линия, изведнъж започнах да преоткривам неща, които всъщност съм слушал цял живот по радиото, по телевизията. Чувам една фолклорна мелодия и си казвам: „Я каква красива хармонична линия върви тук, а пък отдолу какъв ритъм се случва.“ И колкото повече се абстрахирах от всички предразсъдъци, толкова повече откривах красотата на балканските мелодии и ритми, не само българските, а балканските като цяло. Защото за мен Балканите са едно цяло, аз не бих ги делил на отделни държави. Те са едно пространство, в което културите са се смесвали и взаимно влияели векове наред. Изведнъж разбираш, че тази мелодия има връзка с арменската музика, онази — с турската, третата с румънските ритми. Има песни, за които никой не може да каже със сигурност откъде идват. Турците казват „наша е“, българите — „наша е“, македонците, сърбите и те… Всички я припознават, а то всъщност това е песен на региона.

Митака: А каква е разликата между концертите на Балканите спрямо Щатите или Западна Европа?

Вал Кьосовски: Публиката и в Щатите, и в Западна Европа обикновено е от два типа: балкански имигранти и местни хора — или ценители на музиката, която правим, или приятели на балканци, които са дошли от любопитство. Едно от любимите ни места, където сме свирили най-много, е Берлин. Като се замисля, сигурно сме правили над 10 концерта там през годините. Обикновено свирим в Кройцберг и всяко шоу е специално, защото публиката е изключително разнородна — истински мултикултурализъм, свързан с ежедневието на хората, а не просто глобализъм за корпорациите. Но в Щатите и Западна Европа, ако човекът не разбира езика, му липсва цял един слой, харесват звукът, енергията, изпълнението, но не могат да уловят есенцията, докато публиката на Балканите имат и това ниво на разбиране на песните ни. Една от най-любимите ми публики е гръцката. Те имат същото балканско сърце, същия темперамент, но и една по-голяма изтънченост, защото през комунизма ние в България бяхме доста изолирани музикално, докато те са били потопени в море от музика. И въпреки че също не разбират текстовете, те емоционално реагират на музика, която е много близка до тях.

Митака: По повод 30-годишнината издавате двоен албум. Първоначално идеята беше за един. Какво се промени?

Вал Кьосовски: Започнахме работа през есента на 2023 г., но ни се случиха лични трагедии и спряхме за 6–7 месеца. Когато се събрахме отново, първо около месец се карахме за посоката, защото аз си мисля, че не може просто така да сменим стила, но от друга страна не може и нищо да не променяме, хората очакват от нас нови неща. И накрая вместо да се караме решихме да направим два албума. Първият е класическият Kultur Shock саунд, вторият — с повече електроника и гост изпълнители. Продукцията е разделена, аз движа първия, а Gino — втория. Идеята беше да отворим проекта към повече приятели и музиканти, които уважаваме, това е даже по-голямата промяна от включването на електрониката в саунда. Иначе албумите трябваше да бъдат готови преди няколко месеца, но все нещо ни забавя. Освен всичко друго, миналата година хърватско-босненски филмов екип засне документален филм, наречен Grandpa Guru. В момента филмът обикаля света и разказва историята на групата и на Gino чрез множество интервюта. Наистина е много забавен и интересен. Но да се върна на албумите — първата част House of Kultur все пак вече е на пазара, а втората част House of Shock се надяваме да излезе съвсем скоро.

Митака: 25 години по-късно какво те кара да продължаваш и има ли нещо, което примерно би искал да експериментираш, ама някакси не смееш да го предложиш на групата?

Вал Кьосовски: Ако нещо ми харесва или ако имам някаква идиотска идея, не си слагам граници и се боря за нея и се опитвам да я въплътя и това се приема добре от цялата група, нямаме нужда от странични проекти. Като цяло групата е като вампир, изсмуква цялото ти време и енергия и не можеш да поемеш нищо извън нея. Но точно затова я обичам. Имаме уникален саунд, но въпреки това продължаваме да експериментираме. Ако спрем да търсим нови неща, няма да сме ние. Затова и новият албум е риск, но точно това ни държи живи.

Митака: Имаш ли поглед върху актуалната българска сцена?

Вал Кьосовски: Главно чрез брат ми Оги. Много ми харесват No More Many More. Също и Kottarashky & The Preachers, с които свирихме миналия месец в София, но нямам детайлен поглед върху българската сцена. Но пък имам виждам какво става в Белград. Един от приятелите ми, Ненад Стефанович, който се подвизава като диджей в едно от заведенията ми в Сиатъл, представя много интересни неща. Той не е комерсиален или парти диджей, идеята е да пуска интересна музика, която хората не са чували. И ме засипва с неща, идващи от Белград. И мисля, че най-интересната, най-експерименталната музика на Балканите в момента идва именно оттам.

Митака: Благодаря ти много за интервюто!

Вал Кьосовски: И аз ти благодаря. Беше ми приятно.