VELIAN – Embers (2026)

Предполагам, че няма нужда от специално представяне на VELIAN за аудиторията на Metal Hangar 18, но нека си вържем гащите, ако случайно сте живели на пустинен остров без връзка с околния свят през последното десетилетие. Това би било едно от малкото смислени извинения да сте пропуснали два наистина успешни, придружени със сериозна радио ротация, албуми (“Godless” 2019 и “Spectacle Of Tragedy” 2023); пълни клубове и зали в компанията на банди, като Tiamat, Pyogenesis, Paradise Lost, Kamelot (и кой ли още не); както и едни от най-впечатляващите видеоклипове в българския метъл изобщо.

Едно от любимите клишета на журналисти и фенове гласи “българска банда на световно ниво”, но то може да бъде интерпретирано, както като ласкателство, така и като несъзнателна обида – приемайки, че тук просто нямаме способността да създадем конкурентен продукт, поради липса на средства или недай си боже, талант. Нека обаче не забравяме, че годината е 2026-та и светът е в краката ни, достъпите до информация и експерти са свободни и технологиите прогресират докато четете това ревю. 

Очаквано, VELIAN са се доверили на доказани професионалисти. Записите са при Петър Братанов (Pepinio Records), докато смесването и мастерирането са поверени на Jacob Hansen (Hansen Studios), отговорен за продукции на групи като Volbeat, Arch Enemy и Katatonia. Обложката е дело на Khaos Diktator Design (зад това име стои вокалистът на Gorgoroth Atterigner), а цялостният дизайн на изданието е поверен на Николас Петрас.

И все пак има нещо не по-малко важно, което издига четворката от локалния ъндърграунд – визията. Добро планиране и тайминг, фокус и дисциплина, ясни музикални и естетически рамки, премислен имидж и сценография. Или с други думи, синергия между всички тези елементи. А който познава VELIAN е наясно, че театралният подход е един от непоклатимите стълбове, върху които се крепи техния успех. 

Новият им албум “Embers”, който излиза официално на 13 март тази година, не изневерява на тази тенденция. Освен очакваните мрачни рифове и драматичния глас, отдавна превърнали се в запазена марка на групата, впечатление прави и целенасочено смилаемата структура на повечето парчета, които рядко достигат четириминутния праг. Повечето припеви са “стадионни”, и по един епично-грандиозен начин предполагат и силен ангажимент от страна на живата публика.

Пилотните сингли успешно демонстрират разнообразието, което записът предлага. Среднотемповата едноименна песен се загнездва лесно в съзнанието благодарение на привидно “попаджийския” си чар и вокалните модулации, но текстът й за унищожението и възраждането едва ли ще чуете на Евровизия. Въпреки блек метълското си име (хе-хе), “The All Consuming Fire” пък показва по-обраното, лирично лице на VELIAN, докато “The Great Deceiver” е по-подчертано китарна композиция с потенциал за хедбенгинг – в случай, че си падате по такива неинтелектуални, да не кажа варварски, форми на хореография.

Иначе албумът има изразена концептуална лирическа линия – апокалипсис, разпад на цивилизацията, лична вина, загуба и накрая почти нихилистично помирение със смъртта. Без изненади, абсолютно в тон с най-доброто от европейския готик метъл. Четворката продължава да черпи влияния от романтични артисти като Moonspell (чуйте само “крууна” на Иван Иванов в “The Endless Yearning”), както и с онези, които си позволяват да нагазват повече в дебрите на прогресива, подобно на Amorphis и дори Opeth – за референция пленителните екзотични китарни хармонии в “Song Of Regret”. 

Не липсват и по-груби моменти в мелодичния наратив на VELIAN. Освен набиващите рифове в гореспоменатата “Song Of Regret”, имаме почти чист дуум към средата на иначе скоростната “The Fall” и мелодичен дет метъл в най-социално натоварения трак от албума, “Ministry”. Подобни изпълнения си плачат за “дране” на точните места, и със задоволство мога да отбележа, че феновете, очакващи малко пикантен вкус в иначе майсторски забърканата музикална рецепта, няма да останат разочаровани по този параграф. 

Всъщност, в “Embers” има за всекиго по нещо – оркестрациите вероятно ще спечелят почитателите на симфоник метъла, а галопиращите ритми без съмнение ще намерят място в плейлистите на онези, които основно се интересуват от хеви и пауър метъл. Закриващият трак пък бяга далеч от китарно-ориентираната музика – “A Mere Reflection in the Mirror“ ви оставя единствено с експресивна вокална линия и минималистичен акомпанимент на пиано. Просто ей така, за да ви потопи в дълбока меланхолия.

And now as I see death come nearer
My last words are “I despise you” in the mirror

А дали това наистина е краят? На цивилизацията, на илюзиите и понякога на самите нас? Както подсказва заглавието (“жарава”), в пепелта винаги остава нещо живо. В рамките на малко над четиридесет минути VELIAN успяват да съчетаят мелодия, тежест и щипка театрална драматургия по начин, който звучи едновременно зряло и напълно естествено за група в този етап от развитието си. Ако предишните им издания утвърждават името им на родната сцена, “Embers” спокойно може да се приеме като една уверена крачка към по-широката европейска аудитория.

Антон “Torden” Андонов