Магията на шестте струни: Electric Guitarlands 2026

Дъждовният 21. април не успя да стресне феновете на китарната музика. Турнето Electric Guitarlands 2026 превзе Joy Station, събирайки на една сцена Michael Angelo Batio, Vinnie Moore, Rowan Robertson и Johnny Nasty Boots – музиканти, вдъхновили поколения китаристи. Вратите отвориха точно в 19:00, а публиката бързо изпълни удобно разположените пред сцената маси. Още с влизането се усещаше спокойна и добре организирана атмосфера, за която BGTSC се бяха погрижили. Вече с питие в ръка и в приятни разговори зрителите бяха готови да се потопят във вечерта, посветена на класическия рок и китарната виртуозност.
Точно в 20:00 от колоните прозвуча дълбок глас, който обяви старта на паметната вечер. Johnny Nasty Boots връхлетя сцената и веднага се зае със задачата да раздвижи публиката. Заложил основно на солови изпълнения, той излъчваше неудържима енергия. Къдрокосият китарист сякаш летеше със своята червена Gibson китара. Ритъм секцията също беше на висота – Francesco Caporaletti на бас и Roberto Pirami на барабани осигуриха стабилна основа, върху която се развихриха китарните партии. Johnny сподели, че идва от далечно Мексико и се радва да бъде тук, а сред изпълненията се открои по-тъмната блусарска “Whiskey & Reefer Blues”. Сетът му премина неусетно, а публиката постепенно се включваше все по-активно. Кратките паузи между изпълнителите допринесоха за усещането за цялостен, добре структуриран концерт.
След него под прожекторите се появи Rowan Robertson, познат като китарист на DIO в периода на „Lock Up Тhe Wolves“. Правеше впечатление и видимо износеният му Fender – китара с характер, която сякаш разказваше своя собствена история от сцената. Логично, акцент в сета му бяха композиции от този албум, както и класики на BLACK SABBATH. На вокалите блесна харизматичният Titta Tani, чийто мощен глас придаде допълнителна дълбочина на изпълненията. Публиката пригласяше с пълно гърло на „Holy Diver„ и „Die Young„, a бързите пръсти на Robertson смаяха мнозина по време на солата.

Сетлист Rowan Robertson:
1. Neon Knights (BLACK SABBATH cover)
2. Wild One (DIO cover)
3. Lock Up The Wolves (DIO cover)
4. Holy Diver (DIO cover)
5. Die Young (BLACK SABBATH cover)

Vinnie Moore, познат на мнозина от UFO (2003–2024), заложи на своето солово творчество. Той впечатли с изключителна техника и мелодичност, преминавайки през композиции като „The Maze„ и „Rain„. Сценичното му присъствие превърна изпълнението в нещо повече от концерт – в празник на китарното изкуство.
Взаимодействието между музикантите създаде усещане за истински диалог. С „Morning Star“ китаристът демонстрира характерната си лекота и прецизност – нотите се лееха свободно, сякаш рисувани с четка, а не изсвирени. Звуковата палитра беше богата, съчетаваща техника, емоция и модерен заряд. Сетовете му напомнят, че соловите му албуми не бива да бъдат пренебрегвани – музика, към която определено си струва да се върнеш и извън концертната зала. За финал на своя сет той остави композицията „Meltdown“ от едноименния албум от 1991 г., с която направо „разтопи“ своята Charvel китара. С усмивка и поклон музикантът се сбогува с публиката, оставяйки феновете да скандират името му.

Сетлист Vinnie Moore:
1. Daydream
2. The Maze
3. Rain
4. Morning Star
5. Meltdown

Облечен в характерните си кожени одежди, Michael Angelo Batio излезе на сцената с широка усмивка и емблематичната си китара Dean с пламъци – ясен знак, че шоуто започва. Още в началото той отдаде почит на Dimebag Darrell, споделяйки, че го смята за свой ученик и до днес се гордее с него, нареждайки го сред любимите си китаристи. В трибюта прозвучаха вплетени пасажи от „Cemetery Gates„, които бяха посрещнати с одобрение от публиката.
С изпълнението на “Hands Without Shadows” от едноименния албум от 2005 г. Batio демонстрира характерната си техника, като междувременно сподели, че вече пет години е част от MANOWAR и се чувства щастлив от този етап в кариерата си, без да губи любовта си към клубните участия. В рамките на вечерта той умело преплете мотиви от класики на PANTERA и VAN HALEN, които логично предизвикаха най-силна реакция в залата.
В трибюта към Eddie Van Halen, музикантът си спомни за неговата лъчезарност и постоянна усмивка, контрастирайки я със собственото си желание да излъчва сурова метъл енергия. Последва „No Boundaries“ (1994), при която демонстрира впечатляваща техника, преди която китаристът с чувство за хумор „загряваше“, пукайки пръсти. Той отбеляза и желанието си да помага на млади музиканти, като подчерта, че най-важното е всеки да намери собствен звук, а не да копира легенди като Jimi Hendrix.
Един от върховите моменти настъпи с прочутото му „Double Guitar Solo“ – изпълнено на уникалната двойна китара по негов дизайн. С типично чувство за самоирония Batio сподели, че първоначалната идея била „за повече внимание от дамите“, но резултатът се превърнал в запазена марка. Солото предизвика бурни реакции и продължителни аплодисменти.
Малко преди последното изпълнение вокалистът Titta Tani отново се качи на сцената и подкани публиката да се приближи по-близо. Призивът не остана неразбран. Зрителите се струпаха пред сцената и се включиха с ентусиазъм, посрещайки момента с възгласи и вдигнати ръце.
Финалът на вечерта беше ударен – всички музиканти се събраха под прожекторите за изпълнение на великата класика „Paranoid„ на BLACK SABBATH. Всеки от китаристите успя да се открои с индивидуален стил, а публиката остана в откровен възторг. След поклон музикантите се оттеглиха, оставяйки усещане за истинско зрелищно и завършено изживяване.

Сетлист на Michael Angelo Batio:
1. Tribute to Dimebag Darell
2. Hands Without Shadows
3. Tribute to VAN HALEN
4. No Boundaries
5. Double Guitar Solo
Бис:
6. Paranoid (BLACK SABBATH cover)

В крайна сметка Electric Guitarlands 2026 затвърди позицията си като събитие, което представи доказани имена и предизвика силна емоция за феновете на класическия рок, метъл и китарната виртуозност – вечер, която ще остави топъл спомен на всеки един присъствал. Дали след време турнето отново ще се завърне у нас с нов състав, остава въпрос на очакване.